Решение № 295 от 12.01.2015 г. на ВАС по адм. д. № 2304/2014 г.
ВАСIV отделение12.01.2015 г.докладчик Красимир Кънчев
Диспозитив
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Елена Кирилова Тодорова и Звездолюб Велинов Тодоров против решение № Ж-4 от 06.01.2014 г. на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране. ОСЪЖДА Елена Кирилова Тодорова и Звездолюб Велинов Тодоров, и двамата с адрес гр. София, ж. к."Младост 1", бл. 1Д, вх. Б, ап. 10, да заплатят на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, разноски по делото в размер на 300 лв. ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Елена Кирилова Тодорова и Звездолюб Велинов Тодоров за присъждане на разноски по настоящото дело. Решението може да се обжалва пред петчленен състав на Върховен административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Мотиви
Решение № 295 от 12.01.2015 г. на ВАС по адм. д. № 2304/2014 г., IV о., докладчик съдията Красимир Кънчев Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 148, ал. 1 от Наредба № 3 от 21.03.2013 г. за лицензиране на дейностите в енергетиката (НЛДЕ) и чл. 13, ал. 7 от Закона за енергетиката (ЗЕ). Образувано е по жалба на Елена Кирилова Тодорова и Звездолюб Велинов Тодоров, и двамата от гр. София, против решение № Ж-4 от 06.01.2014 г. на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР). С жалбата са релевирани доводи за незаконосъобразност на обжалваното решение като постановено при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон и на целта на закона - основания за оспорване на административен акт по чл. 146, т. 3, т. 4 и т. 5 от АПК. Оспорващата страна прави искане за отмяна на обжалваното решение и да бъдат дадени от съда задължителни указания на административния орган. Ответникът по така подадената жалба - ДКЕВР, чрез пълномощника си юрк. Надежда Иванова, в съдебно заседание и с представени писмени бележки, излага доводи за недопустимост, алтернативно за неоснователност на жалбата. Заинтересованата страна "Софийска вода" АД, редовно призована, не се представлява и не взема становище по жалбата. Върховният административен съд, състав на IV-то отделение, като обсъди данните по делото и доводите на страните, изложени в жалбата и след като извърши цялостна проверка за законосъобразност на оспорвания административен акт на всички основания по чл. 146 АПК, приема за установено следното: Жалбата е подадена от надлежни страни и в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК. Относно Елена Кирилова Тодорова оспорваното решение е съобщено на 14.01.2014 г., а предвид представените с молба от 04.11.14 г. доказателства, жалбата е подадена по куриер на 28.01.14 г., поради което съдът приема, че е спазен законовият 14-дневен срок за оспорване. По отношение на Звездолюб Велинов Тодоров липсват доказателства за съобщаване на оспорваното решение /въпреки че той е бил страна в административното производство/. Затова и неговата жалба не е просрочена. По тези съображения са неоснователни възраженията на ответника за недопустимост на жалбата на основание чл. 159, т. 5 АПК поради нейното просрочие. По същество жалбата е неоснователна по следните съображения: Производството пред ДКЕВР е образувано във връзка с жалби вх. № В-11Е-00-1 от 03.01.2013 г., 07.06.2013 г. и от 19.08.2013 г. С подадените жалби се е възразявало срещу начисления в три фактури съответно от 06.11.12 г., 11.05.13 г. и 03.08.13 г. висок разход "общо потребление" по индивидуална партида на Елена Кирилова Тодорова с клиентски номер 5093504. Жалбоподателите са твърдели, че към разхода "общо потребление" е включена и изразходваната вода от два обекта - подземен гараж и фитнес зала, намиращи се на същия адрес. С оспореното решение Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, на основание чл. 22, ал. 1 и ал. 7 от Закона за енергетиката и чл. 147, ал. 1 от Наредба № 3 от 21.03.2013 г. за лицензиране на дейностите в енергетиката, прекратила производството по преписката, образувана по посочените жалби, подадени срещу "Софийска вода" АД - гр. София. Между страните няма спор по фактите. От приложените по делото доказателства се установява, че жалбоподателят Елена Кирилова Тодорова има открита партида с кл. № 5093504 в негов недвижим имот, находящ се в гр. София, ж. к. "Младост 1", бл. 1Д, вх. Б, ап. 10. По повод горепосочените жалби, подадени от Елена Кирилова Тодорова и Звездолюб Велинов Тодоров, е образувана преписка и е извършена проверка, в хода на която, с три писма, съответно изх. № В-11Е-00-1 от 11.01.2013 г., 18.06.2013 г. и 30.07.2013 г., ДКЕВР е изискала становище от ВиК оператора. Писмата са постъпили в "Софийска вода" АД и в отговор, с копие до жалбоподателя, В и К операторът отговорил, като предоставил справка за