Решение № 11779 от 29.11.2023 г. на ВАС по адм. д. № 3804/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Директора на РЗОК Пловдив срещу Решение 1971 от 09.11.2022 год. постановено по адм. дело 866/2022 год. по описа на Административен съд Пловдив, с което е отменена т.6 от Заповед за налагане на санкции РД-26-01-222/14.03.2022 год. на директора на РЗОК Пловдив. Излагат се доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Прави се искане за отмяната му и за постановяване на друго, с което да се отхвърли жалбата на МБАЛ "Д-р К. Попов-Карлово" ЕООД гр. Карлово срещу цитираната по-горе Заповед. Претендира разноски. Ответникът МБАЛ "Д-р К. Попов-Карлово" ЕООД гр. Карлово не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на обжалваното решение и намира, че същото следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, Шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на оспорване в производството пред Административен съд Пловдив е т.6 от Заповед за налагане на санкции РД-26-01-222/14.03.2022 год. издадена от директора на РЗОК Пловдив, с която на лечебното заведение е наложена финансова неустойка на основание чл.416, ал.3 от НРД за МД 2020-2022 год. във връзка с чл.55, ал2, т.5 от ЗЗО за това, че е констатирана липса на пълно електронизиране на електронните медицински документи История на заболяване , История на бременността и раждането и История на новороденото . Наложената финансова неустойка е в размер на 200 лева. С решението си административният съд е отменил санкцията по т.6 от заповедта. Първоинстанционният съд е изложил мотиви, че при издаване на оспорения административен акт органът не е изяснил изцяло фактическата обстановка като по този начин е останало недоказано извършването на нарушението изразяващо се в нарушение на установените изисквания за работа с медицинска документация. В заповедта за налагане на санкция липсвали собствени мотиви на органа. Същият дословно се е позовал на констатациите в протокола от извършена проверка като не било обсъдено направеното от лечебното заведение възражение. Нарушена била нормата на чл.59, ал.2, т.4 от АПК. Настоящият касационен състав намира изводите на първоинстанционния съд за правилни като ги споделя напълно. Административен съд Пловдив правилно е установил фактическата обстановка по делото и направените изводи почиват на установените факти. От събраните по делото доказателства не може да се направи категоричен извод за извършено от лечебното заведение нарушение на установените изисквания за работа с медицинска документация. Не е спорно, че между МБАЛ "Д-р К. Попов-Карлово" ЕООД гр. Карлово и НЗОК е сключен договор 161345/25.02.2020 год. за оказване на болнична помощ по клинични пътеки, извършване на амбулаторни процедури и извършване на клинични процедури, по силата на който изпълнителят се е задължил да оказва медицинска помощ като спазва всички изисквания по ЗЗО, действащия НРД за МД и клаузите на самия индивидуален договор. В случая с т. 6 от оспорения административен акт на изпълнителя е вменено извършване на нарушение на установените изисквания за работа с медицинска документация изразяващо се в липса на пълно електронизиране на електронните медицински документи История на заболяване , История на бременността и раждането и История на новороденото съгласно изискванията на чл. 295, т. 2 от НРД за МД за 2020 2022 год. във вр. с чл. 55, ал.2, т. 5 от ЗЗО и §28, §43 и §48 от договор РД-НС-01-4-7 от 30.12.2020 год. за изменение и допълнени на НРД за МД за 2020-2022 год. Като фактически основания за издаване на оспорения акт в неговата т.6 органът е посочил, че с писмо от лечебното заведение е поискана информация относно наличието на електронни ИЗ в лечебното заведение, както и да се приложи копието на една ИЗ. В отговор на писмото от ответника е представено становище, че в болницата електронните ИЗ са в пълен обем съгласно нормативните изисквания. Приложена е ИЗ 23/2022 год. Проверяващите установили, че двата екземпляра от ИЗ, които са представени към становището са два екземпляра от ИЗ на хартиен носител, а не разпечатан един екземпляр на същото ИЗ в електронен вариант, тъй като назначените медикаменти били ръчно вписани в предоставените два екземпляра. Съгласно изискванията на чл.295, т.2 от НРД за МД за 2020-2022 год. изменен с § 28 от договор РД-НС-01-4-7 от 30.12.2020 год. за изменение и допълнение на НРД за МД за 2020-2022 год. /ДВ бр.4 от 2021 год. в сила от 01.01.2021 год./ хоспитализацията на пациента се документира в ИЗ (съгласно изисквания и реквизити посочени в приложение 2) и в част II на "Направление за хоспитализация/лечение по амбулаторни процедури" (бл. МЗ-НЗОК 7). В приложение 2 към НРД за МД 2020-2022 год. са посочени реквизитите, които следва да съдържат медицинските документи, между които История на заболяване , История на бременността и раждането и История на новороденото . Съгласно § 43 и § 48 от договор РД-НС-01-4-7 от 30.12.2020 год. за изменение и допълнение на НРД за МД за 2020-2022 год. изменението на чл.295, т.2 влиза в сила от 01.06.2021 год. Съгласно писмо на РЗОК Пловдив до договорните партньори се дава 4 месечен гратисен период за въвеждане на електронните досиета, през който няма да се изисква наличие на пълно електронизиране на документите. Проверката в МБАЛ "Д-р К. Попов-Карлово" ЕООД гр. Карлово е назначена със заповед РД-25-252/16.02.2022 год. и обхваща периода м.януари 2022 год. Същата е завършила със протокол РД-25-252-1/01.03.2022 год. като в т.1.6 е констатирано, че лечебното заведение е представило два екземпляра от ИЗ 23/2022 год., в които назначените медикаменти са вписани ръчно. Направен е извод, че това не са екземпляри от електронното досие, а два екземпляра от досието на хартиен носител. Тази констатация е пренесена директно в заповедта за налагане на санкции. Правилен е извода на първоинстанционният съд, че административният орган не е изложил никакви мотиви относно констатацията на проверяващите, от които да стане ясно защо същата се възприема изцяло. Изводът на органа, че е налице извършено нарушение от страна на лечебното заведение не може да се изведе и от документите съдържащи се в административната преписка. Видно от същата представените копия от електронното досие на ИЗ 23/2022 год. и това, което се води на хартиен носител напълно си съвпадат. Не отговаря на обективната действителност, че назначените медикаменти са ръчно вписани. Видно от представеното копие на л.41 от делото терапията не е изписана ръчно, а е инкорпорирана в разпечатания от електронното досие лист Декурзуси на пациентката. Във връзка с установеното от първоинстанционния съд, а и от настоящата инстанция, изводът за липса на извършено нарушение се явява правилен. Същият се подкрепя от събраните по делото доказателства, които правилно са интерпретирани от съда и изводите съответстват на установеното. Не са налице сочените касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което касационната жалба се преценя като неоснователна. Решението като правилно следва да се остави в сила. По разноските. Предвид изхода на спора неоснователно е искането на касатора за присъждане на разноски по делото. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, изр.първо, предл.първо от АПК, Върховният административен съд, Шесто отделение,