Решение № 12652 от 9.12.2025 г. на ВАС по адм. д. № 5503/2025 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Директора на ТП на НОИ София град против Решение 12582 от 10.04.2025 г. по адм. дело 9648/2024 г. по описа на Административен съд - София град, с което е отменено Решение 2153-21-238/27.09.2024 г. на Директора на ТП на НОИ София - град, с което е оставена без уважение като неоснователна жалба на лицето срещу разпореждане [номер] от 09.09.2024 г. на длъжностно лице по пенсионно осигуряване /ПО/ за възобновяване на получаваната от жалбоподателя лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване /ИОЗ/ от 02.08.2024 г. - датата на постановеното ЕР на ТЕЛК и преписката върната на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт София град за ново произнасяне, съобразно даденото в настоящото решение тълкуване на относимите правни норми Поддържат се оплаквания за неправилност на решението поради постановяването му в нарушение на материалния закон, допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основния по чл. 209, ал. 3 от АПК. Твърди се, че решението на първоинстанционният съд е постановено в противоречие със събраните по делото доказателства. Иска се от съда да постанови решение, с което да отмени постановеното от първоинстанционния съд решение и да остави в сила като правилен и законосъобразен оспорения административен акт. Претендира за направените по делото разноски. Ответникът по касационната жалба Д. Т. Й. от гр. София, представляван от адв. М. Коджабашев в писмен отговор оспорва касационната жалба и моли съда да остави в сила обжалваното решение. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Поддържа, че правилно първоинстанционният съд е отменил акта на административния орган поради неправилно приложение на материалния закон и несъответствие с целта на закона. Като прецени правнорелевантните факти, Върховният административен съд, състав на шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима - подадена от надлежна страна, в преклузивния срок, визиран в чл. 211, ал. 1 АПК и против подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение АССГ е установил, че във връзка с последващо преосвидетелстване с Експертно решение на 91444/149 от 02.08.2024 г. на ТЕЛК с определен срок на инвалидността пожизнен, е посочено, че закъснението не е по причина на ТЕЛК, като е прието възобновяването на личната пенсия за ИОЗ да се получи от датата на постановеното ЕР на ТЕЛК. Спорен пред първоинстационния съд е въпросът за датата, от която следва да се възобнови личната пенсия на Й., след като той е закъснял да се преосвидетелства и междувременно е пенсията му е прекратена на датата, до която е била отпусната. С разпореждане [номер]/09.09.2024г., личната пенсия за инвалидност на Й. е възобновена от 02.08.2024 г. и с процесното Решение 2153-21-238/27.09.2024 г. на Директора на ТП на НОИ София- град, след неговото оспорване по административен ред, е оставено в сила. След като е обсъдил релевантната по делото фактическа обстановка, Административен съд- София град е приел, че определената от административния орган дата за възобновяване на личната пенсия на Д. Й. е неправилна, т.к. в съответствие с чл. 30, ал. 3 от НПОС пенсията е трябвало да се отпусне от датата, до която е била отпусната пенсията по предходното решение на ТЕЛК. Изложени са мотиви за неправилна преценката от административния орган за наличие на основания за приложение на чл. 30, ал. 4 от НПОС, че забавянето на преосвидетелстването е станало по вина на лицето, тъй като съгласно чл. 69, ал. 3 от Наредбата за медицинската експертиза, когато преосвидетелстването било извършено след датата по ал. 2 (крайният срок на експертното решение), в решението си ТЕЛК отбелязвала закъснението и причините за това. В Експертно решение на ТЕЛК 91444 от 02.08.2024г. било отбелязано, че закъснението на преосвидетелстването не е по причина на ТЕЛК. Първоинстанционният съд приел, че оспореното Решение 2153-21-238/27.09.2024 г. на Директора на ТП на НОИ София- град, както и потвърденото с него разпореждане отговарят на изискванията за форма съгласно чл. 117, ал. 5 КСО, във връзка с чл. 59, ал. 2 АПК, като не са констатирани съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да рефлектират върху валидността на административния акт. Съдът е изложил правни изводи в приложното поле на чл. 30, ал. 3 от НПОС, съгласно който преосвидетелстването на лицата с трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане се извършва до изтичането на срока, за който е отпусната пенсията, след служебно повикване. Когато преосвидетелстването се извършва до първо число на месеца, в който изтича срокът, за който е отпусната пенсията, както и при предсрочно преосвидетелстване по молба на пенсионера, пенсията се определя в същия размер, увеличава се, намалява се или се прекратява от първо число на месеца, следващ месеца на преосвидетелстването. Когато преосвидетелстването е извършено в месеца, през който изтича срокът, за който е отпусната пенсията, както и след това, не по вина на лицето, пенсията се възстановява в същия размер, увеличава се, намалява се или се прекратява от срока, до който е била отпусната. Съгласно чл. 30, ал. 4 от НПОС, когато лицето не се е явило пред ТЕЛК по неуважителни причини и преосвидетелстването е извършено след изтичането на срока, до който е отпусната пенсията, пенсията се възстановява в същия размер, увеличава се или се намалява от датата на освидетелстването, а се прекратява от датата, до която е била отпусната. Анализирайки цитираните разпоредби, съдът стига до извод, че преосвидетелстването следва да се извърши