Решение № 15795 от 20.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 10116/2018 г.

Решение № 15795 от 20.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 10116/2018 г., VII о., докладчик председателят Таня Вачева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационната жалба на Л. Димитров от [населено място], област [област], против решение № 176 от 21.06.2018 г., постановено по адм. дело № 152/2018 г. по описа на Административен съд - Стара Загора, с което съдът е отхвърлил жалбата на Димитров срещу заповед с рег. № УРИ 1959 з-92/2.03.2018 г. на началника на Първо РУ - Стара Загора за отнемане в полза на държавата на пистолет "Байкал", калибър 9 x18 мм, ХЕК 1068 и 24 броя боеприпаси, собственост на Л. Димитров. Касационният жалбоподател навежда доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът оспорва извода, че са изпълнени материалноправните предпоставки на разпоредбата на чл. 213, ал. 5 ЗОБВВПИ. Иска отмяна на решението с произнасяне по същество, при което съдът да отмени оспорената заповед. Ответникът началникът на Първо районно управление - Стара Загора при ОДМВР - Стара Загора, не изразява становище. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, след като провери правилността на обжалваното решение, приема следното: За да се произнесе, първоинстанционният съд е приел от фактическа страна, че жалбоподателят Л. Димитров е притежавал разрешение за носене на късоцевно огнестрелно оръжие обр. 3, серия СТ № 0338020, на което срокът е изтекъл на 24.11.2009 г. Един месец преди изтичане на срока Димитров е предал оръжието си на съхранение в РПУ- Стара Загора, за което обстоятелство е изготвен приемо-предавателен протокол от 19.10.2009 г. По делото не е било спорно, че от този момент лицето нито е искало издаване на ново разрешително за съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие, нито е поискало връщането му от полицейския орган, нито е прехвърлил собствеността върху оръжието на друго лице. В оспорената пред първоинстанционния съд заповед административният орган е приел, че по отношение на предаденото на 19.10.2009 г. огнестрелното оръжие Димитров не е направил постъпления за разпореждане в срока по чл. 213, ал. 2 ЗОБВВПИ, нито има законово основание да го съхранява и носи, тъй като няма валидно издадено разрешително. Поради това и на основание чл. 213, ал. 5 ЗОБВВПИ е разпоредил отнемане на оръжието в полза на държавата. Въз основа на така установените факти административният съд е приел от правна страна, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган и в законоустановената форма, притежава необходимите реквизити по чл. 59, ал. 2 АПК, в хода на административното производство не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Приел е, че оспореният административен акт е съответен на материалноправните разпоредби и целта на закона, тъй като са изпълнени предпоставките на чл. 213, ал. 5 ЗОБВВПИ, тъй като собственикът не е прехвърли собствеността върху оръжието, нито е подал заявление за издаване на разрешение за носене и съхранение на огнестрелно оръжие след изтичане на последното разрешение в сроковете по ал. 2 или 4. Решението е правилно. Административният съд е установил релевантните за предмета на делото факти, по които страните не спорят. Спорът е по приложението на закона. Касаторът навежда доводи за неправилност на съдебното решение, като твърди, че и административният орган, и съдът са приложили неточно материалния закон. Счита, че липсва конкретно правно основание за издаване на заповедта, тъй като разпоредбата на чл. 213, ал. 5 ЗОБВВПИ препраща към ал. 2, която от своя страна се отнася само до категорията собственици на огнестрелно оръжие, визирани в ал. 1 на цитираната разпоредба - адресатите на решение по чл. 155 ЗОБВВПИ за отнемане на разрешение за носене и съхранение на късо оръжие. Тъй като спрямо Димитров не е издадено такова решение, а оръжието е предадено доброволно преди изтичане срока на разрешителното, то в този случай и предвид липсата на изрично разписана в закона процедура, спрямо него не следва да се прилагат последиците по чл. 213, ал. 5 ЗОБВВПИ. Тези съображения не намират опора в закона. Съгласно разпоредбата на чл. 213, ал. 5 ЗОБВВПИ когато собственикът не прехвърли собствеността върху вещите или не подаде заявление за издаване на съответно разрешение или за връщане на отнетото разрешение в сроковете по ал. 2 или 4, вещите се отнемат в полза на държавата със заповед на органа по чл. 155, ал. 1 от този закон. Т. е. препращането към чл. 155, ал. 1 не се отнася до материалноправните предпоставки, а визира компетентния орган - това е органът, издал разрешението. Правната последица, настъпваща при реализиране хипотезата на чл. 213, ал. 5 ЗОБВВПИ, законодателят е свързал с конкретни срокове и препращането към алинея 2 е само досежно определените в тази разпоредба преклузивни срокове. Законодателят, с цел гарантиране реда и сигурността в обществото и отчитайки повишената степен на опасност, свързана със съхранението, притежаването и употребата на огнестрелни оръжия, е направил пряка и императивна нормативна връзка между настъпването на определени обстоятелства и несбъдването на определени условия, на които лицето трябва да отговаря. В съответствие с нормативната уредба и данните по делото първоинстанционният съд е достигнал до правнообоснован извод, че оспореният административен акт е постановен при наличието на посочените в него фактически и правни основания, поради което правилно е отхвърлил продадената срещу него жалба като неоснователна. Съдът правилно е определил приложимия материален закон, като е съобразил относимата правна норма досежно основанията и сроковете за упражняване на субективните права, предмет на регламентация с оспорената заповед. Като е преценил всички събрани по делото доказателства, съдът е направил обосновани фактически изводи и ги е подвел под вярната правна норма. Достигнал е до правилния извод, че към датата на издаване на оспорената заповед правото на касатора да прехвърли собствеността върху отнетите оръжия и боеприпаси на друго лице или да поиска издаването на ново разрешение се е погасило, което прави издадената заповед за отнемане на оръжията и боеприпасите в полза на държавата законосъобразна. Неоснователно е възражението на касатора, че актът нарушава конституционно гарантираното му право на собственост. Законът за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия урежда условията и реда за придобиване, съхранение и употреба на взривни вещества и пиротехнически изделия и за придобиване, съхранение, носене и употреба на оръжия и боеприпаси за тях /чл. 1, ал. 1, т. 3/. Разпоредбата на чл. 50 ЗОБВВПИ регламентира разрешителен режим за придобиване, съхранение и носене на огнестрелно оръжие и от физически лица. Законодателната уредба на тези специфични обществени отношения, характерни с висока степен на опасност, е подчинена на генерална цел - да гарантира и защитава обществения ред и сигурност. Установената по законов път възможност едно лице да придобие, съхранява и носи късо огнестрелно оръжие и боеприпаси за него следва да се възприема като изключение от конституционния принцип за неприкосновеност на правото на собственост. Касаторът, като собственик на оръжието - предмет на оспорената заповед, има право мирно да се ползва от собствеността си, но по реда и по начина, който съответства на установеното в закона. Като е приел, че подадената от Л. Димитров жалба е неоснователна и я е отхвърлил, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. Воден от горното, Върховният административен съд