Решение № 10124 от 25.10.2023 г. на ВАС по адм. д. № 3239/2023 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от началник отдел "Оперативни дейности" - Пловдив в Главна дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, чрез процесуалния представител ст.юрк. Л. Илиев срещу решение 1047 от 20.02.2023 г. по адм. дело 723/2023 г. по описа на Административен съд София град, първо отделение, 19 състав, с което е отменена негова заповед за налагане на принудителна административна мярка /ЗНПАМ/ ФК-326-0127834 от 17.10.2022 г., с която на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС и чл. 187, ал. 1 ЗДДС е наложена принудителна административна мярка - запечатване на търговски обект магазин сервиз, находящ се в гр. Стара Загора, ул. Цар Симеон Велики 88, стопанисван от Ен Ай Си Ти ЕООД, [ЕИК] и забрана за достъп до него за срок от 7 дни. В касационната жалба се поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради необоснованост и нарушение на материалния закон, представляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът излага съображения, че при установено по съответния ред неспазване на задължението за отчитане на продажбите чрез издаване на фискална касова бележка или бележка от кочан органът в условията на обвързана компетентност е длъжен да наложи ПАМ на търговеца. Възразява срещу извода на съда за неправилно приложение на оперативната самостоятелност от издателя на акта при определяне на срока на мярката от 7 дни. Счита, че процесният административен акт съответства на изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. Намира, че изложените в заповедта мотиви по отношение на срока на мярката обосновават правилното му определяне и съответстват на залегналите в чл. 22 ЗАНН цели, за които мярката се налага, като не се установява нарушение на принципа за съразмерност по чл. 6 АПК. Иска отмяната на решението и постановяване на друго с отхвърляне на жалбата срещу процесната заповед. Претендира присъждане на разноските по делото. Ответникът Ен Ай Си Ти ЕООД, не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на първо отделение, за да се произнесе, съобрази следното: Предмет на съдебен контрол пред АССГ е била /ЗНПАМ/ ФК-326-0127834 от 17.10.2022 г., издадена от началник отдел "Оперативни дейности" - Пловдив в Главна дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, с която на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС и чл. 187, ал. 1 ЗДДС е наложена принудителна административна мярка - запечатване на търговски обект магазин сервиз, находящ се в гр. Стара Загора, ул. Цар Симеон Велики 88, стопанисван от Ен Ай Си Ти ЕООД, [ЕИК] и забрана за достъп до него за срок от 7 дни. Оспорената заповед за налагане на ПАМ е издадена във връзка с извършена на 12.10.2022 г. проверка на търговски обект, стопанисван от Ен Ай Си Ти ЕООД, при която от служител на НАП е извършена контролна покупка в 11:35 часа на услуга поставяне на протектор и калъф на GSM на обща стойност 35,00 лева, заплатени в брой и за която продажба не е издадена фискална касова бележка при извършеното плащане. За да отмени наложената на търговеца принудителна административна мярка /ПАМ/, първоинстанционният съд е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, в предвидената форма, но в противоречие с административнопроизводствените правила, целта на закона и при нарушаване на принципа за съразмерност по чл. 6, ал. 2 АПК. Съдът е приел за доказан между страните факта на извършеното нарушение от търговеца. Прието е, че в заповедта е налице формално изпълнение на задължението за мотивиране на акта досежно определения от органа срок на наложената на търговеца ПАМ. Според съда административният орган е издал процесната ЗНПАМ, без да извърши преценка за наличието на баланс между личните и обществените интереси, а само за наличието на бланкетно и общо формулиран интерес от налагането й. В този смисъл излагане на общи формални изявления на органа, без да е налице конкретика във всеки случай, досежно продължителността на срока на ПАМ прави невъзможна преценката на съда за съобразяване на мярката с принципа на съразмерност по чл. 6 АПК и постигане на целите, формулирани в чл. 22 ЗАНН. Настоящият състав на Върховния административен съд, първо отделение, намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. По делото липсва спор относно наличието на основанието за налагане на ПАМ по чл. 186, ал. 1, б. "а" ЗДДС, а именно установено по категоричен начин извършено от търговеца нарушение на чл. 118, ал. 1 ЗДДС за регистриране и отчитане на продажба чрез издаване на фискална касова бележка или бележка от кочан при извършените на съответната дата и час контролни покупки от органите по приходите в стопанисвания от "Ен Ай Си Ти ЕООД търговски обект, за които не е издаден съответен документ за извършената продажба. В случая спорен е въпросът дали определеният от административния орган срок на процесната ПАМ от 7 дни е обоснован с оглед спецификите на констатираното нарушение и дали с него се постигат целите по чл. 22 ЗАНН, както и дали с налагането на мярката е нарушен принципът на съразмерност, регламентиран в чл. 6, ал. 2 АПК. Безспорно в условията на обвързана компетентност и при наличието на тази фактическа установеност приходният орган е длъжен да наложи ПАМ, но е задължен и да изложи конкретни мотиви относно това кое налага срок на мярката за 7 дни, като се има предвид, че законодателят е определил максимален срок от 30 дни. Това задължение произтича както от изискването на чл. 186, ал. 3 ЗДДС мярката да се налага въз основа на мотивирана заповед, така и от принципа за съразмерност по чл. 6 АПК, който задължава административните органи да упражняват правомощията си по разумен начин и справедливо, като актът и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава. Настоящият състав на Върховния административен съд, първо отделение намира, че относно срока на мярката в оспорената заповед са обективирани общи бланкетни мотиви, които не отразяват тежестта на нарушението с оглед продължителността на срока, за който мярката се налага, което от своя страна препятства извършването на преценка от страна на съда относно законосъобразността на определения 7 - дневен срок и съответствието му с целта на закона. При определянето на срока в заповедта е необходимо да се излагат конкретни факти и обстоятелства, относими към съответния случай, поради което административният орган е длъжен след посочването им, да извърши съответната преценка за срока, като достатъчно я мотивира при спазване на принципа на съразмерност съгласно чл. 6, ал. 2 АПК. В процесния случай това не е сторено, поради което правилно първоинстанционният съд е отменил заповедта. Това означава, че обосновано и при правилно прилагане на материалния закон АССГ е достигнал до извода, че прилагането на ПАМ спрямо конкретния търговец за срок от 7 дни не е съобразена с целите, регламентирани в чл. 22 ЗАНН и с принципа на съразмерност, прогласен в чл. 6 АПК. По така изложените съображения, касационната жалба се явява неоснователна и обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, предл. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение