Решение № 9917 от 9.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 927/2012 г.

Решение № 9917 от 9.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 927/2012 г., IV о., докладчик председателят Боян Магдалинчев Производството по делото е по чл. 208 и следващите от АПК. Образувано е по касационна жалба на адв. Даниел Асенов, от САК в качеството му на пълномощник на Марийка Димитрова Асенова, Росен Димитров Спасов, Катя Борисова Спасова, Виктор Петров Борисов, Васко Петров Борисов, Георги Борисов Спасов, Борислав Владов Зайчев, Райна Владова Котева, Цветан Петров Спасов и Петранка Тодорова Зайчева, всички от София, против Решение № 4770/1.11.2011 г. по адм. д. № 6362/2010 г. на Административен съд София-град, с твърдения за неправилност на обжалваното решение като постановено в противоречие с материалнаправната разпоредба на чл. 31, ал. 1 от ЗОС, в редакцията на нормата обн. в ДВ бр. 101/2004 г., действаща разпоредба към депозиране на искането за отмяна на отчуждаването, и на разпоредбата на чл. 177, ал. 2 от АПК, като постановено в противоречие с влязлото в сила Решение № 337/8.07.2008 г. по адм. д. № 2911/2007 г. на АССГ, отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответника по делото-Кмета на Столична община чрез процесуалният си представител в съдебно заседание изразява становище за неосноветелност на касационната жалба по изложените в нея съображения. Претендира съдебни разноски. Участвалия по делото прокурор при Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Според него, при безспорно установеното по делото относно отчуждаването на имота и обстоятелството, че отчуждителното мероприятие не е реализирано, с оглед претенцията на жалбоподателите за отмяна счита, че разпоредбата на чл. 31, ал. 1 от Закона за общинската собственост за отмяна на отчуждаването е неприложима. Счита още, че ТР № 1/2011 на ОСС от Върховния административен съд намира приложение и е задължително, в която връзка отказът на Кмета на СО е правилен и законосъобразен. Касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. По същество е НЕОСНОВАТЕЛНА. Производството по адм. д. № 6632/2010 г. на АССГ е образувано по жалбата на Марийка Димитрова Асенова, Росен Димитров Спасов, Катя Борисова Спасова, Виктор Петров Борисов, Васко Петров Борисов, Георги Борисов Спасов, Борислав Владов Зайчев, Райна Владова Котева, Цветан Петров Спасов и Петранка Тодорова Зайчева, всички от София, против изричния отказ на Кмета на Столична община обективиран в писмо изх. № 1111-00-21/08 от 2.07.2010 г., за отмяна отчуждаването по реда на чл. 31, ал. 1 от Закона за общинската собственост, в редакцията на нормата обн. в ДВ бр. 101/2004 г., действаща към депозиране на заявление вх. № 94-М-387/01.06.2007 г., на дворно място с площ от 300 кв. м., находящо се в гр. София, ул. "Лудокамчийски проход" № 13, отредено в урегулиран имот пл. № 8,от квартал 265 по плана на гр. София, ведно с построени в него сгради, отчуждено по реда на Закона за планово изграждане на населените места (ЗПИНМ) по силата на регулационния план на гр. София, утвърден със Заповед № 209/30.06.1970 г., за провеждане на мероприятието "за Южен парк", което мероприятие според жалбоподателите, не е реализирано. Твърденията в жалбата са били за нищожност на отказа по чл. 177, ал. 2 от АПК по съображения, че с влязло в сила Решение № 337/08.07.2008 г. по адм. д. № 2911/2007 г. на АССГ по повод молба вх. № 94-М-3870/01.06.2007 г. Марийка Димитрова Асенова, Росен Димитров Спасов, Катя Борисова Спасова, Виктор Петров Борисов, Васко Петров Борисов, Георги Борисов Спасов, Владо Петров Зайчев, Цветан Петров Спасов и Петранка Тодорова Зайчева, всички от София за отмяна отчуждаването на същия имот, е отменен мълчаливия отказ на Кмета на Столична община да се произнесе по горното заявление и делото като преписка е върнато на административния орган за ново произнасяне, съобразно указанията на съда дадени с отменителното му решение. Следващото твърдение е било за незаконосъобразност на изричния отказ като противоречащ на разпоредбата на чл. 31, ал. 1 от ЗОС по съображения, че от момента на отчуждаването са изминали повече от 35 години, мероприятието за което имота е отчужден не е реализирано, в последствие е извършено преотреждане на мероприятието, при което имота е отреден за "Жилищно строителство и трафопост" и в проектирана улица, което до момента същото не е реализирано, имота не се ползва по предназначение и получената като обезщетение сума от жалбоподателите е възстановена. Изложени са били и съображения за незаконосъобразност на изричния отказ поради противоречие на същия с разпоредбата на чл. 17, § 1 от ХОПЕС. С решението предмет на касационната жалба Административен съд София-град е отхвърлил като неоснователна жалбата на жалбоподателите срещу изричния отказ на Кмета на Столична община обективиран в писмо изх. № 1111-00-21/08 от 2.07.2010 г. Не е възприел като основателни твърденията им за нищожност на отказа като постановяван в противоречие с разпоредбата на чл. 177, ал. 2 от АПК и за незаконосъобразност на същия поради противоречието му с разпоредбите на чл. 31, ал. 1 от ЗОП и чл. 17, § 1 от ХОПЕС. Приел е, че отчуждаването е извършено в съответствие с действащото към онзи момент законодателство регламентирано в разпоредбите на Закона за планово изграждане на населените места и правилника за неговото приложение, срещу надлежно обезщетение, което е изплатено на правоимащите. Отчуждителното производство е приключило поради което според него е неприложима разпоредбата на чл. 17, § 1 от ХОПИС. Приел е още, че разпоредбата на чл. 31, ал. 1 от ЗОС е неприложима за случая. Същата според него намира приложение за отчуждения извършени по реда на глава III-"Принудително отчуждаване на имоти частна собственост, за общински нужди" от ЗОС, в сила от 1.06.1996 г., за отчуждавания извършени след този момент. Върховния административен съд намира обжалваното решение за правилно и обосновано. На първо място, Върховния административен съд намира за неоснователно твърдението на касаторите за неправилност на решението на административния съд като постановено в противоречие с разпоредбата на чл. 177, ал. 2 от АПК. Като основание за това се сочи влязлото в сила Решение № 337/08.07.2008 г. по адм. д. № 2911/2007 г. на Административен със София-град. Решението по адм. д. № 2911/2007 г. на Административен със София-град е постановено по повод жалбата на Марийка Димитрова Асенова, Росен Димитров Спасов, Катя Борисова Спасова, Виктор Петров Борисов, Васко Петров Борисов, Георги Борисов Спасов, Владо Петров Зайчев, Цветан Петров Спасов и Петранка Тодорова Зайчева, срещу мълчаливия отказ на Кмета на Столична община да се произнесе по заявление вх. № 94-М-387/01.06.2007 г. за отмяна отчуждаването на дворно място с площ от 300 кв. м., находящо се в гр. София, ул. "Лудокамчийски проход" № 13, отредено в урегулиран имот пл. № 8, от квартал 265 по плана на гр. София, ведно с построени в него сгради, отчуждено по реда на Закона за планово изграждане на населените места (ЗПИНМ) по силата на регулационния план на гр. София, утвърден със Заповед № 209/30.06.1970 г. през 1970 г. за провеждане на мероприятие "за Южен парк". С цитираното решение административния съд е приел, че от страна на административния орган липсва произнасяне по искането въпреки, че е бил задължен да стори това в 14-дневен срок от постъпването му. По тази причина е приел мълчаливия отказ за незаконосъобразен, отменил го е и е върнал преписката на административния орган с указания за изрично произнасяне по направеното искане с административен акт, с който да уважи или отхвърли искането за отмяна на отчуждаването, в зависимост от преценката на органа, за което уведоми за това заявителите. Решението е било обжалвано с касационна жалба пред Върховния административен съд по повод на което пред него е образувано адм. д. № 2013/2009 г. В хода на производството касаторите са оттеглили жалбата си, поради което с определение от 18.05.2009 г. по горното дело Върховния административен съд е оставил без разглеждане касационната жалба и е прекратил производството по делото. Определението не е било обжалвано и е влязло в сила, с което е влязло в сила и решението на АССГ по адм. д. № 2911/2007 г. С влязлото в сила решение на административния съд действително е отменен като незаконосъобразен мълчаливия отказ на кмета на Столична община да се произнесе по заявление №. № 94-М-387/1.06.2007 г. за отмяна отчуждаването на горното дворно място. С това решение съдът само е отменил като незаконосъобразен мълчаливия отказ, без да се произнесе по съществото на спора, в смисъл доколко са били налице предпоставките по чл. 31, ал. 1 отЗОС за отмяна на отчуждаването. След отмяната на мълчаливия отказ съдът е върнал преписката на административния орган за ново произнасяне по искането, без да даде конкретни указания по съществото на спора. Предоставил е на преценката на административния орган дали да уважи или отхвърли искането за отмяна. При липсата