Решение № 9003 от 2.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 2119/2018 г.

Решение № 9003 от 2.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 2119/2018 г., VI о., докладчик съдията Любомир Гайдов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на административен ръководител-председателя на Окръжен съд П. срещу Решение № 2294/20.12.2017 г. по адм. д. № 967/2017 г. по описа на Административен съд П., с което е обявена за нищожна точка четвърта от заповед № 60/30.01.2017 г. на Административен ръководител - председател на Окръжен съд П. и е отменил заповедта в останалата й част. В жалбата са наведени доводи срещу решението като недопустимо, неправилно и постановено в нарушение на материалния закон. Налице е основание за недопустимост по чл. 159, т. 1 от АПК, тъй като заповедта на административния ръководител не притежава белезите на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК. Решението е постановено по жалба на Министерство на правосъдието и Главна дирекция "Охрана" при Министерство на правосъдието, за които не е налице правен интерес от оспорване на заповедта - основание по чл. 159, т. 4 от АПК. Моли да се обезсили решението на Административен съд П. като недопустимо или да се отмени като незаконосъобразно по изложени в жалбата съображения. Претендира разноски и за двете инстанции. Ответникът по касационната жалба - Министерство на правосъдието, редовно уведомено се представлява от юрк. Рътарова. В съдебно заседание и писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по жалбата - Главна дирекция "Охрана" при Министерство на правосъдието, редовно уведомена, не се представлява и не изразява становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Първоинстанционният съд се е произнесъл по недопустима жалба срещу акт, който не подлежи на оспорване по реда на АПК, поради което решението на Административен съд П. следва да се обезсили и да се прекрати производството по оспорване на заповед № 60/30.01.2017 г. на председателя на Окръжен съд П.. Върховният административен съд, като взе предвид доводите в жалбата и доказателствата по делото, намира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК . Разгледана по същество е основателна. С процесната заповед № 60/30.01.2017 г. на председателя на Окръжен съд П., на основание чл. 86 от ЗСВ, т. 38 от протокол № 39/27.10.2016 г. на Пленума на ВСС, т. 27.1 по протокол 24/9.06.2016 г. от заседание на Пленума на ВСС е постановено следното: По т. 1 е отменена заповед № 487/12.10.2009 г. издадена от административния ръководител на Окръжен съд П.; По т. 2 е наредено ОЗ "Охрана" П. към ГД "Охрана" при Министерството на правосъдието да бъде настанено в следните помещения в сградата на Съдебната палата - П., съгласно приложеното разпределение в сутерен, което е неразделна част от заповедта: С. С. № 1, стая № 2, стая № 3, стая № 4. По т. 3 от заповедта е наредено за заплащането на консумативи и разходи /топлоенергия, ел. енергия ВиК и др./ да се изготви споразумение с актуалните помещения, в които е настанено ОЗ "Охрана". По т. 4 е наредено преместването да се извърши в едномесечен срок от датата на връчване на заповедта. По жалбата на Министерство на правосъдието и ГД "Охрана" към МП против заповед № 60/30.01.2017 г. на председателя на Окръжен съд П. първоначално е образувано адм. д. № 192/2017 г. по описа на Административен съд П.. Поради отвод на всички съдии в Административен съд П., с определение № 293/22.03.2017 г. по адм. д. № 192/2017 г. по описа на АС П., е прекратено производството по делото и е изпратено същото за разглеждане от Административен съд П.. Административен съд П. е приел жалбата за основателна и е отменил оспорената заповед. Мотивите на съда са, че процесната заповед е издадена на основание чл. 86 от Закона за съдебната власт /ЗСВ/. Посочената правна норма, регламентира правомощията на председателят на окръжния съд, свързани с общо организационно и административно ръководство на съда, сред които и представителството на съда като юридическо лице и орган на съдебната власт. Според чл. 2, ал. 2, т. 3 от АПК разпоредбите на този кодекс не се прилагат спрямо актове, с които се създават права или задължения за органи или организации, подчинени на органа, издал акта, освен ако с тях се засягат права, свободи или законни интереси на граждани или юридически лица. Административният съд е приел, че издадената от ответника заповед, по реда на чл. 86, ал. 1, т. 1 от ЗСВ, макар и да е насочена към организация на работата в ръководения от него орган на съдебна власт, не представлява вътрешноведомствен акт по смисъла на чл. 2, ал. 2, т. 3 от АПК, който да е изключен от обхвата на съдебния контрол по реда на АПК, тъй като с нея се засягат права и законни интереси на органи/организации, които не са подчинени на органа издал акта и са извън системата на съдебната власт. Касационният състав на Върховен административен съд, шесто отделение не споделя този правен извод на първоинстанционния съд. Административен съд П. се е произнесъл по недопустима жалба поради липса на годен за оспорване административен акт /чл. 159, т. 1 от АПК/ и поради липса на правен интерес от оспорването /чл. 159, т. 4 АПК/. С оглед на това и решението му е недопустимо. Оспорваната заповед на административния ръководител на Окръжен съд П. представлява вътрешно служебен акт и няма характера на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК. С акта не се създават права и/или задължения за граждани и организации, нито се засягат техни законни интереси. Касае се за заповед на административния ръководител, с която са преместени ОЗ "Охрана" от едни помещения в Съдебната палата в П. в други. Въпреки сложната мотивировка в решението на Административен съд П. относно това, че актът е индивидуален административен акт, а не вътрешнослужебен и относно наличието на правен интерес от оспорване на акта, по-скоро е обратното. Актът на административния ръководител е вътрешнослужебен и е издаден за решаване на вътрешноорганизационни въпроси по целесъобразност. За жалбоподателите не е налице правен интерес /пряк и непосредствен/ от оспорването, тъй като за тях той не поражда права и задължения и не засяга правната им сфера. Правният интерес от оспорване на даден административен акт не може да е абстрактен, той трябва да е пряк и непосредствен и да произтича от реално или възможно негативно засягане на правата и интересите на жалбоподателите. В случая такова засягане не се установява за Министерство на правосъдието и ГД "Охрана" към Министерство на правосъдието. Предвид изложеното, касационният състав намира, че решението на Административен съд П. е недопустимо и следва да се обезсили и да се прекрати производството по делото. С оглед изхода на делото и своевременното искане на касатора за присъждане на разноските по делото за двете инстанции, следва да му се присъдят такива в размер на 500 лева за адвокатско възнаграждение пред първоинстанционния съд и 527 лева за касационната инстанция /включващи 500 лева за адвокатско възнаграждение и 27 лева за пътни разходи на процесуалния представител/, общ размер на разноските 1027 лева. Така мотивиран, Върховният административен съд, състав на шесто отделение на основание чл. 221, ал. 3 от АПК,