Решение № 8729 от 20.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 14385/2010 г.

Решение № 8729 от 20.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 14385/2010 г., VI о., докладчик съдията Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на Директора на Районно управление "Социално осигуряване", гр. Хасково, против решение № 404 от 14.10.2010 г. по адм. дело № 319 по описа за 2010 г. на Административен съд - Хасково, с което е отменено издаденото от касатора решение № Ж-48-1/27.05.2010 г. и преписката е върната за ново произнасяне съобразно дадените указания. Като пороци на съдебното решение са посочени необоснованост и нарушения на съдопроизводствените правила на чл. 172, ал. 2 и чл. 173, ал. 2 от АПК - касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответницата Петя Димитрова Николова от гр. Хасково не е взела становище. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за неправилност на обжалваното решение, която налага отмяната му. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е ОСНОВАТЕЛНА. Предмет на оспорване в производството пред Административен съд - Хасково е решение № Ж-48-1 от 27.05. 2010 г. на Директора на Районно управление "Социално осигуряване" (РУСО), гр. Хасково и потвърденото с него разпореждане № 128 от 28.04.2010 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО, с което Петя Димитрова Николова от гр. Хасково е задължена да възстанови сумата 1930.91 лв., представляваща недобросъвестно получено парично обезщетение за отглеждане на малко дете до 2-годишна възраст за времето от 30.06.2009 г. до 26.02.2010 г. и 151.07 лв. - лихви. С обжалваното решение Административен съд - Хасково е отменил оспореното административно решение и е върнал административната преписка на Директора на РУСО, гр. Хасково, "за произнасяне с оглед установения в настоящето производство период, за който се твърди неоснователно полученото обезщетение за отглеждане на малко дете по чл. 53, ал. 1 от КСО". Решението е постановено при съществено нарушение на съдопроизводственото правило на чл. 168, ал. 1 във вр. с 146, т. 4 от АПК. Фактите по делото във връзка с отпуснатото парично обезщетение по чл. 53, ал. 1 от КСО не са спорни. Установено е, че на Петя Димитрова Николова е било отпуснато парично обезщетение за отглеждане на малко дете на основание чл. 53, ал. 1 от КСО, считано от 04.03.2009 г. В подаденото заявление - декларация вх. № 26-261-12-00000011/17.04.2009 г. за отпускане на обезщетението майката е декларирала, че детето й Даниела не е настанено в детско заведение, като е поела задължение при промяна на обстоятелствата в 3-дневен срок да подаде декларация за промяната. При извършената проверка в ОДЗ № 22 "Звънче", гр. Хасково, е установено, че детето е постъпило в детското заведение на 30.06.2009 г. и към 30.03.2010 г. е продължавало да го посещава. В проведеното съдебно заседание на 28.09.2010 г. процесуалният представител на административния орган е представил констативен протокол вх. № 218/20.07.2010 г., с който е установено, че детето е постъпило в детското заведение на 03.07.2009 г., а не на 30.06.2009 г. С оглед на това обстоятелство е представена актуализирана справка за задълженията за възстановяване на недобросъвестно получени парични обезщетения, считано от 03.07.2009 г. Справката не е оспорена от другата страна, а искането на административния орган е за отхвърляне на жалбата срещу административното решение до размера на установените със справката задължения: главница 1899,13 лв. за периода 03.07.2009 г. - 26.02.2010 г. и лихви 146,39 лв. Жалбоподателката е представила справка за социално осигуряване от интернет страницата на НОИ - актуално състояние от 27.09.2010 г., съгласно която за нея са внесени осигуровки от втори работодател за месец декември 2009 г. Делото е изяснено от фактическа страна и след като е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган и в надлежна форма, Административен съд - Хасково е бил длъжен да изпълни процесуалното задължение да извърши проверка за неговата материална законосъобразност. Неправилно съдът е приел, че редът по чл. 114, ал. 3 от КСО е "особен", поради което е налице процесуална пречка за решаване на спора по същество. Разпорежданията по чл. 114, ал. 3 от КСО подлежат на оспорване по реда на чл. 117 от КСО пред по-горестоящия административен орган. При осъществявания съдебен контрол по реда на чл. 118 от КСО съдът на основание чл. 172, ал. 2 от АПК може да обяви нищожността на акта, да го отмени изцяло или отчасти, да го измени или да отхвърли оспорването. В конкретния разглеждан случай въпросът за правомерното изплащане и добросъвестното получаване на паричните обезщетения за отглеждане на малко дете не е предоставен на свободната преценка на административния орган и подлежи на разглеждане от съда. Обжалваното съдебно решение, с което оспореният акт е отменен и преписката е върната на Директора на РУСО, гр. Хасково, за издаване на ново решение по жалбата срещу разпореждане № 128 от 28.04.2010 г. с оглед установения в съдебното производство "период, за който се твърди неоснователно полученото обезщетение за отглеждане на малко дете по чл. 53, ал. 1 от КСО" е постановено в нарушение на съдопроизводствените правила на чл. 173, ал. 1 и 2 от АПК. Периодът и сумата на паричното обезщетение по чл. 53, ал. 1 от КСО, за който административният орган поддържа издадените актове, са установени чрез изявленията на страните и представената справка. При необходимост от изясняване на допълнителни обстоятелства относно размера на получените обезщетения съдът следва да извърши необходимите процесуални действия по чл. 171 от АПК за попълване на делото с доказателства. По изложените съображения обжалваното съдебно решение следва да бъде отменено като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и делото да се върне на същия съд за ново разглеждане от друг състав. Водим от горното на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,