Решение № 4268 от 2.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6439/2017 г.

Решение № 4268 от 2.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6439/2017 г., VII о., докладчик председателят Соня Янкулова Производството е по чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба на "Б. - Г. г." ЕООД, седалище и адрес на управление гр. Т., ул. "С." №..., вх. "...", ет. ..., ап. ... срещу Решение № 685-ЗБ от 4.05.2017 г. на заместник-председателя на Комисията за финансов надзор, ръководещ управление "Застрахователен надзор".

С обжалваното решение заместник-председателят на Комисията за финансов надзор, на основание чл. 16, ал. 1, т. 15 от Закона за Комисията за финансов надзор и чл. 588, ал. 4 във вр. с чл. 587, ал. 1, т. 1 във вр. с ал. 2, т. 1 и чл. 337, ал. 2 от Кодекса за застраховането разпорежда на застрахователен брокер "Б. - Г. г." ЕООД, в срок от три работни дни от получаване на решението, да:

1. преведе в полза на "ЗАД ДаллБогг: Ж. и з." АД всички премии и вноски по 4 228 (изброени по номера) броя договори/полици за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, сключени чрез неговото посредничество със застрахователя;

2. представи в Комисията за финансов надзор заверено копие на доказателства (платежни нареждания), удостоверяващи изпълнението на точка 1, както и списък към всяко платежно с посочена информация.

I. Становища на страните:

1. Жалбоподателят - "Б. - Г. г." ЕООД (Булром), счита обжалваното решение за незаконосъобразно. Органът неправилно е установил релевантните факти. Невярно е твърдението, че по посочените полици не е извършвал преводи на премии и вноски към застрахователното дружество - в списъка на мярката се съдържат полици, по които е извършено плащане. Сочи 59 броя полици, по които на 6.03.2017 г. е извършено плащане. Органът неправилно се позовава на извлечение от клиентската сметка на брокера като въз основа на факта, че в законоустановения срок премиите не са преведени, прави необоснован извод за тяхното неизплащане.

Неоснователен счита мотива на органа за неотносимост към предмета на акта на висящия правен спор между брокера и застрахователя. Счита, че възникналите между брокера и застрахователя спорове по повод на търговски отношения по своя характер са гражданскоправни и могат да бъдат разрешени само от съд по реда на Гражданския процесуален кодекс. З. -председателят на Комисията за финансов надзор няма правомощия, които да обосновават намеса в такъв спор.

Счита решението за необосновано - съдържа единствено хронология на водената от органа кореспонденция във връзка с постъпилата жалба и последвалата проверка. Липсва яснота въз основа на какви документи органът приема за установено, че по сключени 4 228 броя застрахователни полици за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите брокерът не е извършил плащане на внесените при него премии и вноски.

С оглед на това твърдяната цел на принудителната мярка счита за неоснователна. Аргумент в тази насока е и факта на липсата в акта на конкретния размер на твърдяното задължение по посочените полици. Актът има недопустим диспозитив, който наред с това нарушава правото му на защита поради липсата на яснота и точност в установеното.

Моли съда да отмени обжалваното решение. Претендира направените по делото разноски. Жалбоподателят се представлява от адв. Т. Я., Софийска адвокатска колегия.

2. Ответникът по жалбата - заместник-председателят на Комисията за финансов надзор, ръководещ управление "Застрахователен надзор", счита същата за неоснователна. По делото няма спор, че жалбоподателят не е изпълнил задължението си по чл. 337, ал. 2 КЗ. Извършената справка по специалната сметка на брокера за период 2.03.2016 г. - 11.02.2017 г. доказва неизпълнение на задължението за превеждане на застрахователните премии по 4 228 застрахователни полици. Твърдението за изплатени 59 полици не е доказано с надлежни доказателства.

Счита висящото съдебно производство по чл. 625 от Търговския закон (ТЗ) за неотносимо към оспорения акт. Неоснователен счита и довода за несъбрани от органа доказателства за извършени след срока по чл. 337, ал. 2 КЗ плащания с оглед на позоваването на отразеното по клиентската сметка на брокера.

