Решение № 13601 от 31.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 16071/2011 г.

Решение № 13601 от 31.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 16071/2011 г., V о., докладчик председателят Андрей Икономов Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 124 от Закона за държавния служител (ЗДСл). Образувано е по жалба от Асен Василев Василев, гр. Пловдив, чрез процесуалния му представител, против Заповед № РД- 10-1777/11.11.2011 г. на министъра на образованието, младежта и науката, с която на основание чл. 90, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 89, ал. 2, т. 3 от ЗДСл е наложено дисциплинарно наказание "забележка". Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима. Недоволен от заповедта, Василев я обжалва. Излага доводи за съществено нарушение на административнопроизводствените правила и несъответствие с целта на закона. Твърди, че в процесната заповед не е посочено в какво точно се изразява нарушението на служебните му правомощия, какви изисквания на длъжностната характеристика не са спазени, както и кои са нарушенията на нормативната уредба. В жалбата е посочил, че не е спазен срокът по чл. 94, ал. 1, предл. 1 от ЗДСл, както и че липсват реквизитите по чл. 59, ал. 2 от АПК. Иска отмяна на заповедта, както и присъждане на разноски по делото. Ответникът - министърът на образованието, младежта и науката (министъра/ът), чрез процесуалния си представител, излага доводи за неоснователност на жалбата. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Върховният административен съд, пето отделение (ВАС), като взе предвид представените по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното: Със заповед № РД 10-1127/19.09.2008 г. на министъра на образованието и науката, Василев е преназначен на длъжност старши експерт по обществени науки и гражданско образование. На 13.02.2009 г. е бил запознат с длъжностната характеристика за заеманата длъжност. Със заповед № РД-06-0-257/29.06.2011 г. на началника на Регионален инспекторат по образованието (РИО), гр. Пловдив, Василев е определен като председател на Регионалната комисия за организиране и провеждане на държавните зрелостни изпити на територията на област Пловдив (Регионална/та комисия), сесия август - септември 2011 г. В последствие със заповед № РД- 10-1118/10.08.2011 г., издадена от министъра, на жалбоподателя е наредено да замества началника на РИО - Пловдив за времето от 19.08.2011 г. до 24.08.2011 г. включително и от 26.08.2011 г. до 1.09.2011 г., включително. По делото е представен доклад с изх. № РД-16-1-791/14.09.2011 г. от доц. д-р Павлинка Кацарова, в качеството й на началник на РИО - Пловдив, с предложение за налагане на дисциплинарно наказание на Василев. В него е посочено, че са констатирани нарушения при изпълнение на служебните му задължения за времето, когато той е изпълнявал длъжността началник на РИО - Пловдив. В доклада е записано, че Василев си е позволил без уведомяване и съгласуване с Кацарова или с пресцентъра на Министерството на образованието, младежта и науката (МОМН) да покани журналист от вестник "Марица" да пътува със служебния автомобил при транспортирането на материалите от държавните зрелостни изпити от гр. Пловдив до гр. София, както и да присъства при предаването на материалите в комисията на МОМН, което е било отразено с публикация в медията. От друга страна Кацарова сочи, че в нейно отсъствие Василев е опитал да изпрати писмо до министъра относно тълкуването и прилагането на чл. 4 от Наредба № 3/18.02.2008 г. за нормите за преподавателска работа и реда за определяне на числеността на персонала в системата на народната просвета, което тя е успяла да спре при завръщането й от отпуск. В заключение в доклада си Кацарова е посочила, че поведението на Василев е непристойно за държавен служител, както и че предлага да му бъде потърсена дисциплинарна отговорност и да му се наложи дисциплинарно наказание. С писмо с изх. № 94 АА-2026/11.10.2011 г. министърът е поискал от Василев, на основание чл. 93, ал. 1 от ЗДСл, да представи писмени обяснения за допуснатите от него нарушения на служебните му задължения, които са установени с доклада на Кацарова, в тридневен срок. На 13.10.2011 г. Василев е представил отговор на писмото, в който е посочил, че е спазил изискванията на Наредба № 3/17.05.2004 г. за организацията и провеждането на държавните зрелостни изпити, както и Правилата за информационна сигурност на изпитните материали за държавните зрелостни изпити. По отношение на второто обвинение за нарушение на служебните задължения Василев е посочил, че запитването е било подготвено от работна група на основание различното тълкуване от страна на директори и на експерти на чл. 4 от Наредба № 3/2004 г., което е подписано от него в качеството му на изпълняващ длъжността началник на РИО - Пловдив. На база на гореизложеното, министърът е издал заповед № РД- 10-1777/11.11.2011 г. за налагане на дисциплинарно наказание "забележка" на Василев на основание чл. 90, ал. 1, т. 1 от ЗДСл при спазване на изискванията на чл. 91, ал. 1, т. 1 - 4 и на чл. 93, ал. 1 от ЗДСл. В съдебно заседание на 10.10.2012 г. процесуалният представител на МОМН е представил протокол за изслушване по чл. 93, ал. 1 от ЗДСл, което се е