Решение № 3990 от 20.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 1277/2012 г.

Решение № 3990 от 20.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 1277/2012 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Свилена Проданова Производството е по реда на чл. 237 и сл. от АПК. Образувано е по искане на Александър Ангелов Александров от гр. Монтана за отмяна на влязло в сила определение № 7346/27.05.2011 г., постановено по адм. дело № 6638/2011 г. по описа на ВАС, четвърто отделение, тричленен състав, с което е оставено в сила определение от 08.04.2009 г., постановено по адм. дело № 286/2009 г. по описа на Административен съд Монтана. Като основание за отмяна в искането се сочи чл. 239, т. 1 АПК и наличието на нови писмени доказателства, които се представят в съдебно заседание - 1. нот. Акт за собственост върху поземлен имот № 98/24.01.2012 г., 2. протокол от съдебно заседание от 14.12.2009 г. по адм. дело № 8184/2009 г. по описа на ВАС, 3. касационно решение № 4568/07.04.2009 г. по адм. дело № 15598/2008 г. по описа на ВАС, 4. определението, постановено по адм. дело № 286/2009 г. от АС Монтана, с което се оставя без разглеждане жалбата на Александров срещу заповед № 196/04.10.2007 г. на Областен управител -Монтана и се прекратява производството по делото, 5. писмо до председателя на ВАС от председателя на АС Монтана, 7. две копия от решение № 26РГ от 14.01.1998 г. на ОСЗГ Монтана за възстановяване правото на собственост на земи - нива от 3 дка в землището на гр. Монтана, на наследниците на Владимир Петров. Твърди се, че атакуваното определение на тричленен състав на ВАС, потвърденото с него определение на АС Монтана, както и оставената без разглеждане с него заповед на Областния управител на Монтана, са нищожни. Твърди, че има правен интерес да оспорва заповедта на областния управител, тъй като, макар и да не е собственик на възстановените земи, търси правата си да стане такъв. Ответната страна Областен управител на област с административен център Монтана, не взема становище по молбата за отмяна. Върховният административен съд, първа колегия петчленен състав, намира искането за допустимо - подадено срещу влязло в сила определение, с което се прегражда разглеждането на административното дело, от страна, за която то е неблагоприятно и в срока по чл. 240, ал. 1 АПК, а разгледано по същество за неоснователно. Съгласно чл. 239, т. 1 АПК актът подлежи на отмяна, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Разпоредбата има предвид нови обстоятелства, които са съществували към момента на постановяване на влязлото в сила решение, но не са били известни на страната. Това са факти от действителността, които съдът не е взел предвид, но чието съществуване създава вероятност съдебният акт да е неправилен, като страната трябва да не е знаела за новите факти, макар да е положила добра грижа за защита на интересите си в хода на съдебното производство. Новите обстоятелства трябва да са съществували към момента на приключване на устните състезания в последната инстанция по същество /26.05.2011 г./. Обстоятелствата, съответно установяващите ги доказателства, трябва да са от съществено значение за делото. От такова значение са доказателствата за юридическите или доказателствените факти, които, в случай, че бъдат установени, биха могли да доведат до различно разрешение на спора, предмет на делото. В процесния случай, с оглед на основанието за прекратяване на производството по административното дело, заведено по обжалване на заповед на областния управител, с която на основание § 4к, ал. 6 и 8, т. 1 ПЗР ЗСПЗЗ е одобрено изменение на плана на новообразуваните имоти /ПНИ/ и регистъра към него за землището на гр. Монтана и с. Долна Вереница, новите обстоятелства следва да са във връзка с наличие на правен интерес на лицето към момента на обжалване на акта, или както са приели съдебните състави по влязлото в сила определение за прекратяване - данни, легитимиращи лицето като собственик на имот, включен в ПНИ. В разглеждания случай всички представени към молбата доказателства не представляват нови писмени доказателства, които при решаване на делото да не са били известни на страната. Част от тези доказателства - протокол от съдебно заседание от 14.12.2009 г. по адм. дело № 8184/2009 г. на ВАС, касационно решение № 4568/07.04.2009 г. по адм. дело № 15598/2008 г. на ВАС и определение по адм. дело № 286/2009 г. от АС Монтана, са съдебни актове, постановени или изготвени преди 26.05.2011 г. Други две доказателства - писмо до председателя на ВАС от председателя на АС Монтана и решение № 26РГ от 14.01.1998 г. на ОСЗГ Монтана за възстановяване правото на собственост на земи са били съобразени, представени са като доказателства пред касационния съд - приложени на л. 11 и л. 17 от адм. дело № 6638/2011 г. по описа на ВАС, четвърто отделение. Констативен нотариален акт за собственост върху поземлен имот № 98/24.01.2012г е издаден, съответно съставен като документ на 24.01.2012 г., което е след приключване на делото и влизане в сила на определението за прекратяването му, поради което не представлява ново писмено доказателство в посочения по-горе смисъл. По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че не са налице нови обстоятелства или нови писмени доказателства по смисъла на чл. 239, т. 1 АПК. Искането за отмяна се явява неоснователно и следва да бъде отхвърлено, водим от което и на основание чл. 244, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на първа колегия