Решение № 5832 от 20.05.2015 г. на ВАС по адм. д. № 9343/2014 г.

Решение № 5832 от 20.05.2015 г. на ВАС по адм. д. № 9343/2014 г., I о., докладчик съдията Бисер Цветков Производството е по гл. ХII от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - Бургас срещу решение № 157/3.02.2014 г. на Административен съд Бургас по адм. д. № 2467 по описа за 2012 г. в частта, с която е отменен ревизионен акт № 201002091/17.03.2011 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП Бургас относно определени в тежест на "Бриг 2000" ООД задължения за ДДС за данъчни периоди месец 03 и 04.2010 г. и е изменен РА в частта за определените задължения по ЗДДС за данъчен период м. 06.2010 г. като вместо главница в размер на 10 833 лв., е определена главница в размер на 8 333 лв. Доводите на органа по приходите са за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон и съществени процесуални правила. Сочи опущения на съда при преценката на доказателствата. Доводите му са за съществуване на доказателствени средства, от които се установява, че доставките на озвучително и осветително оборудване, за които е отказано право на приспадане на данъчен кредит на РЛ, не са осъществени от сочените от прекия доставчик предходни доставчици. Тези доводи са в контекста на заявената от управителя на прекия доставчик липса на собствен ресурс за изпълнение на доставките и противоречивият начин на осчетоводяване на плащанията при прекия и при предходните доставчици. Разяснява основанието за включване в д. п. м. 04.2010 г. на задължение за ДДС в размер 9 390.47 лева, което според административния съд било неясно. Иска отмяна на оспорената част решението и отхвърляне на оспорването срещу съответната част на РА. Претендира деловодни разноски. Като ответник по касация "Бриг 2000" ООД, чрез повереника си адв. Тасков, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Заключението на прокурора е за неоснователност на жалбата. След обсъждане на касационните доводи и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, съдът прие следното: С оспорения пред АС Бургас ревизионен акт са установени в тежест на "Бриг 2000" ООД задължения за ДДС в общ размер 83 887.94 лева и лихви за забава върху това задължение в общ размер 1 446.86 лева за данъчни периоди м. 03, 04 и 06.2010 г. в резултат на извършена корекция на декларираните от РЛ резултати за тези данъчни периоди заради отказ да се признае в пълен размер упражненото в тях право на приспадане на данъчен кредит. Отреченото данъчно предимство в размер 83 887.94 лева е част от правото на данъчен кредит в общ размер 113 666.67 лева, упражнено по фактури № № 0... 3/01.03.2010 г.; 0...4/25.03.2010 г.; 0...5/19.04.2010 г.; 0...7/01.06.2010 г. и 0...9/17.06.2010 г. с издател "Трон 2008" ООД. Предмет на стопанската операция по фактури № № 3, 4, 5 и 9 е "аванс по договор А1/27.01.2010 г. ", а по фактура № 7 "изпълнени работи по договор А1/27.01.2010 г., съгласно акт № 19 с № 01 от 1.06.2010 г. и приспаднати аванси по фактури...". Изводите по фактите и правото на приходната администрация се основават на насрещни проверки на прекия и предходните по веригата доставчици и представените от "Трон 2008" ООД и РЛ писмени доказателствени средства. Изключено е осъществяването на доставки съответстващи на плащанията за част от фактурите, обвързано с предоставянето на услуги по доставка и монтаж на ефективно осветление и озвучаване и на СМР от предходните доставчици "Булпекс" ООД, "Саунд мюзик" ЕООД и "Трименс" ЕООД. Не е прието за убедително доказването с договор № А-1/27.01.2010 г., създаващ задължение за изпълнителя "Трон 2008" ОООД да извърши определени работи в подобекти "Дискотека - 1" и "Дискотека - 2" на обект "Увеселителен и рекреационен център" в УПИ III-307, кв. 4001 по плана на к. к. "Слънчев бряг - запад", общ. Несебър; протоколи за установяване извършването и заплащането на натурални видове работи с № № 1 и 2 съответно от 1.06.2010 г. и от 15.06.2010 г.; гаранционни карти за озвучителна техника. Анализирайки доказателствата органите по приходите са приели, че те не установяват осъществена доставки по чл. 6 и чл. 9 от ЗДДС и наличие на данъчно събитие по чл. 25 от ЗДДС, поради което са основали отказът да признаят правото на приспадане на разпоредбата на чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 70, ал. 5 от ЗДДС. Размерът на отказания данъчен кредит е съобразен с начисленият ДДС от предходните доставчици "Булпекс" ООД, "Саунд мюзик" ЕООД и "Трименс" ЕООД по издадените от тях фактури към прекия доставчик. В данъчен период м. 04.2010 г. е определено и задължение за ДДС в размер 9 390.47 лева в резултат на начисляване на косвения данък върху сумата 46 952.35 лева, представляваща разлика между стойността на предадените от "Трон 2008" ООД на РЛ с протокол № 1/1.06.2010 г. работи по озвучаването на двете дискотеки - 147 304.66 лева без ДДС и общата стойност от 100 352.31 лева без ДДС на доставките по издадените от "Саунд мюзик" ЕООД на прекия доставчик фактури № № 23.05.03.2010 г. и 25./30.03.2010 г. АС Бургас е отменил РА в частта за определените с него задължения във връзка с доставките на стоки и услуги по осветлението и озвучаването и е отхвърлил оспорването на