Решение № 9463 от 26.10.2022 г. на ВАС, IV о.

Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Е. Захид, гражданин на Република Пакистан, чрез адвокат Р. Кавазова, против решение 7725 от 20.12.2021 г. по адм. д. 5160/2021 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отхвърлено оспорването на жалбоподателката срещу отказ рег. ISB 21000020V от 21.04.2021 г. за издаване на виза за дългосрочно пребиваване (виза вид D ), издаден от завеждащ консулска служба към Посолството на Република България в Исламабад, Ислямска Република Пакистан и е осъдена да заплати на министерство на външните работи юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. С касационната жалба се навеждат доводи за неправилност на съдебния акт поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на съдебния акт и постановяване на решение по съществото на спора, с което обжалваният административен акт да бъде отменен. Претендират се разноски. Ответникът втори секретар в консулската служба на посолството на Република България в Исламабад, Република Пакистан, чрез юрисконсулт Н. Зашев, в откритото съдебно заседание изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, в настоящия състав на четвърто отделение, намира подадената касационна жалба за процесуално допустима като подадена от лице, за което обжалваното съдебно решение е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. От фактическа страна първоинстанционният съд е приел, че на 11.03.2021 г. Е. Захид е подала заявление рег. ISB 21000020V за издаване на виза за дългосрочно пребиваване (виза вид D ) до Посолството на Република България в Исламабад, Ислямска Република Пакистан, на основание чл. 24, ал. 1, т. 6 от ЗЧРБ като представител на чуждестранно търговско дружество КУЧИНА ЛОНДОН ЛТД. С обжалвания административен акт е постановен отказ за издаване на виза. Като правно основание на постановения отказ за издаване на виза е посочено, че визата е отказана на основание чл. 10, ал. 1, т. 17 от ЗЧРБ. Като фактически основания за отказа е посочено недоказване на целта и условията на заявеното предиваване. Посочено е, че са налице обосновани съмнения, че дружеството е регистрирано формално, а при проверка е било установено, че седалището му е регистрирано на адрес, за който собственикът не е давал съгласие да се ползва като офис, а само за жилищни нужди. Въз основа на събрания доказателствен материал, съдът е изложил приетите за установени факти и е направил правните си изводи. Счел е, че обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган и е мотивиран от фактическа и правна страна по смисъла на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. Мотивирал се е, че отказът е издаден след проведена съгласувателна процедура с Дирекция Миграция - МВР и ДАНС съобразно чл. 30, ал. 2 от Наредбата за условията и реда за издаване на визи и определяне на визовия режим, както и защо не кредитира представения в съдебното производството договор за наем от 29.09.2020 г. и свидетелски показания. За да потвърди тезата на административния орган за недоказаност на целта и условията на пребиваване в страната ни по смисъла на чл. 10, ал. 1, т. 17 от ЗЧРБ съдът е приел, че са налице разлика между посочената в заявлението за издаване на виза дейност на представителството на КУЧИНА ЛОНДОН ЛТД и регистрираната пред БТПП дейност, различия в представените договори за наем и опит за използване на документи, които не са представени в хода на административното производство. Така постановеното решение е правилно. Правилен е изводът на съда досежно установената законосъобразност на акта като издаден при спазване на процедурата по издаването му и правилното приложение на материалния закон. Отказът е постановен на основание разпоредбата на чл. 10, ал. 1, т. 17 от ЗЧРБ, съгласно която органът отказва издаване на виза, ако заявителят не докаже достоверно целта и условията на заявеното пребиваване. Неоснователно е възражението на касатора, че съдът не е анализирал правилно фактите и обстоятелствата, довели до издаването на обжалвания административен акт. От приложените в административната преписка доказателства, обсъдени в тяхната съвкупност се налага изводът, че целта и условията за издаване на виза не са доказани достоверно. Правилно съдът приема, че представените пред БППП договори за наем са единствено този от 25.12.2017 г. и анексите към него от 20.03.2018 г. и от 20.12.2019 г., като според тях имотът в гр. София на [улица], [етаж], представляващ ателие 1 с площ от 47.90 кв.м. ще се ползва за живеене/жилище, а не за офис. Не са предствени пред съда доказателства, че за целите на регистрация на търговско представителство на КУЧИНА ЛОНДОН ЛТД пред БТПП са представени приложените към жалбата договор за наем от 29.09.2020 г. и анекс към него от 30.03.2021 г., според които наемодателите са отдали под наем една стая от ателие 1 в гр. София на [улица], [етаж], като офис с цел задоволяване на нуждите на наемателя от работна и представителна площ и срокът на договора е удължен до 30.03.2022 г. Неоснователно в тази връзка е твърдението за непредставяне на административната преписка в цялост, довело до ограничаване правото на жалбоподателя на защита. Разликата между посочената в заявлението за издаване на виза дейност на представителството на КУЧИНА ЛОНДОН ЛТД (доставка на храни) и регистрираната пред БТПП дейност (софтуеърни услуги) потвърждава неустановена действителната цел на престоя на Е. Захид в България. При установена недостоверна цел на престоя, не са изпълнени условията да се издаде исканата виза. Въз основа на изяснена фактическа и правна обстановка, при съобразяване с релевираните в спора факти и обсъждане на доводите на страните, първоинстанционният съд е издал обосновано решение, съобразено с приложимия материален закон, при постановяването на което не са допуснати съществени съдопроизводствени нарушения, поради което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора искането на касатора за присъждане на разноски по делото е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК Върховният административен съд, тричленен състав на четвърто отделение,