Решение № 6786 от 7.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 6917/2015 г.

Решение № 6786 от 7.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 6917/2015 г., III о., докладчик съдията Искра Александрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на З. Х., гражданин на Афганистан, подадена чрез адв. С. Велинова, против решение № 2486 от 09.04.2015 г., постановено по адм. д. № 1403/2015 г. по описа на Административния съд София-град, с което е отхвърлена жалбата му срещу решение № 9401/29.12.2015 г. на Заместник-председателя на Държавната агенция за бежанците при МС, с което е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут на жалбоподателя. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което е поискана отмяната му. Ответната страна - Заместник - председателят на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет на Република България, чрез процесуален представител юрк. Славова, с писмено становище оспорва касационната жалба и моли за нейното отхвърляне. Върховната административна прокуратура, чрез участващия по делото прокурор, изразява становище за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Според прокурора, не са налице касационните отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Върховният административен съд, в настоящия съдебен състав, преценява касационната жалба като допустима, тъй като е подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна. Административният съд е отхвърлил жалбата, с която е сезиран, приемайки, че отказът на административния орган за предоставяне на бежански статут на жалбоподателя е законосъобразен. Съдът е преценил като правилен извода на административния орган за липсата на материалноправните предпоставки за прилагане на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ, тъй като в конкретния случай по отношение на чужденеца не се установяват наличие на опасения за сигурността и правата му поради неговата раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група, политическо мнение или убеждение. По отношение на извода за липсата на основания за предоставяне на хуманитарен статут спрямо З. Х. по смисъла на чл. 9 от ЗУБ съдът е приел, че решението на административния орган е законосъобразно и в тази част. Посочил е, че жалбоподателят не е бил принуден да напусне Афганистан поради реална опасност от изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, смъртно наказание или екзекуция или други тежки посегателства по чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. АССГ е посочил, че не е установено по отношение на чужденеца да са налице тежки и лични заплахи срещу живота и личността му като гражданско лице поради насилие в случай на вътрешен или международен конфликт. Настоящата съдебна инстанция, след проверка на доказателствата по делото, при съобразяване на доводите на страните и приложимите норми на вътрешното и международното право, както и съответните директиви от правото на ЕС намира, че решението на Административния съд - София-град, е валидно, допустимо и правилно. Фактите по спора са обективно установени, а съответни на тях са и направените от съда изводи. Съдът е анализирал подробно представените по делото доказателства и информация. Въз основа на този анализ е формирал обоснования извод, че по отношение на търсещия закрила, не са налице основанията за предоставяне на статут на бежанец, посочени в чл. 8, ал. 1 от Закона за убежището и бежанците. Причините, сочени от него в проведените интервюта са от икономически характер и не представляват основание по смисъла на закона за предоставяне на статут. Лицето не сочи обстоятелства, които да могат да формират извод, че е налице висока степен на вероятност, че то изпитва основателен страх от завръщането си в Афганистан поради причинете, визирани в чл. 8 ЗУБ. Правилно съдът не е кредитирал твърденията на чужденеца, че е имал проблеми с талибаните - факт, който е посочен едва по време на второто интервю. Не е без значение и фактът, че З. Х. е напуснал Афганистан легално. Не се съобщават от чужденеца, проблеми с официалните власти, той не е бил чл. на политическа партия или организация и не е преследван поради това по политически или религиозни причини. Правилна е преценката на съда и на административния орган, че не са налице предпоставките за предоставяне и на хуманитарен статут на афганистанския гражданин. Не са налице предоставени данни, от които да се направи извод, че ситуацията в Афганистан достига границите на безогледно насилие, породено от въоръжен конфликт или от неспособност на официалните власти да противодействат ефективно на въоръжени групировки, които нападат населението или отделни негови групи. За предоставяне на хуманитарен статут следва чужденецът да е бил принуден да напусне страната си поради заплаха за живота, сигурността и свободата му поради излагане на реална опасност от тежки посегателства с оглед чл. 9, ал. 1, т. 1 - 3 ЗУБ. При първото интервю чужденецът не е посочил конкретни инциденти с талибаните, като причина за нежеланието си да се завърне в страната си на произход, а е посочил първо, че желае да отиде при братята си в Иран, гр. Техеран и второ, че бяга от безработицата и беднотията в района, където живее. Това поведение на чужденеца показва, че спрямо него не е осъществявано преследване, нито е бил заплашван. Следователно, правилно е преценен от съда, като обоснован изводът на административния орган, че в страната му на произход спрямо чужденеца не са установени тежки и лични заплахи срещу живота или личността му, поради насилие, породено от вътрешен или международен въоръжен конфликт. Използваната от административния орган и съда информация за Афганистан е актуална, поради което са изяснени всички обстоятелства, относими към бежанската история на чужденеца и ситуацията в държавата му на произход. По изложените съображения, настоящият съдебен състав на касационната инстанция приема, че при постановяване на решението си, съдът не е допуснал твърдяните от касатора нарушения, а е спазил изцяло материалноправните норми на закона и обосновано, и правилно е отхвърлил жалбата против отказа на административния орган за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. По изложените съображения, обжалваното решение, като правилно, следва да бъде оставено в сила. Не са налице сочените в касационната жалба отменителни основания. Воден от горното, и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховния административен съд - трето отделение,