Решение № 343 от 27.04.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5564/2007 г.

Решение № 343 от 27.04.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5564/2007 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Марио Първанов Производството е по чл. 218а, ал. 1, б. "б" ГПК (отм.) вр. § 2, ал. 3 ПЗР ГПК. Образувано е по касационна жалба на Н. И. С., град Велико Търново, подадена от пълномощника и адвокат В, срещу решение № 185 от 3.07.2007 г. по гр. дело № 245/2007 г. на Великотърновския апелативен с. в частта, с която е отменено първоинстанционното решение за присъждане на обезщетение за разликата над 2 500 лв. до 4 000 лв. и в частта, с която е оставено в сила същото решение за отхвърляне иска до предявения размер 25 000 лв. Изложени са твърдения за допуснати нарушения на материалния закон, необоснованост и съществени нарушения на съдопроизводствените правила - основания за отмяна по чл. 218б, ал. 1, б. "в" ГПК (отм.). Според касатора въззивният с. неправилно е приел, че искът за обезщетение за неимуществени вреди не е доказан за разликата над 2 500 лв. до пълния предявен размер 25 000 лв. По делото са събрани доказателства за възникване на множество болестни състояния в резултат на увреждането. Не е съобразен и критерият за справедливост по чл. 52 ЗЗД. Ответникът по касационната жалба П. на Р., град С., счита жалбата за неоснователна. Касационна жалба е постъпила и от П. на Р. срещу същото решение в частта, с която е оставено в сила първоинстанционното решение за осъждането ида заплати на ищцата 2 лв. - обезщетение за неимуществени вреди, причинени от незаконно задържане на основание чл. 2, т. 1 и т. 4 ЗОДОВ. Според касатора действията на прокуратурата за оказване съдействие на директора на психиатричното заведение не са от категорията, които могат да доведат до отговорност по чл. 2 ЗОДОВ. Ответницата по тази касационна жалба Н. И. С. оспорва жалбата. Третите лица помагачи О. "П" - Велико Търново, "Областен д. за п. здраве със стационар"ЕОО., град В., и Великотърновския районен с., не са заявили становище. Жалбите са подадени в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК (отм.) и са процесуално допустими. Относно основателността на жалбите, Върховният касационен с., като взе предвид доводите на страните и данните по делото, намира следното: Великотърновският апелативен с. е отменил решение № 2/20.04.2007 г. по гр. дело № 1156/2005 г. на Великотърновския окръжен с. в частта, с която П.на Р. е осъдена да заплати на Н. И. С. обезщетение за неимуществени вреди за разликата от 2 500 лв. до 4 000 лв. и е отхвърлен искът за сумата над 2500 лв. до 4 000 лв. Оставено е в сила първоинстанционното решение в частта, с която е отхвърлен искът до пълния предявен размер от 25 000 лв. Въззивният с. е приел, че са налице предпоставките за ангажиране отговорността на П. на Р. по чл. 2, т. 1, пр.1 и т. 4 ЗОДОВ, тъй като въз основа на постановление на РП - Велико Търново от 23.11.2005 г. ищцата е била задържана от служители на РПУ - В. Търново и е била отведена за извършване на психиатрично изследване в "О" - град В. Търново. Впоследствие с определение на Великотърновския районен с. е допуснато извършване на експертиза в стационарни условия в 14-дневен срок. Това определение е отменено като незаконосъобразно от Великотърновския окръжен съд. При тази безспорно установена фактическа обстановка въззивният с. е направил необоснован извод, че действието на прокуратурата, изразяващо се в разпореждане с постановлението от 23.11.2005 г. на органите на полицията да окажат съдействие за отвеждане на ищцата за преглед в психиатрично заведение, попада в хипотезата на чл. 2, т. 1, пр. 1 и т. 4 ЗОДОВ. В случая прокуратурата въобще не е направила искане за настаняване на ищцата в лечебно заведение, а е разпоредила на полицията да бъде оказано съдействие на ръководителя на ОДПЗС. Това действие не е сред изброените в разпоредбите на чл. 2, т.1, пр. 1 и т. 4 ЗОДОВ - задържане под стража и прилагане от съда на принудително лечение или принудителни медицински мерки, когато те бъдат отменени поради липса на законно основание. Изброяването на основанията за отговорност в тези разпоредби е изчерпателно - numerus clausus. Посочените основания за материална незаконосъобразност налагат касиране на въззивното решение и произнасяне по съществото на спора. Съобразно изложеното по-горе за неоснователност на предявения иск трябва да се отмени въззивното решение в частта, с която е оставено в сила първоинстанционното решение за осъждането на П. на Р. да заплати на ищцата 2 лв. - обезщетение за неимуществени вреди, причинени от незаконно задържане на основание чл. 2, т. 1 и т. 4 ЗОДОВ, както и в частта, с която е присъдена държавна такса върху отхвърлената част от иска. В останалата обжалвана част въззивното решение трябва да бъде оставено в сила. Съобразно изхода на спора жалбоподателката трябва да бъде осъдена да заплати 10 лв. държавна такса по сметка на ВКС. По изложените съображения и на основание чл. 218ж, ал. 1 ГПК (отм.), Върховният касационен с., състав на IV г.о.