Счита диспозитива на акта за ясен и съответен на чл. 337, ал. 2 КЗ. Брокерът разполага с информация за размера на задължението, поради което решението има годен за изпълнение предмет.

Моли съда да отхвърли жалбата. Претендира направените по делото разноски. Ответникът се представлява от юрисконсулт С. Н..

II. По допустимостта на жалбата:

Върховният административен съд счита жалбата за допустима - подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 149, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на обжалване индивидуален административен акт.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

III. Фактите по делото:

1. "Б. - Г. г." ЕООД е застрахователен брокер, по смисъла на чл. 23, т. 1 КЗ, вписан в регистъра на Комисията за финансов надзор по чл. 30, ал. 1, т. 12 от Закона за Комисията за финансов надзор (ЗКФН). Собственик на дружеството е В. И. А., а управител - С. И. С..

2. "ЗАД ДаллБогг: Ж. и з." АД е застраховател, по смисъла на чл. 12, ал. 1, т. 1 КЗ, вписан в регистъра на Комисията за финансов надзор по чл. 30, ал. 1, т. 9 ЗКФН.

3. На 4.03.2015 г. между "ЗАД ДаллБогг: Ж. и з." АД и Булром е сключен договор за застрахователно посредничество, с който Булром се задължава да сключва застрахователни договори между потребители на застрахователни услуги и "ЗАД ДаллБогг: Ж. и з.".

4. На 21.02.2017 г. "ЗАД ДаллБогг: Ж. и з." подава в Комисията за финансов надзор жалба с оплакване, че Булром не изпълнява задълженията си по чл. 337, ал. 2 КЗ.

5. В периода 28.02.2017 г. - 7.04.2017 г. заместник-председателят на Комисията за финансов надзор, ръководещ управление "Застрахователен надзор", извършва проверка по сигнала като изисква информация от брокера и от обслужващата клиентската му сметка банка.

6. На 15.03.2017 г. в Окръжен съд, гр. Т., е образувано търговско дело № 25/2017 г. със страни: ищец "ЗАД ДаллБогг: Ж. и з." АД и ответник Булром и предмет - молба по чл. 625 ТЗ за откриване на производство по несъстоятелност.

7. На 7.04.2017 г. заместник-председателят на Комисията за финансов надзор уведомява Булром за открито административно производство по издаване на индивидуален административен акт за прилагане на принудителна административна мярка. В уведомлението са посочени проекта на решение и мотивите.

8. На 28.04.2017 г. Булром представя възражение по проекта на индивидуален административен акт.

9. На 4.05.2017 г., с Решение № 685-ЗБ, издадено на основание чл. 16, ал. 1, т. 15 ЗКФН и чл. 588, ал. 4 във вр. с чл. 587, ал. 1, т. 1 във вр. с ал. 2, т. 1 и чл. 337, ал. 2 КЗ, заместник-председателят на Комисията за финансов надзор, ръководещ управление "Застрахователен надзор", разпорежда на "Б. - Г. г." ЕООД, в срок от три работни дни от получаване на решението, да:

1. преведе в полза на "ЗАД ДаллБогг: Ж. и з." АД всички премии и вноски по 4 228 (изброени по номера) броя договори/полици за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, сключени чрез неговото посредничество със застрахователя;

2. представи в Комисията за финансов надзор заверено копие на доказателства (платежни нареждания), удостоверяващи изпълнението на точка 1, както и списък към всяко платежно с посочена информация.

10. На 17.05.2017 г., с постановление за отказ за образуване на досъдебно производство № 7828, прокурор в Софийска градска прокуратура отказва образуването на досъдебно производство по сигнал на "ЗАД ДаллБогг: Ж. и з." АД за действия на лицата С. И. С., В. И. А. и Д. Й. Б., относими към фактическия състав на престъплението по чл. 203 във вр. с чл. 201 от Наказателния кодекс (НК).

