Решение № 6775 от 9.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 1234/2015 г.

Решение № 6775 от 9.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 1234/2015 г., VI о., докладчик съдията Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на ППК "Александър Стамболийски", с. Ясен, обл. Видин, против решение № 107 от 13.12.2014 г. по адм. дело № 196 по описа за 2014 г. на Административен съд - Видин, с което е отхвърлена жалбата на кооперацията против решение № 117-14 от 10.09.2014 г. на Директора на ТП на НОИ - Видин. Изложените съображения за пороци на съдебното решение релевират съществени нарушения на съдопроизводствени правила, неправилно прилагане на материалния закон и на административнопроцесуални норми като касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът Директорът на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт, гр. Видин, е оспорил касационната жалба в писмен отговор. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационното оспорване. Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна. Разгледана по същество, е основателна по следните съображения: Предмет на оспорване в производството пред Административен съд - Видин е решение № 117-14/10.09.2014 г. на Директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ), гр. Видин и потвърденото с него разпореждане № 199/24.07.2014 г., издадено от началник отдел КПК по реда на чл. 110, ал. 3 във вр. с ал. 1, т. 1 от КСО за събиране на сумите по ревизионен акт за начет вх. № 01 от 01.07.2014 г., с което ППК "Александър Стамболийски", с. Ясен, обл. Видин, е задължено да внесе сума в размер на 6442.69 лв., представляваща нанесена на ДОО щета от неправилно извършени осигурителни плащания, ведно с лихви в размер на 3486.34 лв. (общо 9929.03 лв.). С постановеното решение първоинстанционният административен съд е отхвърлил жалбата като неоснователна, след като неправилно и необосновано е приел, че жалбоподателят в качеството му на осигурител е подал невярна информация относно вида на осигуряването на наетото на работа лице Пламен Найденов Генов: код 01, отнасящ се за работещи лица при 8 часов работен ден, вместо код 11, отнасящ се за работещите пет дни или 40 часа месечно. Решението е постановено в нарушение на материалноправните разпоредби на чл. 4, ал. 1 и 2 от Кодекса за социално осигуряване, чл. 68, ал. 1, т. 2, чл. 114 и чл. 352 от Кодекса на труда. Разпоредбата на чл. 4, ал. 1, т. 1 от КСО (редакция - ДВ, бр. 109 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г.) създава задължение за осигуряване за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица, на работниците и служителите, наети на работа за повече от пет работни дни, или 40 часа, през един календарен месец, независимо от характера на работата, от начина на заплащането и от източника на финансиране, с изключение на лицата по чл. 4а, ал. 1. Разпоредбата на чл. 4, ал. 2 от КСО (редакция - ДВ, бр. 1 от 2002 г. - отм. бр. 107 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г. ) е предвиждала задължение за осигуряване за инвалидност, старост и смърт и за трудова злополука и професионална болест, на работниците и служителите, наети на работа при един или повече работодатели за не повече от 5 работни дни (40 часа) през календарния месец. Лицето Пламен Найденов Генов е било наето на работа със срочен трудов договор № 1 от 03.11.2010 г., сключен на основание чл. 68, ал. 1, т. 2 от КТ - до завършване на определена работа, определена като консултация. В трудовия договор, съдържащ реквизитите по чл. 66 от КТ, е уговорено изпълнение на длъжността инж. агроном от 03.11.2010 г. при пълно работно време - 8 часа. Трудовото правоотношение е било прекратено на 10.11.2010 г. на основание чл. 325, ал. 1, т. 4 от КТ - със завършване на определената работа. Като работник (служител), нает на работа за повече от пет работни дни, или 40 часа, през един календарен месец, независимо от характера на работата, от начина на заплащането и от източника на финансиране, лицето Пламен Найденов Генов е подлежало на задължително осигуряване за безработица на основание чл. 4, ал. 1, т. 1 от КСО. Без правно значение за възникналото задължение за обществено осигуряване при условията на чл. 4, ал. 1, т. 1 от КСО е броят на работните дни в периода от 03.11.2010 г. до 10.11.2010 г., извършването на определената работа през пет пълни работни дни от календарния месец, както и броят на почивните дни през същия период, които се зачитат за трудов стаж на основание чл. 352, ал. 1, т. 2 от КТ, респективно за осигурителен стаж. Задължението за осигуряване по отменената ал. 2 на чл. 4 от КСО се отнася за работниците и служителите, наети на работа през определени дни от месеца на основание чл. 114 от КТ, при изпълнение на условието продължителността на работата при един или повече работодатели да не надвишава 5 работни дни (40 часа) през календарния месец. В разглеждания случай, видно от клаузите на трудовия договор, работникът (служителят) е бил нает на работа по срочен трудов договор, а не на работа през определени дни от месеца, които не са повече от пет дни (40 часа) за един календарен месец. Гореустановените обстоятелства водят до извод, че осигурителят ППК "Александър Стамболийски" е подал вярна информация по реда на Наредба № Н-8 от 29.12.2005 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица, като в Приложение № 1 за вид на осигуреното лице Пламен Найденов Генов е отразил код 01, отнасящ се за работници или служители, осигурени по чл. 4, ал. 1, т. 1 от Кодекса за социално осигуряване при един работодател. Не е налице основанието по чл. 110, ал. 1, т. 1 от КСО за ангажиране на отговорността на осигурителя за причинени от него щети на държавното обществено осигуряване от неправилно извършени осигурителни разходи, включително от неправилно удостоверяване на осигурителен стаж или осигурителен доход. Оспорените административни актове са издадени в нарушение на материалноправните разпоредби и подлежат на отмяна. Обжалваното съдебно решение, с което подадената жалба е отхвърлена като неоснователна, следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго по същество, с което жалбата бъде уважена. Следва да бъде уважено искането на касатора за присъждане на направените разноски за водене на делото в двете инстанции, които се определят в следните размери: 500 лв. платено адвокатско възнаграждение за един адвокат за първата инстанция съгласно договор за правна защита и съдействие от 28.10.2014 г., 800 лв. платено адвокатско възнаграждение за един адвокат за втората инстанция, съгласно договори за правна защита и съдействие от 29.12.2014 г. и от 17.03.2015 г., 75 лв. държавни такси за двете инстанции. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,