Решение № 13027 от 3.12.2024 г. на ВАС по адм. д. № 5583/2024 г.

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс(АПК) и е образувано по касационната жалба на Национална агенция за приходите чрез процесуален представител срещу решение N2200/03.04.2024г., постановено по адм. дело 6814/2023г. на Административен съд - София град. Релевират се оплаквания за неговата неправилност поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост- касационни основания за отмяна по чл.209, т.3 от АПК. Моли съдът да отмени обжалваното решение и вместо него да постанови друго, по съществото на спора, с което исковата претенция да бъде отхвърлена като неоснователна. В с.з., НАП се представлява от юрк. Йорданова, която поддържа касационната жалба, като твърди, че съдът се е произнесъл по недопустим иск, тъй като ищцата не е била страна в изпълнителното производство, а отмяната на дарението е настъпила след вписване на възбраната върху процесния недвижим имот. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Ответната страна- Л. М. С. не се явява и не се представлява. В депозиран писмен отговор чрез адв. В. Кутлева , касационната жалба се оспорва като неоснователна. Изложени са доводи за правилност и законосъобразност на обжалваното решение и се моли същото да бъде оставено в сила. В последният абзац от писмения отговор се иска обезсилване на решението в частта, с която Л. С. е осъдена да заплати на НАП разноски в размер на 200лв. съобразно отхвърлената част от исковата претенция. Твърди се, че в тази част решението е нищожно, тъй като по този въпрос има произнасяне с влязло в сила решение. Представителят на Върховната административна прокуратура представя мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл.211 от АПК, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. Първоначално, производството по делото пред Административен съд - София град е образувано по предявен от Л. С. иск с правно основание чл.19, ал.1 от ЗНАП, вр. с чл.1, ал.1 от ЗОДОВ за присъждане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 260 000 лв. и за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 300 000 лв. С решение N6269 от 28.10.2022г. по адм. д. N 12337 по описа на АССГ за 2021г., съдът е уважил частично предявените претенции за имуществени и неимуществени вреди във връзка с проведен на 26.06.2019 г. от публичен изпълнител, при Териториална дирекция на НАП София, по изп. дело 22060003844/2006 г., образувано срещу Е. С.- син на ищцата, търг за продажба на притежаван в режим на съпружеска имуществена общност, собствен на ищцата и на съпруга й недвижим имот апартамент [адрес]. Искът за присъждане на неимуществени вреди е уважен в размер на 40 000лв., а искът за имуществени вреди е уважен в размер на 179 695лв. С решение N 7481 от 06.07.2023г. по адм.д.N 1271/2023г. на Върховен административен съд, трето отделение, решението на АССГ е отменено в частта, с която е отхвърлен искът на Л. С. срещу НАП за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в частта над присъдената сума от 40 000лв. до размер на 100 000лв. и НАП е осъдена да й заплати обезщетение в размер на 60 000лв. допълнително над присъдения размер от 40 000лв. Относно предявеният иск за обезщетение за имуществени вреди, ВАС е приел, че като размер правилно е определен от първоинстанционният съд, но е отменил решението и в тази част и е върнал за ново разглеждане от друг състав на съда за изясняване на обстоятелството дали ищцата е единствен собственик на имота. При новото разглеждане на делото, решаващият състав на АССГ е изискал и приложил относимите доказателства в изпълнение на задължителните указания, дадени в мотивите на решението на ВАС . От приетите по делото препис-извлечение от акт за смърт на П. С. П., бивш жител на гр. София, починал на 26.10.2021 г. и удостоверение за наследници на същия, се установява, че негови наследници по закон са преживялата му съпруга - ищцата Л. М. С., Е. П. С. - син и длъжник по изп. дело 22060003844/2006 г. и И. П. С. - дъщеря. Видно от приложени два броя съдебни удостоверения на СРС е, че на 12.09.2023г., в особената книга на съда са вписани откази от сина Е. С. и от дъщерята И. С. от наследството на покойния им наследодател П. С.. Отказът от наследство има действие към момента на откриване на наследството, а това е момента на смъртта на наследодателя- 25.10.2021г., по аргумент от разпоредбата на чл.1 от Закона за наследството, поради което правилно АССГ е приел, че считано от тази дата , ищцата е единствен законен наследник на съпруга си П. С. П.. Исковите претенции се основават на твърдения за: нищожност (алтернативно незаконосъобразност) на действията на публичния изпълнител, свързани с провеждането на търга; незаконосъобразност на издадено от публичния изпълнител разпореждане, изх. С190022-137-0005288/4.06.2019 г., с което е отказал да отпише публичното задължение на Е. С., поради изтекла давност. Изпълнителното дело е образувано за принудително погасяване публични задължения на Е. С. - син на ищцата Л. С., като процесният жилищен имот - апартамент [номер] в гр. София на адрес, както и друг имот апартамент [номер], на улица в гр. София са възбранени с Постановление, изх. 10-94-00-60/17.08.2012 г.; към онзи момент процесният апартамент е бил собствен на длъжника, по силата на Нотариален акт 17/12.06.1978 г., с който родителите му са му дарили същия. С решение N 1959/24.03.2015г. на Софийски градски съд, по гр. дело 7338/2014 г., влязло в законна сила на 14.04.2015 г. дарението на процесния апартамент, по искане от Е. С. - длъжник по посоченото по-горе изпълнително дело, е било отменено. Публичен изпълнител, с разпореждане, изх. С 190022-137-0005288/4.06.2019 г. е отказал да отпише по давност задълженията, предмет на цитираното изпълнително дело, а двадесет и два дена по