Решение № 6467 от 16.6.2025 г. на ВАС по адм. д. № 3337/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба, подадена от М. Х. И., от гр. Перник, чрез процесуалния му представител адвокат Н. Цветков, против решение 198/05.02.2025 г., постановено по адм. дело 625/2024 г. по описа на Административен съд-Перник, 1-ви състав, с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед 1953/09.10.2024 г. на кмета на Община Перник. Релевирани са доводи за неправилност на атакуваното съдебно решение, като необосновано и постановено в противоречие с приложимия материален закон - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, по които се претендира отмяната му и постановяване на нов акт по съществото на спора, с който да бъде уважена жалбата, по която е образувано първоинстанционното производство, ведно с присъждане на разноски. Ответникът по касационната жалба - кметът на Община Перник, редовно призован, не изразява становище. Представителят на Върховната административна прокуратура, взел участие в настоящото производство, дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, четвърто отделение, в настоящия състав, като взе предвид наведените касационни основания, доказателствата по делото и доводите на страните намира, че касационната жалба, като подадена в законоустановения срок от легитимирано лице, е допустима, а разгледана по същество - неоснователна, по следните съображения: Производството пред Административен съд-Перник е образувано по жалбата на М. Х. И. срещу заповед 1953/09.10.2024 г. на кмета на Община Перник, с която на основание чл. 65, ал. 1 и ал. 4 от Закона за общинската собственост /ЗОбС/ и чл. 34, ал. 1 и ал. 5 от Наредба 16 за реда и условията за управление и разпореждане с общински жилища на територията на община Перник /НРУУРОЖТОП/ е наредено изземването на жилище - частна общинска собственост, находящо се в гр. Перник, [улица], за което има съставен акт за общинска собственост /АОбС/ 1448/30.11.1999 г., и се държи от жалбоподателя на отпаднало правно основание. Заповедта е издадена въз основа на констативен протокол от 30.09.2024 г., съставен от работна група при община Перник, в който е посочено, че при извършена проверка във връзка с влязла в сила заповед 2420/01.12.2023 г. на кмета на община Перник, с която са прекратени наемните правоотношения между Общината и М. Х. И., възникнали по сключен между тях въз основа настанителна заповед, договор 18Ж50324/01.12.2018 г. за отдаване под наем на общинско жилище, с административен адрес гр. Перник, [улица], се установява, че описаният общински имот се държи от жалбоподателя на отпаднало основание, а оттам - че за административният орган е налице правен интерес да предприеме процедура по принудителното му изземване на имота на основание чл. 65, ал. 1 и ал. 4 ЗОбС и чл. 34, ал. 1 и ал. 5 НРУУРОЖТОП. Предвид данните от приобщените по делото документи, обосновано е прието, че заповед 2420/01.12.2023 г., издадена от кмета на община Перник за прекратяване на наемните правоотношения, е влязла в сила, както и че жалбоподателят е редовно уведомен, че следва да освободи имота, като в противен случай ще се пристъпи към принудителното му изземване по реда на чл. 65 ЗОбС. Предвид това и позовавайки се на заповедта за прекратяване на наемните правоотношения, административният орган е издал оспорения в първоинстанционното производство индивидуален административен акт за изземване на имота. С оглед установеното от фактическа страна, законосъобразно административният съд приема, че атакуваната заповед от 09.10.2024 г. на кмета на община Перник е издадена от компетентен орган в предвидената от закона форма и без при това да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, в съответствие с материалния закон и неговата цел. Отчетено е, че имотът е общинска собственост и се ползва от жалбоподателя на отпаднало правно основание поради влизането в сила на заповед 2420/01.12.2023 г. на административния орган за прекратяване на наемните правоотношения по отношение на имота, а оттам - че са налице кумулативните предпоставки за постановяване на акт за изземването на общинския имот. Съгласно чл. 65, ал. 1 ЗОбС, заповед за изземване се издава при кумулативното наличие на следните предпоставки: да касае общински имот, който се владее или държи без основание, не се използва по предназначение или необходимостта от него е отпаднала. С оглед установената по делото фактическа обстановка, тези изисквания на закона са изпълнени. В производството по чл. 65, ал. 1 ЗОбС административният орган действа при условията на обвързана компетентност, т.е. когато са налице изброените в хипотезата на посочената норма предпоставки, за него възниква задължение да издаде заповед за изземване на имота. Между страните не е спорно, че нареденият за изземване имот е общинска собственост, нито че наемните правоотношения на оспорващия са прекратени, с предходна, влязла в сила заповед на кмета на община Перник, поради което имотът се държи на отпаднало правно основание, и е налице хипотезата на горепосочената разпоредба, обосноваваща издаването на обжалваната заповед, както правилно е приел и първоинстанционният съд. Освен това, нито се твърди от касационния жалбоподател, нито се представят доказателства, че имотът се държи от него на друго правно основание, възникнало след влизане в сила на заповедта за прекратяване на наемните правоотношения, и без правно значение за дължимата от настоящия състав проверка на правилността на съдебното решение, са релевираните от него оплаквания за основанията за прекратяване на наемните правоотношения, които предвид влизането в сила на заповедта от 01.12.2023 г. не могат да бъдат обсъждани в настоящото производство. Неотносими са и твърденията на касатора за състоянието на имота, осъществените от него ремонтни работи и недостатъчната му площ. Противно на оплакванията в касационната жалба, оспореният административен акт е издаден при изяснена фактическа обстановка, за установяване на която в хода на административното производство, и впоследствие - пред административния съд, са събрани всички допустими, необходими и относими доказателства, правилно интерпретирани от първата инстанция, постановила решение в съответствие с приложимия закон. По изложените съображения съдебният състав приема, че атакуваното решение, като валидно, допустимо и правилно, следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода от спора и липсата на заявено от ответната страна, искане за присъждане на разноски, съдът не присъжда такива с настоящото решение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,