таксуваните разход за периода, за общия и индивидуалните водомери и събраните от него данни по партида с кл. № 5093504 в недвижимия имот за вода, копия на контролни листи от 14.03.2008 г. и от 04.02.2013 г. за проверка на жилищния блок, в който се намира имота на жалбоподателите. По делото не се спори, че за потребителите от входове А и Б на жилищния блок на жалбоподателите задълженията се формират по показанията на общ водомер с кл. № 4053872, и показанията на индивидуални водомери по 20 партиди на отделни потребители, сред които и на жалбоподателя Елена Кирилова Тодорова. Общия водомер отчита разхода за вода на потребителите само от входове А и Б, а разходът за вода на подземен гараж и фитнес зала се отчитат по показанията на други водомери. Това е удостоверено от извършена проверка от водоснабдителното дружество с присъствието на жалбоподателя Звездолюб Велинов Тодоров и документирано в съставен контролен лист от 04.02.2013 г. За периода по фактурата от 06.11.12 г. е установена разлика от 152 куб. м. между показанията на общия водомер и сбора от показанията на индивидуалните водомери. Тази разлика съставлява 24 % разлика между двата вида показания и е разпределена между отделните потребители пропорционално на изразходваната вода по индивидуалните водомери. Така по партида с кл. № 5093504 на Елена Кирилова Тодорова с отчетен разход 25 куб. м. са разпределени 7,917 куб. м. вода. По същия начин е процедирано за периода по фактурите от 11.05.13 г. и 03.08.13 г. За първата фактура установената разлика между двете засичания е 142 куб. м., представляващо 21 % разлика, като по партидата на Елена Кирилова Тодорова с отчетен разход 51 куб. м. са разпределени 14,117 кум. м. А по втората фактура разликата е била 167 куб. м., представляваща 22 %, като при отчетен разход 86 куб. м. по партидата на Елена Кирилова Тодорова са разпределени 24,635 куб. м. вода. За установения висок разход "общо потребление" В и К операторът е уведомил потребителите в етажната собственост с писма според нормата на чл. 32, ал. 5 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи (Наредба № 4). Въз основа събраните данни и доклад вх. № В-ДК-149/30.12.2013 г. и. д. главен директор на Главна дирекция "Контрол и решаване на спорове" при ДКЕВР, на проведено закрито заседание на комисията е взето обжалваното решение. То е мотивирано, като органът е приел липса на установено нарушение, осъществено от "Софийска вода" АД, а оттам и наличие на предпоставките по чл. 147, ал. 1 от НЛДЕ за прекратяване на преписката по жалбата на Елена Кирилова Тодорова и Звездолюб Велинов Тодоров. Решението не страда от пороци по чл. 146 от АПК. Обжалваното решение е прието от компетентния за това колективен независим специализиран държавен орган - ДКЕВР. Съгласно чл. 22, ал. 1, т. 1 от Закона за енергетиката (ЗЕ), ДКЕВР разглежда жалби, подадени от потребители срещу В и К оператори, свързани с предмета на регулиране по Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационни услуги. Редът за разглеждане на жалбите според чл. 22, ал. 7 ЗЕ е този, предвиден в действащата Наредба № 3 от 21.03.2013 г. за лицензиране на дейностите в енергетиката /НЛДЕ/, обнародвана в ДВ, бр. 33/05.04.2013 г. В тази наредба в разпоредбата на чл. 142, ал. 1, т. 1, предложение последно са приповторени правомощията на ДКЕВР по чл. 22, ал. 1, т. 1 от ЗЕ. По силата на чл. 1, ал. 1 от ЗРВКУ, този закон урежда регулирането на цените, достъпността и качеството на водоснабдителните и канализационните услуги, извършвани от експлоатационните предприятия за водоснабдителни и канализационни услуги, като в Глава пета подробно е регламентирана дейността на ДКЕВР по осъществяване на контрола върху В и К оператори. Като основни принципи, от които се ръководи ДКЕВР при осъществяване на дейността си, разпоредбите на чл. 7, т. 1, т. 2 и т. 3 от ЗРВКУ определят: осигуряване на условия за предоставяне на всеобщ достъп и социална поносимост на В и К услугите и защита на интересите на потребителите. Според съда качеството на процесната услуга включва и спазване на нормативноустановените изисквания за предоставянето й, от което следва, че разгледаната от Комисията жалба е свързана с предмета на регулиране по ЗРВКУ и същата е разгледана в допустимо проведено административно производство. Спазени са и административнопроизводствените правила в административното производство. Редът, установен в чл. 144 до 149 от НЛДЕ, налага при проверката на подадената жалба да се събират всички необходими доказателства за изясняване на обстоятелствата по нея, съответно събраните доказателства, протоколи и изготвения доклад, да бъдат разгледани на закрито заседание на комисията. При извършената проверка на В и К оператора е изискана относимата информация и становища от "Софийска вода" АД, събрани са относимите доказателства, като приетото след изготвен доклад на закрито заседание на комисията решение съдържа подробни мотиви. Посочените по-горе действия по издаването му водят до извод за спазена процедура по чл. 144 и 145 от относимата Наредба № 3 от 21.03.2013 г. за лицензиране на дейностите в енергетиката. Неоснователно е възражението на жалбоподателите, че не е формирана комисия за извършвана по проверка по подадената жалба, която не е изготвила протокол. Назначаването на такава комисия беше законово регламентирано в чл. 22, ал. 2 от ЗЕ преди изменението с ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г., който препращаше към реда на глава осма от ЗЕ, както и в разпоредбите на чл. 99 и чл. 100 от отменената Наредба за лицензиране на дейностите в енергетиката, отменена с ДВ, бр. 38 от 23.04.2013 г. Към настоящия момент действащите разпоредби на приложимите ЗЕ и Наредба № 3 от 21.03.2013 г. за лицензиране на дейностите в енергетиката, не предвиждат такава комисия. Разпоредбата на чл. 80 ЗЕ, която се цитира в жалбата, е от Глава осма на ЗЕ и е озаглавена "Контрол в енергетиката". Освен това към тази глава няма препращаща разпоредба като изменената чл. 22, ал. 2 ЗЕ. Затова нормата на чл. 80 ЗЕ е неприложима в настоящото производство. Не е нарушен и материалния закон. Установеното от фактическа страна несъмнено сочи на липсата на допуснато от "Софийска вода" АД нарушение при определяне на задълженията по партида кл. № 5093504 в недвижимия имот за относимите периоди. По твърдението на жалбоподателите до ДКЕВР, че към разхода "общо потребление" е включена и изразходваната вода от два обекта - подземен гараж и фитнес зала, намиращи се на същия адрес. Установено е при извършената проверка в присъствието на жалбоподателя Звездолюб Велинов Тодоров, документирана в съставен контролен лист от 04.02.2013 г., както и в приложената схема на л. 24 от делото, че процесният общ водомер отчита разхода за вода на само потребителите от входове А и Б, а разходът за вода на подземен гараж и фитнес зала се отчитат по показанията на други водомери. Няма установено нарушение и относно разпределението на разхода "общо потребление". Според чл. 32, ал. 2 и ал. 3 от Наредба № 4 за сгради - етажна собственост /какъвто е случая/ изразходваното количество вода се заплаща въз основа на измереното количество, отчетено по общия водомер на водопроводното отклонение за определен период от време. Отчитането на водомерите се извършва, като се прави първи отчет на общия водомер, а след това се отчитат индивидуалните водомери. Отчетеното количество вода се разпределя между отделните потребители въз основа на отчетите за същия период от време на всички индивидуални водомери след общия водомер. В случая тези разпоредби са спазени, като отчетената разлика между общия водомер и сбора от индивидуалните водомери е разпределена между отделните потребители пропорционално на изразходваната вода по индивидуалните водомери. Спазено е и изискването на чл. 32, ал. 5 от Наредба № 4 В и К операторът да уведоми потребителите в етажната собственост с писма при констатираната разлика над 20 на сто между отчета по общия водомер и сбора от индивидуалните водомери. Установено е също така, че общия водомер е в срока за последваща метрологична проверка. Неоснователно е оплакването на жалбоподателите, че не било установено дали техният водомер е преминал метрологичен контрол. В действителност такова оплакване не е било правено пред ДКЕВР. Но дори да е било налице съмнение в тях, те е следвало да организират метрологичната проверка на собственият им водомер. Оспореното решение на регулаторния орган е законосъобразно - при липсата на нарушение, извършено от "Софийска вода" АД, на основание чл. 147, ал. 1 от НЛДЕ, преписката правилно е прекратена. По изложените съображения решаващият съдебен състав счита, че обжалваното решение не страда от инвокираните с жалбата пороци - отменителни основания по смисъла на чл. 146 от АПК, което налага отхвърлянето й като неоснователна. С оглед изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 4 от АПК жалбоподателите следва да заплатят на издателя на оспорения административен акт претендираното юрисконсултско възнаграждение, възлизащо на 300 лв., който размер е определен съобразно чл. 7, ал. 1, т. 4, във връзка с § 1 от ДР на Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Предвид неоснователността на жалбата искането на оспорващите за присъждане на разноски, е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение. Воден от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2, предложение последно от АПК, Върховният административен съд - четвърто отделение,
Цитирани разпоредби
2- чл. 13, ал. 7 ЗЕ
- чл. 147, ал. 1 НЛДЕ