Решение № 4135 от 29.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 10350/2009 г.

Решение № 4135 от 29.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 10350/2009 г., IV о., докладчик съдията Марио Димитров Производство по чл. 208 - 228 от АПК. Образувано е по касационна жалба на Стефан Георгиев Стефанов от гр. София против решение № 4 от 16.03.2009 г. по адм. дело № 15/2008 г. на Софийски окръжен съд, гражданско отделение, втори състав, с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед № ОА - 220/13. 06. 2005 г на областния управител на Софийска област, с която на основание § 4к, ал. 6 от ПЗР на ЗСПЗЗ е одобрен планът на новообразуваните имоти и регистъра към него на земеделски земи, предоставени за ползване на граждани въз основа на актове по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ за местността "Витошица", землище с. Мала Раковица, община Божурище, Софийска област в частта относно отделянето на имот с площ от 200 кв. м. от имот № 419, кадастрален район 54. Излага доводи, че обжалваното решение е неправилно. Твърди, че неправилно съдът не е съобразил съдебно-техническата експертиза от 10.01.2009 г., съгласно която е измерила имотите на място и е установила, че неговият имот № 419 е в размер на 579 кв. м., а новообразуван имот № 670 е с размери 237 кв. м. и не може да бъде обособен самостоятелен имот по чл. 28, ал. 7 от ППЗСПЗЗ за бивши собственици, както и че последните са обезщетени. Моли, да бъде отменено обжалваното решение. Ответникът - областен управител на Софийска област редовно призован не се явява и не взема становище по жалбата. Заинтересованата страна - Еленка Арсова Николова, редовно призована не се явява и не взема становище по жалбата. Участващият в производството по делото на основание чл. 217, ал. 2 от АПК представител на Върховната административна прокуратура намира, че касационната жалба е неоснователна. Смята, че правилно са установени фактическите обстоятелства по делото и е постановено правилно решение. Излага, че на жалбоподателя е отреден имот с ПНИ в съответствие с § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ, а остатъкът в съответствие с чл. 28, ал. 7 от ППЗСПЗЗ правилно е отреден за възстановяване на бившия собственик. Предлага, жалбата да бъде оставена без уважение. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в първоинстанционното производство в законоустановения срок, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество съобразно чл. 218 и чл. 220 от АПК касационната жалба е неоснователна. С решение № 4 от 16.03.2009 г. по адм. дело № 15/2008 г. на Софийски окръжен съд, гражданско отделение, втори състав, е отхвърлена жалбата на Стефан Георгиев Стефанов срещу заповед № ОА-220/13. 06. 2005 г на областния управител на Софийска област, с която на основание § 4к, ал. 6 от ПЗР на ЗСПЗЗ е одобрен планът на новообразуваните имоти и регистъра към него на земеделски земи, предоставени за ползване на граждани въз основа на актове по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ за местността "Витошица", землище с. Мала Раковица, община Божурище, Софийска област в частта относно отделянето на имот с площ от 200 кв. м. от имот № 419, кадастрален район 54. С решение № 4043 от 07.04.2008 г. по адм. д. № 11594/2007 г. на Върховния административен съд, четвърто отделение е отменено решение № 231 от 29.09.2007 г. по адм. д. № 315/2005 г. на Софийски окръжен съд, с което е била отхвърлена жалбата на Стефан Георгиев Стефанов против заповед № ОА-220/13.06.2005 г на областния управител на Софийска област и е върнато делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд, като са дадени указания да съберат доказателства, в това число да се назначи нова експертиза с точно определена задача с оглед изясняване характера и статута на двата имота № 419 и № 670 и евентуалното приложение на чл. 28, ал. 7 от ППЗСПЗЗ. При новото разглеждане на делото окръжният съд в изпълнение на указанията на касационната инстанция е допуснал и приел заключения на съдебно - техническа експертиза /основна и допълнителна/, като е приел, че по отношение на процесния имот не е допуснато нарушение при одобряване на ПНИ, като административният орган е отредил имот по ПНИ в съответствие с действителните права на жалбоподателя от 600 кв. м., а разликата от 200 кв. м., която жалбоподателят е ползвал, е обособил съгласно чл. 28, ал. 7 от ППЗСПЗЗ в самостоятелен имот № 670 кв. м. с площ от 276 кв. м. отреден за бивш собственик. Обжалваното решение е правилно. При постановяването му не са допуснати нарушения, които