Решение № 6420 от 10.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 8374/2010 г.

Решение № 6420 от 10.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 8374/2010 г., VII о., докладчик председателят Таня Вачева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационната жалба Никола Иванов Будаков от гр. Ямбол против решение № 76 от 23.03.2010 г., постановено по адм. д. № 44/2010 г. по описа на Административен съд - Ямбол, с което е отхвърлена жалбата му срещу решение № 1449 от 25.01.2010 г. на директора на ОД на МВР - Ямбол за отказ да бъде извършена първоначална регистрация на употребявано в ЕС моторно превозно средство марка "VAUXHAL, модел "FRONTERA LIMITED DTI", с рама W0L06B1VFXV614238 и е осъден да заплати разноските по делото. Наведените оплаквания за неправилност на съдебния акт са бланкетни, с твърдения за съществени нарушения на процесуални правила и нарушение на материалния закон. Ответникът директорът на ОД на МВР - Ямбол не изразява становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като провери правилността на оспореното решение, намира касационната жалба за неоснователна по същество. По делото няма спор за факти. Административният орган е надлежно сезиран с искане за първоначална регистрация в страната на конкретното МПС, регистрирано във Великобритания. По преписката е представено удостоверение за собственост на превозното средство. Удостоверение за регистрация от изнасящата държава не е представено, въпреки указанията на органа. Съдът е приел, че касаторът не е представил всички изискуеми за регистрацията на автомобила документи. Обосновал е извод, че правомощието на административния орган да регистрира ППС с регистрация извън националния регистър е обвързано с изпълнение на задължението на заявителя да представи свидетелство за регистрация. Въз основа на това и в съответствие с разпоредбата на чл. 5, т. 2 от Директива 1999/37/ ЕО на Съвета от 29.04.1999 г. относно документите за регистрация на превозни средства и с разпоредбата на чл. 140, ал. 5 от ЗДвП е мотивирал законосъобразност на издаденото решение. Така постановеното решение е правилно. По делото се спори единствено досежно обстоятелството представени ли са от заявителя всички необходими документи за извършване на първоначалната регистрация в страната. Съгласно разпоредбата на чл. 140, ал. 5 от ЗДП пътни превозни средства с регистрация извън националния регистър се регистрират в него след предоставяне на оригинални документи за регистрация от страната, в която са регистрирани. Според чл. 12а, ал. 1, т. 3 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистрацията, отчета, пускането в движение и спирането от движение на моторните превозни средства и на ремаркетата, теглени от тях, за да се извърши регистрация е необходимо задължително да се представи свидетелство за регистрация - част първа и част втора (ако е издавана) от съответния компетентен орган на държавата-членка на Европейския съюз. По делото няма спор, че регистрацията на процесното пътно превозно средство е в държавата-членка - Великобритания. С оглед на това и поради непредставянето на свидетелството за регистрация, отказът на административния орган е законосъобразен. Твърдението на Будаков, че след като е приложил удостоверение за собственост на превозното средство - в оригинал и в надлежен превод, то това изчерпва задължението за представяне на свидетелстващ документ за регистрация от изходящата държава, не намира опора в закона. Оспореният административен акт е издаден при доказано фактическо и съответно правно основание. Достатъчно е, че свидетелството за регистрация на процесния автомобил не е представено съгласно изискването на чл. 140, ал. 5 от ЗДвП и чл. 12а, ал. 1, т. 3 от Наредба № I-45. Като е отхвърлил жалбата, административният съд е постановил решението си при точно приложение на материалния закон, поради което същото следва да се остави в сила. Предвид изложеното, твърденията на касатора за неправилност на обжалваното решение са неоснователни. Касаторът може, след снабдяване със свидетелството за регистрация, да сезира отново компетентния административен орган, тъй като ще са налице нови юридически факти, които няма да са преклудирани от съдебния акт. Воден от горното, Върховният административен съд