на произнасяне от административния съд по съществото на спора, не са налице предпоставките на чл. 177, ал. 2 от АПК за обявяване нищожността на Решение № 4770/01.11.2011 г. по адм. д. № 6632/2010 г. на Административен съд София-град поради това, че последвалия изричен отказ на Кмета на Столична община, обективиран в писмо изх. № 1111-00-21/08 от 2.07.2010 г., за отмяна отчуждаването на същия недвижим имот противоречи на влязлото в сила решение по адм. д. № 2911/2007 г. на АССГ. С цитираната разпоредба законодателя предоставя във възможност на заинтересованата страна да поиска от съда да обяви за нищожни всички актове и действия на административния орган, когато те са извършени в противоречие с влязло в сила решение на съда. В конкретния случай липсва противоречие на постановения в последствие административен акт с влязлото в сила съдебно решение. Административния орган е изпълнил указанията на съда дадени в решението му по адм. д. № 2911/2007 г. да се произнесе по съществото на спора. При горните обстоятелства, административния съд с решението предмет на касационната жалба като не е възприел довода на жалбоподателя за нищожност на изричния отказ на Кмета на Столична община по чл. 177, ал. 2 от АПК, поради противоречие на същия с влязлото в сила решение по адм. д. № 2911/2007 г. на АССГ е постановил законосъобразен съдебен акт. На следващо място, Върховния административен съд намира за неоснователен и втория касационен довод на жалбоподателите - за постановяване на решението в противоречие с материалноправната разпоредба на чл. 31, ал. 1 от Закона за общинската собственост. Безспорно установено по делото е обстоятелството, че имота е отчужден по реда на Закона за планово изграждане на населените места (ЗПИНМ) по силата на регулационния план на гр. София, утвърден със Заповед № 209/30.06.1970 г. за провеждане на мероприятието "за Южен парк". Отмяната на отчуждаванията на такива имоти е допустима по реда и условията на Закона за възстановяване на собствеността върху някои отчуждени имоти по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС от 1992 г. Отчуждаванията на тези имоти е недопустима по реда на чл. 31, ал. 1 от ЗОС. Така е защото Закона за общинската собственост е в сила от 1.06.1996 г. и в преходните и заключителни разпоредби, не е придадено обратно действие на негови разпоредби. Разпоредбата на чл. 31, ал. 1 от ЗОС, в редакцията на нормата към депозиране на искането за отмяна, съдържа самостоятелни основание за отмяна на отчуждаването и се прилага само за отчуждавания, които са извършени при действието на този закон. Закона не намира приложение за отчуждавания извършени преди влизането му в сила по други закони. Отмяна отчуждаванията на такива имоти е допустимо по реда и условията предвидени в самия отчуждителен закон, в случая ЗПИНМ (отм.) и както се посочи по-горе, по реда и условията на специалния реституционен закон- Закона за възстановяване на собствеността върху някои отчуждени имоти по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС от 1992 г. Нормата на чл. 3, ал. 1 от ЗОС е материалноправна и се прилага само за отчуждавания извършени при действието на същия закон. Закона за общинската собственост не дублира правата на отчуждените собствени с реституционните закони приети след 1991 г., в това число и със на Закона за възстановяване на собствеността върху някои отчуждени имоти по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС. По тази причина, разпоредбата на чл. 31 от ЗОС е неприложима за отмяна на отчуждавания, извършени по реда на други закони, каквото е отчуждаването предмет на спора по адм. д. № 6632/2010 г. на АССГ. С оглед изложеното, Върховния административен съд намира, че не се налице твърдяните с касационната жалба отменителните основания на решението на Административен съд София-град. Същото е правилно и обосновано и като такова следва да бъде оставено в сила. В съдебно заседание процесуалния представител на Столична община претендира юрисконсултско възнаграждение за участие в производството пред Върховния административен съд в размер на 200 лв. С оглед изхода и сложността на правния спор, в съответствие с чл. 143, ал. 4 от АПК, във връзка с чл. 8 и чл. 7, ал. 1, т. 4 от НАРЕДБА № 1 от 9. 07. 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения Върховния административен съд намира, че искането е основателно и следва да бъде уважено в размер на 150 лв. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховния административен съд-четвърто отделение