състояло на 10.11.2011 г., като е записано, че Асен Василев не е дал конкретни отговори на поставените му въпроси. При така установеното от фактическа страна, ВАС прави следните правни изводи: Обжалваната заповед е издадена от компетентен административен орган в предписаната от закона писмена форма. Именно министърът е компетентен, съгласно чл. 92 от ЗДСл, да наложи дисциплинарното наказание. При постановяване на заповедта обаче, той е допуснал съществени нарушения на административнопроизводствените правила и нарушение на материалния закон, които съставляват основание за отмяната й. Основателно е твърдението на жалбоподателя, че като председател на Регионалната комисия е спазил всички изисквания на подзаконовите нормативни актове. Не може да се счита, че Василев е превишил правомощията си с това, че е бил съпроводен от журналист при предаването на изпитните работи, още повече че последният не е имал достъп до тях. Видно от свидетелските показания жалбоподателят не е давал никакви изявления по случая. От друга страна в подписаната от Василев длъжностна характеристика никъде не е посочено, че няма право да контактува с представители на медиите. От там следва и извода, че в случая не се касае за нарушение на чл. 89, ал. 2, т. 3 от ЗДСл - неспазване кръга на служебните правомощия. По отношение на т. 2 от процесната заповед: министърът не е посочил с какво точно Василев е нарушил служебните си задължения. Записано е само, че жалбоподателят е изготвил писмо до МОМН за тълкуване на чл. 4 от Наредба № 3/2004 г. (в качеството му на изпълняващ длъжността началник на РИО - Пловдив) и което е било спряно от титуляра след завръщането му. Настоящият съдебен състав счита, че уеднаквяване на тълкуването и прилагането на един нормативен текст е задължение на прилагащите го. Единственият, който може да даде автентично тълкуване на текст от наредбата е министърът. Посоченото от жалбоподателя, че заповедта е издадена в нарушение на чл. 94, ал. 1, предл. 1 от ЗДСл е неоснователно. Съгласно цитираната разпоредба, дисциплинарните наказания се налагат не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от една година от извършването му. По аргумент от чл. 92 от ЗДСл, определящ, че дисциплинарно наказващият орган е органът по назначаването, следва да се приеме, че нарушението ще се смята за открито в момента, в който информацията за фактите и обстоятелствата за извършеното нарушение е станала достояние на този орган. В конкретния случай, извършеното дисциплинарно нарушение е установено в доклада на доц. д-р Павлинка Кацарова, постъпил в МОМН и заведен с вх. № 0516-244/16.09.2011 г., а заповедта е издадената на 11.11.2011 г., т. е. в рамките на определения от закона срок. Правилно жалбоподателят твърди, че процесната заповед е издадена в нарушение на чл. 59, ал. 2 от АПК. Твърдяните негови нарушения са посочени от министъра най-общо, без да се конкретизира в какво точно се състои неспазването на кръга на служебните задължения. Изводи за кои точно нарушения е наказан държавният служител не могат да се направят с оглед саниране на недостатъка немотивираност на административния акт. Бланкетната формулировка на заповедта препятства възможността за упражняване на правото на защита на наказания държавен служител от действията на администрацията. В тежест на административния орган е да докаже съществуването на фактическите основания, посочени в заповедта за дисциплинарно наказание, както и изпълнението на законовите изисквания при издаването му. Неоснователно е твърдението на ответника, че Василев е нарушил чл. 42а от ЗДСл. От събраните по делото доказателства е видно, че Василев не е давал изявления пред медиите, а и към момента на публикуваната статия той е изпълнявал длъжността началник на РИО - Пловдив. Като държавен служител жалбоподателят е длъжен да се подчинява и да изпълнява стриктно всички произтичащи от държавната служба, която заема, задължения установени в ЗДСл, както и да спазва принципите, посочени чл. 2, ал. 1 от Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация с цел да повиши общественото доверие в собствения си професионализъм и морал, в професионализма и морала на своите колеги, служители в РИО - Пловдив и в крайна сметка да работи за издигане престижа на държавната служба. По изложените причини, след анализ на събраните по делото доказателства настоящият състав на ВАС направи извод, че държавният служител не е извършил нарушение на служебните си задължения, които да са основание за ангажиране на дисциплинарната му отговорност и налагане на дисциплинарно наказание "забележка". Не е налице фактическото основание за издаването на заповедта, затова оспорването на Василев срещу Заповед № РД 10-1777/11.11.2011 г. се явява основателно и следва да бъде уважено. Заповедта следва да бъде отменена. С оглед изложеното, направеното искане и доказателствата за действително направени разноски от Василев, както и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК Министерството на образованието, младежта и науката следва да бъде осъдено да му заплати сумата от 225.00 (двеста двадесет и пет) лева разноски по делото. С оглед на гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2, Върховният административен съд, състав на пето отделение,