11. На 20.06.2017 г. на Булром е съставен акт за установяване на административно нарушение № Р-06-658 за нарушение на чл. 637, ал. 1 КЗ - неизпълнение на приложена с Решение № 685-ЗБ принудителна административна мярка. Актът е връчен на управителя на дружеството на 20.06.2017 г.

12. На 15.08.2017 г., с решение, постановено по търговско дело № 25/2017 г., Окръжен съд, гр. Т., отхвърля като неоснователна молбата на "ЗАД ДаллБогг: Ж. и з." АД по чл. 625 ТЗ за отриване на производство по несъстоятелност на Булром. Решението не е влязло в сила.

13. В хода на съдебното производство ответникът представи копие от решение по т. 1 от Протокол № 30 от заседание на Комисията за финансов надзор от 18.04.2017 г., с което ръководителят на управление "Осигурителен надзор" А. Д. е определен да замества ръководителя на управление "Застрахователен надзор" - Р. А.-Г. и болничен лист на Р. А.-Г. за периода от 19.04.2017 г. до 9.05.2017 г.

IV. По съществото на спора:

Съдът, след като обсъди твърденията и доводите на страните, събраните по делото доказателства и извърши служебно, на основание чл. 168, ал. 1 във вр. с чл. 146 АПК, проверка на оспореното Решение № 685-ЗБ приема от правна страна следното:

1. По компетентността на органа:

О. Р. № 685-ЗБ е издадено от заместник-председателя на Комисията за финансов надзор, ръководещ управление "Застрахователен надзор" на основание чл. 16, ал. 1, т. 15 ЗКФН. Съгласно разпоредбата заместник-председателят на Комисията, ръководещ управление "Застрахователен надзор" прилага принудителни административни мерки, които не са от компетентността на Комисията.

Оспорената мярка е издадена на основание чл. 588, ал. 4 във вр. с чл. 587, ал. 2, т. 1 КЗ. Съгласно чл. 588, ал. 4 КЗ принудителните мерки по чл. 587, ал. 2 КЗ се прилагат от заместник-председателя на Комисията за финансов надзор.

Решението е издадено при условията на заместване, за което по делото са представени надлежни доказателства - решение на Комисията за финансов надзор за заместване на ръководещия управление "Застрахователен надзор" от ръководещия управление "Осигурителен надзор" и болничен лист за отсъствието на титуляра към датата на издаване на оспореното решение.

С оглед на горното оспореното решение е издадено от компетентен орган.

2. По формата:

Оспореното решение е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 АПК и е издадено в исканата от закона писмена форма - чл. 59, ал. 2 АПК. От формална страна то съответства на изискванията на чл. 59, ал. 2 АПК - съдържа фактически и правни основания, адресат, разпоредителна част.

С оглед на това, оспореното решение е издадено при спазване на изискванията за форма на административния акт. Доколко фактическите и правни основания на акта са съответни на доказателствата по делото и на материалния закон е въпрос на материалната законосъобразност на акта. С оглед на това доводите на жалбоподателя за необоснованост на оспореното решение ще бъдат разгледани при порока противоречие с материалноправните разпоредби.

3. По административнопроизводствените правила:

Административното производство е започнало по инициатива на органа, след сезиране от застраховател - "ЗАД ДаллБогг: Ж. и з." АД, и извършена въз основа на сигнала проверка. За започването на производството жалбоподателят е бил надлежно уведомен, поради което органът е спазил разпоредбата на чл. 26, ал. 1 АПК. Със съобщението за започване на административното производство жалбоподателят е уведомен за събраните доказателства, за проекта на административния акт и за мотивите на органа. На жалбоподателя е дадена възможност да представи становище като следва да се посочи, че доказателствата са тези, които самият жалбоподател е представил в хода на предварителната проверка по сигнала на застрахователя и които са изискани от обслужващата го банка.

В оспорения акт органът е обсъдил възраженията на жалбоподателя. Факта, че не ги е приел не води до извод за нарушение на чл. 35 АПК.

С оглед на горното органът е спазил изискванията на чл. 588 КЗ и на чл. 26, 34 и 35 АПК, поради което не са налице нарушения на административнопроизводствените правила.

4. По съответствието с материалноправните разпоредби:

За да бъде съобразено с материалноправните разпоредби оспореното решение трябва първо, да бъде взето при наличие на предвидените в закона предпоставки и второ, приложената с него принудителна административна мярка трябва да бъде предвидена в закона и съответна на неговата цел.

а) По предпоставките за прилагане на принудителната мярка:

Органът приема, че в случая са налице предпоставките на чл. 587, ал. 1, т. 1 КЗ. Съгласно тази норма органът може да приложи принудителна административна мярка, когато посоченият в нормата субект извърши действия или е допуснал бездействия, които водят до или могат да доведат до нарушение на разпоредбите на кодекса.

Следователно, предпоставките за приложимост на принудителната мярка са: 1) специален правен субект, сочен в правната норма 2) осъществяващ деяние (действие или бездействие), 3) чрез което нарушава разпоредби на Кодекса за застраховането.

По делото е безспорно, че жалбоподателят е застрахователен брокер по смисъла на чл. 23, т. 1 КЗ. Застрахователният брокер е застрахователен посредник, а застрахователното посредничество, с оглед на чл. 5, ал. 1 КЗ, е дейност по представяне, предлагане, друга подготвителна дейност и сключване на застрахователни и презастрахователни договори, както и съдействие по обслужването и изпълнението им. С оглед на това жалбоподателят безспорно има качеството на визиран в чл. 587, ал. 1 КЗ правен субект - лице, което сключва сделки от името на застрахователя.

По делото е безспорно също, че между жалбоподателя, в качеството му на застрахователен брокер, и "ЗАД ДаллБогг: Ж. и з." АД, в качеството му на застраховател, е сключен договор за застрахователно посредничество.

Следователно първата предпоставка за приложимост на мярката е налице - жалбоподателят има качеството на искания от чл. 587, ал. 1 КД правен субект.

Втората предпоставка е осъществено от застрахователя действие или бездействие. В акта органът приема, че жалбоподателят е осъществил бездействие - не е изпълнил визираното в чл. 337, ал. 2 КЗ задължение. Съгласно разпоредбата застрахователен посредник, който е получил плащане на премия или вноска по застраховка, независимо дали е сключена с негово посредничество или не, е длъжен да уведоми застрахователя в същия ден за получената сума, за нейното основание и размер, както и да я преведе в полза на застрахователя в срок до един месец, а за задължителните застраховки по чл. 461, т. 1 и 2 КЗ - в срок до пет работни дни.

Застраховката по чл. 461, ал. 1, т. 1 КЗ е задължителната застраховка "Гражданка отговорност".

Извода си за осъществено от жалбоподателя бездействие органът прави въз основа на извлечение от клиентската сметка на жалбоподателя в обслужващата го банка. Клиентската сметка е гаранция за дейността на застрахователя. Съгласно чл. 306, ал. 1 КЗ застрахователният брокер е длъжен да гарантира изпълнението на задължението си да прехвърли платената на него застрахователна премия, предназначена за застрахователя, по един от двата, предвидени в разпоредбата начини - като поддържа постоянно собствен капитал в размер на 4% от общия размер на застрахователните премии по сключени с неговото посредничество застрахователни договори през предходната година или като създаде специална клиентска сметка, която служи само за превеждане на застрахователни премии за застрахователя. Жалбоподателят е избрал вторият подход, за да изпълни задължението си по чл. 306, ал. 1 КЗ.

Справката от обслужващата клиентската сметка на жалбоподателя банка за периода 2.03.2016 г. - 11.02.2017 г., представена на електронен носител, установява, че в този период, чрез посредничеството на жалбоподателя, са сключени 4 228 броя застрахователни полици за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите със "ЗАД ДаллБогг: Ж. и з." АД. По нито една от полиците жалбоподателят не е изпълнил задължението си в срока по чл. 337, ал. 2 КЗ.

Този факт - на неизпълнение на задължението по чл. 337, ал. 2 КЗ, т. е. в предвидения петдневен срок, не се оспорва от жалбоподателя. Тъй като релевантен за втория елемент на фактическия състав на предпоставките за прилагане на принудителната мярка е факта на бездействие, то този факт се установява по безспорен начин.

Третата предпоставка е чрез осъщественото бездействие застрахователният брокер да е нарушил разпоредба на Кодекса за застраховането. От изложеното по-горе досежно съдържанието на чл. 337, ал. 2 и чл. 306 КЗ е видно, че с бездействието си в законовоустановения за действие срок жалбоподателят е допуснал нарушение на разпоредба на Кодекса за застраховането - чл. 337, ал. 2 КЗ. Разпоредбата е императивна. Тя не оставя никаква възможност на застрахователния брокер да прецени дали и как точно да изпълни задължението си. Разпоредбата, специално за задължителната застраховка "Гражданска отговорност" за автомобилистите, е тясно обвързана с удостоверяването на сключения застрахователен договор чрез издаването на застрахователна полица по реда на чл. 575, ал. 1 КЗ, т. е. с включването в информационната система на Гаранционния фонд, по смисъла на чл. 519 КЗ, на цялата информация за застраховката - чл. 487, ал. 1 и 2 КЗ.

Жалбоподателят, макар да не оспорва неспазването на срока по чл. 337, ал. 2 КЗ счита, че в случая не е налице нарушение на кодекса, защото неизпълнението на задължението е породено от съществуващ между него и застрахователя търговски спор. Жалбоподателят не уточнява какъв е предмета на спора, но по делото е приложено Постановление от отказ от образуване на досъдебно производство на прокурор в Софийска градска прокуратура, от което е видно, че между жалбоподателя, застрахователя и трето лице е налице спор относно предмета и обема на правомощията и начина на осъществяването им по отношение на извършвана от трите дружества съвместна застрахователна и посредническа дейност.

Наличието обаче на спорове относно начина на изпълнение на посредническата дейност не е основание за неизпълнение на законовото задължение. Не е основание и наличието на производство по чл. 625 ТЗ. Факта, че застрахователят е подал молба за откриване на производство по несъстоятелност на жалбоподателя не е законово основание за неизпълнение на установеното в чл. 337, ал. 2 КЗ.

Следва ясно да се разграничат задълженията, които застрахователният брокер има по селата на закона, и търговските спорове, които могат да съществуват между застрахователя и брокера във връзка с изпълнението на сключения между тях договор за застрахователно посредничество.

Задължението за уведомяване на застрахователя за получената сума и за нейното превеждане на застрахователя в петдневен срок не е елемент на търговския договор за застрахователно посредничество, а законово задължение на застрахователния брокер, което той е длъжен да изпълни. С оглед на това доводите на жалбоподателя, че в случая не е налице нарушение на кодекса, защото неизпълнението на задължението е обусловено от съществуващ търговски спор между страните са неоснователни.

Видно от изложеното трите кумулативни предпоставки за прилагане на принудителна административна мярка са осъществени - налице е бездействие на застрахователен брокер, чрез което е осъществено нарушение на чл. 337, ал. 2 КЗ.

б) По законосъобразността на приложената принудителна административна мярка:

За да е съобразено с материалния закон Решение № 685-ЗБ трябва не само да е постановено при наличие на изискуемите от закона предпоставки за прилагане на принудителната мярка, но и самата приложена принудителна мярка трябва да е в съответствие с материалноправните разпоредби и целта на закона.

Органът е приложил принудителна мярка по чл. 587, ал. 2, т. 1 КЗ. Съгласно тази разпоредба заместник-председателят на Комисията за финансов надзор може, при наличие на предпоставките на алинея 1, да приложи принудителна административна мярка изразяваща се в писмено разпореждане да се предприемат конкретни мерки, за да се предотврати или преустанови допуснато нарушение или да се отстранят вредните му последици.