до срока, за който е отпусната пенсията, но ако то се извърши след изтичането на този срок: пенсията се възстановява от срока, до който е била отпусната, ако забавянето не е по вина на лицето; а ако забавянето е поради неуважителни причини от лицето. пенсията се възстановява от датата на преосвидетелстването. В случая преосвидетелстването на лицето на 02.08.2024 г. е извършено след срока, до който е била определена пенсията му - 01.05.2024 г., но съдът не споделил извода на административния орган относно причините за забавянето, като приема за неизпълнено задължението на административния орган да уведоми лицето своевременно да се освидетелства. В оспореното съдебно решение са приети прави изводи сочещи на задължение на административния орган предвидено с цел защита правата и интересите на лицата да извърши преосвидетелстването на инвалидизираното лице до крайната дата на предходното инвалидизиране, като аргументите са извлечени от разпоредбата на чл. 56, ал. 2 от ПУОРОМЕРКМЕ, съгласно която лицата по ал. 1 се явяват за редовно преосвидетелстване по повод получаване на пенсия след служебно повикване. Според първоинстанционния съд, жалбоподателя не е имал задължение и/или право по силата на приложимите правни норми да инициира преосвидетелстването си, а предвид чл. 69, ал. 2 НМЕ, чл. 32, ал. 3 и чл. 56, ал. 2 ПУОРОМЕРКМЕ, ТЕЛК е имала задължение служебно да покани Й. в съответния срок да извърши преосвидетелстване на вида и степента на увреждане. Това задължение, произтичащо пряко от закона не било изпълнено. Така постановеното решение е правилно и законосъобразно постановено. Между страните липсва спор относно факти. Спорът е правен и се свежда до това дали органите на НОИ правилно са определили началния момент на отпускане на пенсията за инвалидност поради общо заболяване при възобновяването й. В посоченото ЕР на ТЕЛК 91444 от 02.08.2024г. е отбелязано, че закъснението на преосвидетелстването не е по причина на ТЕЛК. В Решението на Директора на ТП на НОИ-София град и в потвърденото с него разпореждане не се съдържат фактически констатации относно наличието на "неуважителни причини" по смисъла на чл. 30, ал. 4 от НПОС. Тази разпоредбата, предвижда, че когато лицето не се е явило пред ТЕЛК по неуважителни причини и преосвидетелстването е извършено след изтичането на срока, до който е отпусната пенсията, то тя се възстановява в същия размер, увеличава се или се намалява от датата на освидетелстването, а се прекратява от датата, до която е била отпусната. Предвид липсата на доказателства за осъществяване на фактическия състав на чл. 30, ал. 4 от НПОС не е имало и основание за неговото приложение. Съгласно чл. 69, ал. 3 от НМЕ, когато преосвидетелстването е извършено след датата по ал. 2 (крайният срок на ЕР), в решението си ТЕЛК отбелязва закъснението и причините за това. В ЕР на ТЕЛК 91444 от 02.08.2024г. било отбелязано, че закъснението на преосвидетелстването не е по причина на ТЕЛК, но не са визирани причините за това. Разпоредбата на чл. 69, ал. 3 от НМЕ обаче не съдържа изрично изискване ТЕЛК да се произнася относно вината на лицето, респективно да преценява дали има уважителни причини за неявяването. Компетентен в случая е пенсионният орган, който съгласно изискването на чл. 30, ал. 3, предл. 3 от НПОС е следвало да съобрази дали закъснялото преосвидетелстване е по вина на лицето или не е. В чл. 30, ал. 4 от НПОС се съдържа изразът "уважителни причини", като единствено мотивираната им липса е условие за прилагане на разпоредбата. Вписването в ЕР на ТЕЛК не установява релевантните за приложението на чл. 30, ал. 4 от НПОС факти, вкл. и по аргумент от чл. 69, ал. 3 от Наредбата за медицинска експертиза (НМЕ), която правна норма изисква в решението си ТЕЛК да "отбелязва закъснението и причините за това", а това не е сторено. Наред с гореизложеното следва да бъде съобразено и изпълнението на условието за преосвидетелстване съгласно чл. 56, ал. 2 ПУОРОМЕРКМЕ, а именно след служебно повикване. Административният орган не е извършил проверка дали е спазена нормата на чл. 101б, ал. 1 от Закона за здравето, която вменява в задължение на Регионалната здравна инспекция да уведомява служебно лицата за необходимостта от редовно преосвидетелстване не по-късно от 4 месеца преди изтичане на определения в експертното решение срок на трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане. По делото не са представени доказателства за надлежно уведомяване в този смисъл. По делото не се установява подобно уведомяване да е извършено. Като не са изследвали наличието на надлежно уведомяване по реда на чл. 101б, ал. 1 от ЗЗ, респективно чл. 56, ал. 2 от ПУОРОМЕРКМЕ, пенсионният орган и Директорът на ТП на НОИ-София град са постановили актовете си без да изяснят всички обстоятелства от значение за конкретния случай, в нарушение на изискването по чл. 35 от АПК. Последното от своя страна е довело до извеждане на неправилен извод, че вината за късното преосвидетелстване е на Д. Й.. Предвид изложеното, като е отменил обжалваното решение на директора на ТП на НОИ- София град и върнал преписката на административния орган за извършване на конкретна преценка на изрично посочените в мотивите на решението обстоятелства, Административен съд София град е постановил правилен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила. С оглед изхода на спора, претенцията за присъждане на разноски от страна на касатора е неоснователна. На ответника се дължи присъждане на разноски, в размера доказан да са направени, а именно 900лв. за адвокатско възнаграждение. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, състав на шесто отделение