късно на 26.06.2019 г. е провел търг с тайно наддаване, за продажба на апартамента, като имотът е възложен на участвало в търга лице с постановление от 3.07.2019 г. и на 16.07.2019 г. новият собственик е бил въведен във владение; След провеждане на търга и след възлагане на имота, цитираното по-горе разпореждане, изх. С 190022-137-0005288/04.06.2019 г., с което публичният изпълнител е отказал да отпише по давност задълженията, е отменено от Административен съд София град по адм. дело 7752/2019 г. с решение N 7148/21.11.2019г. Решението е поправено само по отношение част от мотивите с решение N 299/14.01.2020г. и преписката е върната на публичния изпълнител за ново произнасяне, съобразно дадените от съда задължителни указания, относно прилагането и тълкуването на закона. Съдът е указал на публичния изпълнител, че абсолютната давност по чл.171,ал.2 от ДОПК изтича на 29.05.2019 г., като след изтичането на този срок се преклудира възможността на държавата да събере по принудителен ред задълженията, установени спрямо лицето. Въпреки това, на 26.06.2019г., публичният изпълнител е продал имота за удовлетворяване на публично вземане, установено в тежест на длъжника по изпълнителното дело Е. С., който обаче, предвид цитираното решение на Софийски градски съд, по гр. дело 7338/2014 г. вече не е бил собственик на този имот. Правилно и обосновано, съдът е приел, че при условията на пълно и главно доказване, ищцата е доказала основателността на исковите си претенции, тъй като предвид данните по делото, по несъмнен начин е доказано наличието на кумулативните предпоставки за ангажиране отговорността на държавата, включени във фактическия състав на чл.1 от ЗОДОВ, а именно: 1. причинени вреди; 2. Незаконосъобразно действие на орган или длъжностно лице на Държавата, в случая- извършените от публичния изпълнител действия по изп. дело 22060003844/2006 г., във връзка с проведен на 26.06.2019 г. търг за продажба и Разпореждане, изх. С 190022-137-0005288/4.06.2019 г.; 3. пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразното действие на административния орган и настъпилите вреди. Незаконосъобразността на фактическите действия на публичния изпълнител, изразяващи се в организирането и провеждането на търга подлежи на установяване, съгл.чл.204, ал.4 от АПК от исковия съд. Първоинстанционният съд е изложил подробни мотиви за наличието на първата предпоставка за ангажиране на отговорността на ответника, които се споделят от настоящата инстанция и не следва да се преповтарят, а на осн.чл.221, ал.2 от АПК , касационната инстанция препраща към тях. Незаконосъобразността на действията на публичния изпълнител, изразяваща се в продажба на имот за удовлетворяване на публични задължения на длъжник, който не е собственик на имота, тъй като същият е в СИО на ищцата и след изтичане на давността по чл.171, ал.2 от ДОПК е безспорно установена и предвид обвързващите мотиви , изложени в решение N 7481 от 06.07.2023г. по адм. д. N 1271/2023г. на ВАС, трето отд. Правилно и отново в съответствие с обвързващите мотиви на ВАС в решението, постановено по адмд.1271/2023г., АССГ е приел, че е налице пряка и непосредствена причинно-следствена връзка между незаконосъобразното действие на публичния изпълнител и причинените на ищцата имуществени вреди. Ищцата и нейният съпруг са предприели всички предвидени в закона правни действия и правни способи, за да предотвратят настъпването на вредите, но въпреки това такива са настъпили , единствено и само от незаконосъобразните действия на служителите на ответника във връзка с насроченото и изпълнено на 26.06.2019 г. принудително изпълнение върху процесния имот. Правилно с обжалваното решение са присъдени имуществени вреди в размер на 179 695 лв. Вредите са в размер на пълната пазарна стойност на продадения имот и правилно в съответствие с т.4 на ТД N 3/2004г. на ВКС, обезщетението е определено към датата на публичната продан- 26.06.2019 г. Правилно тази сума е присъдена изцяло в полза на ищцата, след като по делото е установено, че тя е единствен законен наследник на починалия й съпруг П. С. П.. Всички оплакванията в касационната жалба, вече са обсъдени при първоначалното разглеждане на делото и както бе посочено по-горе предвид обвързващата сила на мотивите на решението на ВАС, постановено по адм. д. N 271/2023г., поради което настоящият състав приема същите за неоснователни. По изложените мотиви, касационната жалба, подадена от Национална агенция за приходите се явява неоснователна, а ожалваното решение като валидно, допустимо и правилно , следва да бъде оставено в сила. Относно направеното в отговора на жалбата искане от ищцата, да бъде обявено за нищожно обжалваното решение в частта, в която тя е осъдена да заплати на ответника разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лева поради това, че вече е осъдена на разноски в същия размер с решение N6269 от 28.10.2022г. по адм. д. N 12337/2021г. по описа на АССГ, оставено в сила в тази му част, следва да се посочи, че друг е процесуалният способ, с който разполагат страните при несъгласие със съдебното решение в частта за разноските. Ищцата е могла да поиска изменение на решението в тази му част с молба за изменение/ допълване на осн.чл.176 , ал.1 от АПК, препис от която се изпраща на насрещната страна и след спазване на процедурата, предвидена в ал.2 от същата разпоредба, съдът се произнася с допълнително решение, което подлежи на оспорване по реда на първоначалното решение. Предвид изхода на спора, искането за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение, направено от процесуалния представител на НАП е неоснователно. Разноски се дължат на ответника по касация, но такива не са поискани. Водим от горното и на осн.чл.221, ал.2 от АПК,, Върховният административен съд, състав на трето отделение