утежняващия акт относно обвързаните с доставка на СМР с предходен доставчик "Трименс" ЕООД данъчни задължения в размер 8 333 лева. Оспорена е единствено отменителната част на решението. Различни от тези на приходната администрация са изводите на административния съд за фактите и правото по спора за правото на приспадане на данъчен кредит по издадените "Трон 2008" ООД фактури в частта, съответстваща на доставките на стоки и услуги от предходните доставчици "Булпекс" ООД и "Саунд мюзик" ЕООД. По установяванията на инстанцията по същество в обектите на жалбоподателя са намерени всички части на осветлението и озвучаването предмет на доставките и са поставени в "Дискотека - 1" и "Дискотека - 2"; плащането към прекия доставчик е осъществено по банков път; липсва информация за получаване на доставки от същия вид от друг доставчик. Тези установявания са основани на заключението на СТЕ и основното и допълнителното заключения на ССЕ. Съдът е обсъдил и доказателствените средства, сочещи на съществуваща правна връзка между прекия и предходните доставчици и издадените от предходните доставчици данъчни документи. Приел е неясно основанието за определяне на данъчно задължение в размер 9 390.47 лева в данъчен период м. 04.2010 г., тъй като не съществува доставка с данъчна основа 46 952.35 лева, чрез отнасяне към която на данъчната ставка да се получи този размер на данъка. Решението е правилно. Механизмът на упражняване на правото на приспадане на данъчен кредит по чл. 72, ал. 2 от ЗДДС предполага имплицитно въведено със СД и ДП твърдение на ДЗЛ, че е получател по облагаема доставка и за него е възникнало правото на данъчен кредит /вж. чл. 72, ал. 2, т. 1 във вр. с чл. 68, т. 1 от ЗДДС и чл. 72, ал. 1 във вр. с чл. 68, ал. 2 и чл. 25, ал. 6, т. 1 от ЗДДС/. Щом придобиването на правото на разпореждане като собственик със стоката /вж. чл. 14, § 1 от Директива 2006/112/ЕО и чл. 6 от ЗДДС/ и получаването на услугата /чл. 9 от ЗДДС/ са елементи от фактическия състав, пораждащ правото на приспадане, то за претендиращото данъчно предимство ДЗЛ е бремето да установи с убедителността на пълното доказване осъществяването на тези правно релевантни факти - чл. 154, ал. 1 от ГПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК. От категориите на учението за договорите в облигационното и търговското право, не източникът на облигационното правоотношение и престацията, а изпълнението е относимо към понятието за данъчно събитие - чл. 25, ал. 2 във вр. с ал. 1 от ЗДДС. Само ако претендиращата данъчното предимство страна не е доказала убедително изпълнението, е основан на чл. 154, ал. 1 от ГПК извод за съществуването на отрицателен факт - липса на доставка с последиците на чл. 70, ал. 5 от ЗДДС. В случая администрацията не отрича доставките /поне това разбиране изкристализира в касационната жалба/, а извършването им от предходните доставчици "Булпекс" ООД и "Саунд мюзик" ЕООД. Ако тезата на касационния жалбоподател е не за липса на доставка въобще, а за различен от издателя на фактурите доставчик, то отказът да се признае правото на приспадане на данъчен кредит е правомерен само при наличие на данни за доставките като част от данъчна измама и установяване за съществуващи представи у клиента за това обстоятелство /аргументи в тази посока вж. в т. 1 от диспозитива на решението на Съда по дело С-18/13 и т. 32 от мотивите му/. Липсват твърдения и установявания в този смисъл. Обратно - установено е съществуването на облигация на РЛ за доставка на осветление и озвучаване само с "Трон 2008" ООД; извършено плащане само нему; наличие на резултата от доставките в патримониума на РЛ. Как са се развили правоотношенията между прекия и предходните доставчици е неотносимо към правото на приспадане освен в хипотезата на данъчна измама, за което е важимо изложеното по-горе. В тази връзка изцяло споделяни са съжденията на административния съд, че допълнително определеното задължение в размер 9 390.47 лева в данъчен период м. 04.2010 г. не е обвързано с конкретна доставка. Противоречи на материалния закон изградената от органите по приходите конструкция, според която правото на приспадане е обусловено от издаването на данъчен документ от предходния към прекия доставчик за цялата стойност на доставеното от прекия доставчик към клиента. Наред с горното, съответна на изискванията за пълно доказване е процесуалната активност на ДЗЛ в установяването на предпоставките за правото на приспадане на данъчен кредит. Освен представляващите индиции за изпълнението договор с доставчика и плащане към него, пряко доказателствено средство са протоколите за приемане на работите по озвучаването и осветлението, както и издадените от предходния доставчик гаранционни карти. "Бриг 2000" ООД е субект на правото на приспадане на данъчен кредит по доставките на стоки и услуги за озвучаване и осветление с доставчик "Трон 2008" ООД. Отричането на това право с РА е неправомерно, а отмяната на съответната част от утежняващия административен акт с първоинстанционното решение - правилна. Първоинстанционният съдебен акт следва да бъде оставен в сила в обжалваната част. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК, Върховният административен съд, Първо отделение