С оглед на така дефинираната в закона принудителна мярка съдът следва да провери разпоредената мярка съответства ли на законовите изисквания. Видно от оспореното решение с него органът е разпоредил извършването на конкретно действие - превеждане в полза на застрахователя на всички премии и вноски по 4 228 договори/полици за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" за автомобилисти и представяне в Комисията на доказателства за изпълнението на това задължение. Следователно, по своето съдържание разпоредената мярка - и в двете си части, е съответна на установеното в закона.

Освен конкретно действие, за да е законосъобразна, мярката трябва да постига и исканата от закона специална цел - предотвратяване или преустановяване на допуснатото нарушение или отстраняване на вредните последици. В случая органът, макар да не е посочил изрично в мотивите на акта си целта на мярката, ги е посочил в уведомлението за започване на административното производство. В уведомлението органът е приел, че мярката има преустановителен характер. Факта, че в самото решение не е изрично посочен характера на мярката безспорно е нарушение, но тъй като характерът е посочен в уведомлението по чл. 26, ал. 1 АПК това нарушение не се е отразило на правото на защита на жалбоподателя и на възможността съдът да извърши преценка за законосъобразност на мярката. Трите вида специална цел на мярката по чл. 587, ал. 2, т. 1 КЗ са алтернативни като доказването на една от тях е достатъчно, за да се приеме, че мярката е определена в съответствие със законовите изисквания.

За да има преустановителен характер една принудителна мярка е необходимо към датата на нейното издаване правонарушението, което тя цели да преустанови, да съществува, т. е. да не е прекратено, защото тогава принудителната мярка няма да е съответна на законовата цел.

Жалбоподателят твърди, че по отношение на част от визираните в оспореното решение застрахователни полици - 59, е налице превеждане на застрахователя на дължимите премии като това е станало на 6.03.2017 г., т. е. преди издаване на оспореното решение. Както сочи самият жалбоподател в жалбата си извършеното на 6.03.2017 г. плащане е по агентски отчет за периода 5.12.2016 г. - 11.02.2017 г.

Следователно, първо, самият жалбоподател признава, че превода на премиите е станал извън установения в чл. 337, ал. 2 КЗ срок. И второ. Доказателства за извършения превод в хода на административното производство жалбоподателят не е представил. В представеното на 28.04.2017 г. възражение е посочил, че проекта на решението съдържа и полици, по които е извършен превод на платени премии, но доказателства за това не са представени - такива не бяха представени и в хода на съдебното производство. С оглед на това довода за включване в мярката и на платени премии е недоказан.

Наред с това жалбоподателят не оспорва, че към датата на издаване на оспореното решение не е превел застрахователните премии по останалите до 4 228 полици. Следва да се посочи, че безспорно нарушението на чл. 337, ал. 2 КЗ е осъществено към датата на изтичане на петдневния срок за превод на платените застрахователни полици, но въпросът е, че и към датата на издаване на оспореното решение жалбоподателят не е извършил превода, т. е. нарушението продължава.

Що се отнася до втората част на принудителната мярка - представянето на доказателства за изпълнение на задължението за превеждане на застрахователните премии или вноски, то обективно това задължение е акцесорно и е необходимо условие за доказване на изпълнението на мярката.

С оглед на така установените факти по делото съдът приема, че целта, с която принудителната мярка е постановена - да преустанови установеното правонарушение, е доказана.

Жалбоподателят твърди също, че мярката е неизпълнима, защото не е посочена точно конкретната стойност на непреведените застрахователни полици. Конкретният размер на стойността на непреведените застрахователни полици не е необходимо да бъде посочена в принудителната мярка, за да бъде тя изпълнима, защото идентификацията е по номера на застрахователните полици, а не по стойността им. Жалбоподателят е напълно наясно какво му е платено по всяка издадена застрахователна полица и какво е дължимо на застрахователя.

