Решение № 11722 от 2.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 4870/2016 г.

Решение № 11722 от 2.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 4870/2016 г., II о., докладчик съдията Севдалина Червенкова Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на И. В. И. и А. Д. И., гр. Б., против решение № 7366/27.11.2015 г., постановено по адм. д. № 2545/2015 г. по описа на Административен съд С. град. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна. Писмени възражения по касационната жалба не са депозирани в законовия срок. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на жалбата и отмяна на решението като незаконосъобразно. Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е основателна по следните съображения. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от И. В. И. и А. Д. И. против заповед № 18-14124 от 19.11.2014 г. на началника на СГКК - гр. С. Със заповедта, на осн. чл. 51, ал. 1, т. 2 и ал. 3, чл. 54, ал. 1 от ЗКИР (редакция изм. ДВ брой 49 от 13.06.2014 г.) е одобрено изменение в КК и КР, одобрени със заповед № РД-18-13/17.01.2012 г. на ИД на АГКК, като са нанесени нови обекти - имот с идентификатор № 02659.2196.2102 с площ от 810 кв. м.; имот с идентификатор № 02659.2237.953 с площ 1245 кв. м. и имот с идентификатор № 02659.2237.955 с площ 13 кв. м. Съдът е оставил в сила заповед № 18-14124 от 19.11.2014 г. като е отхвърлил жалбата като неоснователна. Решението е валидно и допустимо, но незаконосъобразно. За да постанови акта си решаващият съд, след преценка на доказателствата по делото, вкл. заключението на вещото лице по назначената и приета СТЕ е достигнал до неправилни изводи. Решението е неправилно като материалнонезаконосъобразно и необосновано. Противоречи на чл. 54, ал. 2 от ЗКИР (приложимата редакция). Установимо от приложените към административната преписка доказателства, комбинираната скица и приетата по делото СТЕ, че е налице спор за материално право в частта на застъпване (13 кв. м.) на имотите с идентификатор 02659.2196.128 с площ 823 кв. м., собственост на касаторите и имот 02659.2237.72 с площ 1207 кв. м., собственост на С. Този спор не е разрешен по съдебен ред, за да бъде законосъобразно отстранена непълнотата в КК и КР, одобрена с процесната заповед. Решението противоречи на чл. 53, ал. 2 от ЗКИР, доколкото при наличие на противопоставими права на собственост на повече от едно лице за един и същи имот, в кадастралния регистър на недвижимите имоти, при изменението му, не са записани данните за всички лица и документи, а само са заличени данните за имота на касатора. Постановеното решение следва да бъде отменено и вместо него да се постанови друго решение по същество, с което оспорената заповед да бъде отменена като незаконосъобразна. Процесната заповед e издадена при действието на чл. 54, ал. 2 от ЗКИР, след изменението му с ДВ бр. 49 от 13.06.2014 г. Цитираната разпоредба сочи, че когато непълнотата или грешката е свързана със спор за материално право, тя се отразява в комбинирана скица и се отстранява в кадастралната карта и кадастралните регистри на недвижимите имоти въз основа на скица-проект след решаване на спора по съдебен ред. Именно съобразявайки се с тази разпоредба административният орган е следвало да постанови отказ на поисканото вписване. Решението е валидно, но неправилно и незаконосъобразно. За да постанови акта си, решаващият съд не е извършил цялостна и задълбочена преценка на доказателствата по делото, вкл. заключението на вещото лице по назначената и приета, неоспорена СТЕ, както и доводите и възраженията на страните, вкл. релевантните за съда факти и обстоятелства. Формирани са неверни правни изводи. Постановеният административен акт е от компетентен орган, но е незаконосъобразен. Налице са отменителните основания на чл. 209, т. 3 АПК, решението като неправилно и незаконосъобразно следва да бъде отменено, а касационната жалба - уважена. С оглед изхода на делото и съобразно своевременно направеното искане в тази връзка, на касатора следва да бъдат присъдени претендираните и сторени от него разноски в размер на 500 лв, съобразно представения списък за разноските. Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 вр. чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав