Решение № 15878 от 22.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 10052/2010 г.

Решение № 15878 от 22.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 10052/2010 г., III о., докладчик съдията Тодор Петков Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на Митка Йотова Величкова от гр. София против решение № 742 от 1.04.2010 г. постановено по адм. д. № 8477/2009 г. по описа на Административен съд София-град. Иска отмяна на решението като неправилно. Развива подробни съображения, че заплатеният от ответника адвокатски хонорар е вреда по смисъла на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ и е основание за ангажиране на отговорността на държавата по този закон. Моли решението да бъде отменено и делото решено по същество с уважаване на исковата претенция. Ответната страна - Национална агенция по приходите чрез юрк. Божкова е изразила становище за неоснователност на касационната жалба, претендира разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК, намира същата за допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Производството пред съда е с правно основание чл. 203, ал. 1 от АПК вр. с чл. 1, ал. 1 и чл. 4 от ЗОДОВ. Съдът е отхвърлил иска, като неоснователен. За да се постанови този резултат, е прието, че не са налице кумулативните предпоставки на закона за да се ангажира отговорността на държавата. Решението е правилно. За да е налице основание по чл. 1 от ЗОДОВ за уважаване на предявен иск трябва да са налице няколко кумулативно дадени от законодателя в чл. 1 и чл. 4 от ЗОДОВ условия: вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, настъпило от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Заплатения от ищцата хонорар не е вреда по смисъла на чл. 1 от ЗОДОВ и изложените в този смисъл правни изводи не противоречат на материалния закон - чл. 1 във вр. с чл. 4 от ЗОДОВ. Разпоредбата на чл. 4 от ЗОДОВ предвижда, че държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това дали са причинени виновно от длъжностното лице. На обезщетение подлежат действително настъпилите вреди, които са в пряка причинна връзка с отменения незаконосъобразен акт и са пряка и непосредствена последица от него. Разноските, направени от ищцата за адвокатско възнаграждение във връзка с обжалване на правораздавателен административния акт - наказателно постановление пред съда, който е отменен от него, като незаконосъобразен, не са пряка и непосредствена последица от издадения незаконосъобразен акт и не представляват имуществени щети по смисъла на чл. 4, връзка с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Обоснован и правилен е извода на съда, че претенцията за вреда, във връзка с направените разноски за адвокатско възнаграждение по делото, завършило с позитивен за жалбоподателя резултат, но без произнасяне за разноските, не може да бъде подведена под хипотезата на чл. 203 от АПК, във връзка с чл. 1, ал. 1 и чл. 4 от ЗОДОВ, защото претендираната от жалбоподателя материална вреда не е пряка и непосредствена последица от отмененото наказателно постановление. Както се посочи по-горе в мотивите липсата на всеки един от кумулативно предвидените елементи от хипотезата на чл. 203 от АПК във връзка с чл. 1 и чл. 4 от ЗОДОВ, води до неприложимост на материалноправната норма. Заплащането на адвокатско възнаграждение е израз на доброволен акт и е резултат на свободно договаряне на две равнопоставени страни за осъществяване на адвокатска защита, което действие по начало не е задължително и неизбежно. Съдът основателно е приел, че конкретния казус не попада в приложното поле на претендираната от жалбоподателя хипотеза за правна защита срещу непозволено увреждане от действие на орган на държавна власт и законосъобразно е отхвърлил иска по чл. 203 АПК, във връзка с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, като неоснователен. Решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Съобразно чл. 143 от АПК в случаите, в които съдът отхвърли оспорването или оспорващият оттегли жалбата си, страната дължи заплащане на разноски за юрисконсултско възнаграждение, когато административният орган е представляван от юрисконсулт в съдебно-административното производство, като мотивите за това са в Тълкувателно решение № 3 от 13.05.2010 г. на ВАС по т. д. № 5/2009 г., поради което настоящата инстанция следва да присъда юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК и чл. 143, ал. 3 и ал. 4 от АПК, вр. с чл. 8 и чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, от АПК, Върховният административен съд, трето отделение