Видно от изложеното приложената с оспореното Решение № 685-ЗБ принудителна мярка е съответна на законовите изисквания.

5. По съответствието на мярката с целта на закона:

За да бъде оспореното решение законосъобразно е необходимо приложената с него принудителна административна мярка да бъде в съответствие с целта на закона.

Съгласно чл. 2, ал. 1 КЗ целта на закона е защитата на интересите на ползвателите на застрахователни услуги и създаването на условия за развитие на стабилен, прозрачен и ефективен застрахователен пазар. Целта на приложената принудителната мярка е именно тази - да се защитят интересите на ползвателите на застрахователни услуги, но и да са гарантира законово определеното качество на застрахователния пазар, защото неизпълнението от застрахователен брокер на задължението по чл. 337, ал. 2 КЗ пряко рефлектира върху ефективността на застрахователния пазар в съответния сегмент.

С оглед на горното съдът счита, че оспорената мярка е съответна на целта на закона.

6. По съответствието на мярката с чл. 6 АПК:

От нормативната уредба на принудителната мярка и приетото от органа правно основание за прилагане на оспорената мярка - чл. 587, ал. 1, т. 1 във вр. с ал. 2, т. 1 КЗ, е видно, че конкретното съдържание на принудителната мярка законодателят е предоставил на оперативната самостоятелност на органа. С оглед на това и в съответствие с разпоредбата на чл. 169 АПК, за да завърши проверката за законосъобразност съдът следва да провери спазил ли е органът изискването за законосъобразност на акта си, което в конкретния случай значи упражнил ли е правомощията си освен в съответствие с целта на закона и при спазване на изискванията на чл. 6 АПК, в частност на изискването за пропорционалност.

Съотнесено към приложената мярка изискването за пропорционалност налага съдът да провери съответни ли са разпоредените действия на естеството и на степента на застрашените интереси. От съдържанието на първата част на мярката - разпореденото превеждане в полза на застрахователя на премиите и вноските по посочените застрахователни полици е видно, че то се ограничава до точното изпълнение на законова разпоредба. Втората част на мярката - представяне на доказателства за изпълнението на задължението за превеждане на застрахователните премии, е извършване на фактическо действие по представяне на доказателства за изпълнението на първата част, които доказателства обективно съществуват, ако първата част е изпълнена.

Следователно, мярката е изпълнима, без да създава непропорционални административни и финансови тежести за жалбоподателя. Факта, че между жалбоподателя и застрахователя обективно съществуват нерешени търговски проблеми по начина на извършване на дейността за застрахователно посредничество не може да обоснове непропорционалност на принудителната мярка, защото търговските отношения между застрахователния брокер и застрахователя не могат да бъдат основание и следователно да обосноват неизпълнение от застрахователния брокер на законово негово задължение, което е въведено с цел гарантиране на интересите за застрахованите лица при отчитане на факта, че става въпрос за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" за автомобилисти.

С оглед на това съдът приема, че приложената принудителна мярка е пропорционална и не засяга интересите на жалбоподателя в степен, по-голяма от необходимото за посочената по-горе цел.

Видно от изложеното оспореното Решение № 865-БЗ е издадено от компетентен орган, в исканата от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с разпоредбите и целта на материалния закон. Това прави жалбата на "Б. - Г. г." ЕООД неоснователна. Съдът следва да я отхвърли.

С оглед на изхода от спора, направено от ответника искане и на основание чл. 143, ал. 4 АПК и тълкувателно решение № 5 от 13.05.2010 г. на Общото събрание на Върховния административен съд по тълкувателно дело № 3/2009 г. съдът следва да осъди "Б. - Г. г." ЕООД да заплати на Комисията за финансов надзор - юридическото лице, в чиято структура е органът - ответник, направените по делото разноски. Същите съдът определя на 200,00 лв. съгласно чл. 78, ал. 8 от Гражданския процесуален кодекс във вр. с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ във вр. с чл. 144 АПК.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 АПК Върховният административен съд