да обуславят отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Настоящият съдебен състав приема доводите на касатора за неоснователни. От доказателствата по делото се установява, че жалбоподателят се е легитимирал като собственик /ползвател с трансформирано право на ползване/ на имот от 600 кв. м., представляващ част от бивш имот № 504, м. "Витошица", землище с. Мала Раковица, община Божурище, Софийска област, предоставен за ползване по ПМС № 12/1971 г., за който имот е изплатил стойността по оценителен протокол от 07.09.1993 г., като имот придобит по § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ. Предоставеното право на ползване върху имота съгласно удостоверение № 338 от 14.09.1983 г. на ОНС - с. Божурище, е в размер на 0,800 дка. С одобряване ПНИ със заповед № ОА-220/13.06.2005 г на областния управител на Софийска област имот № 504 е отразен като имот № 419 с площ от 600 кв. м. и записан в регистъра като собственост на жалбоподателя, а имот № 670 е обособен с площ от 276 кв. м. и отреден за наследниците на Арсо Стоянов. От жалбоподателя е претендирана част от 200 кв. м. като фактически ползвана над притежаваните 600 кв. м., но включена в новообразуван имот № 670 отреден за наследниците на бивш собственик Арсо Миланов Стоянов, за който с решение № 07 от 15.01.1993 г. по чл. 18ж, ал. 1 от ППЗСПЗЗ на ПК - Божурище е призната собствеността върху имот - нива от 3,000 дка, но е отказано възстановяване, поради това, че имота е включен във вилна зона. С писмо № 496а от 25.05.1993 г. е уведомена Елена Арсова Николова, като наследница на Арсо Миланов Стоянов, че имотът е включен във вилна зона и следва да посочи начина на обезщетение. От назначената по делото съдебно-техническа експертиза, приета и неоспорена от страните, се установя, че новообразуван имот № 419 е с площ от 600 кв. м., а новообразуван имот № 670 е с площ от 276 кв. м. Изготвена е и допълнителна СТЕ съгласно която е извършено условно измерване на двата имота, като е посочено, че се намалява площта на двата имота с около 30 км. м., като имот № 419 е с площ от 579 кв. м., а имот № 670 от 258 кв. м. При тези данни правилно съдът е приел, че са спазени изискванията на § 4з от ПЗР на ЗСПЗЗ и чл. 28, ал. 4, ал. 6 и ал. 7 от ППЗСПЗЗ. Жалбоподателят е легитимиран като собственик /ползвател с трансформирано право на ползване в право на собственост по § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ/ за част от 600 кв. м. от процесния имот, който имот № 419 правилно е отразен и съответен на притежаваните права в ПНИ. Претендираните права по отношение на частта от 200 кв. м., която е включена в новообразуван имот № 670 и отреден за наследниците на бившия собственик Арсо Стоянов, са неоснователни и при липса на материалноправни предпоставки. В производството по § 4к, ал. 6 от ПЗР на ЗСПЗЗ се установява дали е спазена процедурата по одобряването плана на новообразуваните имоти и дали в регистъра са записани правилно легитимираните като собственици лица. В случая имот № 419 е отразен правилно в ПНИ с площ от 600 кв. м. и при спазване на изискванията на чл. 28, ал. 6 от ППЗСПЗЗ, във връзка с § 4з от ПЗР на ЗСПЗЗ. Хипотезата на чл. 28, ал. 7, изр. последно от ППЗСПЗЗ е приложима в случаите, когато от остатъка над 600 кв. м. не може да се образува нов имот и няма съседни имоти на бивши собственици. В настоящият случай разликата над 600 кв. м. от фактически ползвания бивш имот № 504 от жалбоподателя е в размер на 200 кв. м., но е налице и остатък, поради което е обособен имот № 670 с площ от 276 кв. м. /над допустимия минимум - 250 кв. м./, който е отреден за бивш собственик и правилно при одобряване ПНИ в съответствие с § 4з, ал. 2 от ПЗР на ЗСПЗЗ и чл. 28, ал. 7 от ППЗСПЗЗ следва да се възстанови на бившия собственик. Неоснователни са възраженията на жалбоподателя, че неговият имот е с размер 579 кв. м., който е по-малък от 600 кв. м., за които има права. С приетото по делото допълнително заключение е извършено условно фактическо измерване, което е неотносимо към одобрения ПНИ, в който имот № 419 е отразен с площ от 600 кв. м. и записан в регистъра на жалбоподателя. В случай, че жалбоподателят фактически ползва площ по-малка от 600 кв. м. може да упражни правата си по отношение на цялата част от имота с площ от 600 кв. м. в отделно производство в съответствие придобитите права и отреждане с ПНИ. Предвид на изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че не са налице отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК Върховният административен съд, четвърто отделение,