Решение № 63 от 21.05.2015 г. на ВКС по гр. д. № 433/2015 г.

Решение № 63 от 21.05.2015 г. на ВКС по гр. д. № 433/2015 г., II г. о., ГК, докладчик председателят Емануела Балевска Производство по чл. 64, ал. 2 ГПК. С Определение № 35 от 23.02.2015 г., постановено по гр. д. № 433/2015 г. на ВКС - II г. о. образуваното по молба вх. № 14/04.01.2013 г. на М. А. М. от [населено място], [община] производство по отмяна на влязло в сила Решение от 16.06.2011 г. по в. гр. д. № 150/2011 г. на ОС - Монтана, в частта, с която е отменено частично Решение от 22.03.2011 г. по гр. д. 635/2010 г. на РС - Берковица и е постановено ново, с което е прието за установено на основание чл. 124, ал. 1 ГПК по отношение на П. Г. А. /починала в хода на производството/ М. А. М. и С. А. М., че ищецът по делото М. А. М./ починал в хода на настоящото производство и заместен от наследниците по закон - Е. Г. М., А. М. А. и О. М. А./ е изключителен собственик, на основание наследство и давностно владение на 6.280 дка, представляващи югозападната част на ПИ X - пасище, целият с площ от 11.504 дка с описаните граници по скица на в. л. и разноски по делото, е оставено без разглеждане, като подадена извън срока по чл. 305, ал. 1 ГПК. С молба вх. № 3070/16.03.2015 г. молителката е поискала да бъде възстановен срока за обжалване на въззивното решение, излагайки пространно доводи за обстоятелствата, които са препятствали подаване на молбата за отмяна в срок: отказ от правна помощ с оглед на затрудненото материално положение и тежко здравословно състояние на майка й, отказ за съдействие от страна на органите на поземлената реформа и достъп до исканата информация, несъобразяване с тежкото материално положение поради заболяването и предприетото оперативно лечения на майка й. В съдебно заседание изложените доводи се поддържат, с писмена защита от 18.05.2015 г. отново се излагат съображения в подкрепа на искането за уважаване на молбата. По делото не е постъпило писмено становище от ответната страна - новоконституираните наследници на М. А. М. По подадената молба, състав на второ отделение на ВКС - гражданска колегия, намира: Решението от 16.06.2011 г. по в. гр. д. № 150/2011 г. на ОС - Монтана, чиято отмяна се иска, като неподлежащо на обжалване е влязло в сила по реда на чл. 296, т. 1 ГПК, а именно с постановяването му от въззивната инстанция - т. е. на дата 16.06.2011 г. Подадените първа по време "искова молба, с правна характеристика на молба за отмяна" както и последвалите молба за отмяна и молба - допълнение, са с най-ранната дата 22.11.2012 г., поради което настоящият състав приема, че производството за отмяна е процесуално недопустимо. Доколкото се поддържа общо искане за възстановяване на пропуснатите срокове, следва да се приеме, че пропуснатият срок да се упражни правото на отмяна по реда на чл. 303 - 304 ГПК, не подлежи на възстановяване. Производството за отмяна е специфичен способ за защита на нарушени субективни материални права, отделен от съдебния исков процес в самостоятелно защитно-санкционно производство. в производството за отмяна, молителят реализира едно гарантирано от закона /ГПК/ публично-процесуално право на защита срещу порочни съдебни решения, но само на определени основания - основания за отмяна. Отделно от това реализираното на това публично право е ограничено и от императивно установените за това времеви параметри - сроковете по чл. 305 ГПК. В рамките на посочения период от време това процесуално право съществува, а с изтичане на срока това процесуално право се погасява и производството за отмяна не може да бъде възстановено по силата на възстановяване на пропуснат срок по реда на чл. 64 и сл. ГПК. Именно за това и възстановяване на срока за упражняване правото на отмяна, след изтичане на срока и погасяването му не може да бъде разгледана по същество. В същата насока е и уточнението с писмената защита на молителката в насока, че се иска възстановяване на срока за обжалване на въззивното решение поради особени непредвидени обстоятелства, които страната не е могла да преодолее, не може да бъде уважена. Съдебната практика приема, че особени непредвидени обстоятелства по см. на чл. 64, ал. 2 ГПК са тези обстоятелства, които имат изключителен, изненадващ и непреодолим характер, настъпили са неочаквано по време на срока и страната не е била в състояние да ги преодолее, т. е. да извърши в рамките на определения от закона или съда срок конкретно процесуално действие, в т. ч. и да упражни правото си на жалба. При конкретните данни по делото, само по себе си тежкото здравословно състояние на близък на молителката и предприетото оперативно лечение в рамките на срока за обжалване, може да се квалифицира като особено непредвидено обстоятелство по см. на закона. Въпреки това, молбата не може да бъде уважена поради това, че основанието, на което е отказано обжалването пред касационния съд, е не само неизпълнението на задължението за внасяне на сумата от 30 лв., съставляваща дължимата проста държавна такса, но и необжалваемостта на самото въззивно решение, съгласно ограниченията по чл. 280, ал. 2 ГПК. Посочените с молбата на М. М. обстоятелства, препятствали молителката да заплати държавната такса, нямат характера на непредвидени обстоятелства, нито имат характера на такива фактите, свързани с поведението на съдебните органи и тези на администрацията на ОбСЗ. Страната принципно в тези хипотези разполага с други защитни средства, установените от законодателя възможности на защита - да поиска освобождаване от ДТ, да поиска възстановяване на срока за внасяне на ДТ след като е отпаднало особено непредвиденото за нея обстоятелство. Възстановяването на срока за обжалване, поискан две години след като решението е влязло в сила и по силата на ограниченията на чл. 280, ал. 2 ГПК това решение е подлежало на касационно обжалване, не може да бъде реализирано в настоящото производство предвид на изложените доводи. По изложените съображения, състав на Върховния касационен съд - второ отделение на гражданска колегия