Решение № 17688 от 23.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 5319/2019 г.

Решение № 17688 от 23.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 5319/2019 г., V о., докладчик съдията Донка Чакърова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи-Хасково (ОДМВР-Хасково) срещу решение № 204/4.04.2019 г., постановено по адм. дело № 865/2018 г. по описа на Административен съд – Хасково (АС-Хасково). Касационният жалбоподател твърди, че обжалваното решение е неправилно. Касационната жалба съдържа подробно изложени съображения, според които съвкупността от "незаконосъобразни действия и бездействия на служителя при изпълнение на служебното му задължение при обработване на ПТП всъщност водят до нарушаване на конкретни принципи и правила за поведение, заложени в Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР". Наведените аргументи за неправилност на обжалваното съдебно решение е възможно да бъдат квалифицирани като касационно основание по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК – нарушение на материалния закон. Касаторът иска да бъде отменено обжалваното съдебно решение. Претендира заплащане на разноски. Ответникът М. Станков оспорва касационната жалба по съображения в писмен отговор и в открито съдебно заседание. Претендира разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение № 204/4.04.2019 г., постановено по адм. дело № 865/2018 г. по описа на АС – Хасково е отменена Заповед № 272 з-2102/5.09.2018 г. на директора на ОДМВР–Хасково, с която на М. Станков е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и са присъдени разноски. Административният съд е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган в кръга на предоставените му правомощия, в предвидената от закона форма, без да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, но е материалноправна незаконосъобразна. Решаващият съд се е позовал на Тълкувателно постановление № 3/7.06.2007 г. на Общото събрание на съдиите от Първа и Втора колегия на Върховния административен съд, постановено по тълкувателно дело № 4/2007 г., за да обоснове основния си правен извод, че описаните в оспорената заповед нарушения на М. Станков на конкретни негови служебни задължения по изпълнение на конкретни подзаконови разпоредби, допуснати по време на наряд за контрол на пътното движение, съставляват дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 1 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) и не е възможно да за това поведение да бъде ангажирана дисциплинарна отговорност на основание чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР. Допълнително АС-Хасково е приел за установено, че не всички описани в оспорената заповед нарушения на Инструкция № 8121 з-749/20.10.2014 г. за реда и организацията за осъществяване на дейностите по контрол на пътното движение (Инструкция/та) са допуснати от М. Станков доколкото за част от тях липсва нормативно изискване за предприемане на конкретно действие от страна на служителя, извършващ пътен контрол, за да бъде определено бездействието като нарушение, а друга част не е доказано, че са извършени с оглед събраните по делото доказателства и разпределението на доказателствената тежест в процеса. Така постановеното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно. При задълбочен анализ на събраните по делото доказателства административният съд е установил правилно фактическата обстановка по спора, която не се и оспорва в касационната жалба. При правилно разпределение на доказателствената тежест в процеса АС-Хасково приема за установено, че за времето от 8, 30 часа до 20, 30 часа на 17.08.2018 г. М. Станков, изпълнявайки задълженията си на младши автоконтрольор I–ва степен в група "Охранителна полиция" към РУ-Харманли, управлявайки служебен автомобил, оборудван с Алкотест Дрегер, таблет и дневник с алкотест, камера и конуси, се е отзовал на съобщение от ОДЧ за настъпило около 9, 00 часа пътно-транспортно произшествия (ПТП) в кръговото кръстовище между бул. "България" и бул. "Освобождение" на гр. Харманли, при което е пострадал водачът на триколката. М. Станков е тествал водачите за употреба на алкохол (пробата и на двамата е отрицателна), изискал е документите им и е извикана линейка за пострадалия. М. Станков е отишъл в центъра за спешна медицинска помощ, където е разговарял с пострадалия и лекаря, извършил прегледа, от което е установил, че няма фрактура на крайниците на пострадалия и се върнал на местопроизшествието, на което са били останали други двама полицаи. Тогава е направил снимки с таблета и разпоредил преместване на превозните средства, явяване на участниците в ПТП в РУ-Харманли и представяне на документи за триколката. За настъпилото ПТП М. Станков е съставил акт за установяване на административно нарушение (АУАН) на водача на триколката за това, че при управление акумулаторна триколка, движейки се в лява лента извършва маневра като внезапно преминава в дясна лента на движение и се удря странично в задна лява част на лек автомобил, с което е нарушен чл. 5, ал. 2, т. 4 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) както и констативен протокол от същата дата 17.08.2018 г. При формиране на фактическите си изводи относно ПТП административният съд се е позовал на АУАН, който като официален удостоверителен документ, независимо, че е подписан с възражение, притежава обвързваща материална доказателствена сила при липса на оспорване от директора на ОДМВР-Хасково по реда на чл. 193 от ГПК в производството пред първата инстанция. Поведението на младши автоконтрольора след описаното ПТП е обект на проверка по сигнал, извършена в ОДМВР – Хасково и в РУ-Харманли от комисия на Главна дирекция "Национала полиция", приключила със справка до министъра на вътрешните работи. Когато и директорът на ОДМВР – Хасково се запознава с тази справка, в която са описани действията на множество служители от тези две структурни звена на МВР, е издал заповед за образуване на дисциплинарно производство спрямо М. Станков, което е приключило с оспорената пред АС-Хасково Заповед № 272 з-2102/5.09.2018 г. Административният съд е правилно и законосъобразно е приел за установено, че дисциплинарното производство е проведено без да са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила. Спазени са сроковете за образуване дисциплинарното производство и налагане на дисциплинарното наказание. Събрани са всички относими доказателства и фактическите основания са описани подробно и ясно в оспорената заповед. Не е нарушено правото на защита на наказания служител. Спазени са всички формални изисквания при провеждане на дисциплинарното производство и налагане на дисциплинарното наказание със заповед, която съдържа всички реквизити по чл. 210, ал. 1 от ЗМВР. Решаващият съд е изложил правилни, обосновани и законосъобразни мотиви в подкрепа на изводите си за липса на основания за отмяна на оспорената заповед по чл. 146, т. 1, т. 2 и т. 3 от АПК и тези констатации не се оспорват от страните пред настоящата инстанция. Касационната жалба е подробна, но всички доводи са относно правилната правна квалификация на описаните в оспорената заповед нарушения и възможността неизпълнението на служебни задължения да съставлява и неспазване на етичните правила за поведение. По този основен спорен въпрос административният съд не е допуснал нарушения на закона. Дисциплинарното наказания "уволнение" е наложено за това, че в хода на обслужване на настъпилото на 17.08.2018 г. ПТП М. Станков 1. не е обезопасил веднага произшествието с конуси, с което си бездействие не е изпълнил разпоредбата на чл. 80, ал. 2, т. 11 и чл. 98, ал. 1, т. 7 от Инструкция; 2. не е провел разговори и не е снел писмени обяснения от двамата участници в ПТП и пътничката в лекия автомобил и не е установил други свидетели на ПТП, за да снемане на обяснения относно механизма на ПТП, с което е допуснал нарушение на чл. 80, ал. 2, т. 14 и чл. 99, т. 1 и т. 3 от Инструкция; 3. Не е предприел действия по оглед на видеозаписите от камерите на кръстовището, за да установи правилно механизма на ПТП с оглед регулирането на кръговото кръстовище с пътни знаци и местоположението на превозните средства в него с оглед предимството при движението им, с което е допуснал нарушение на чл. 80, ал. 2, т. 14 от Инструкция; 4. направените проби за употреба на алкохол на двамата водачи не са отразени в дневника на техническото средство Алкотест Дрегер, с което е нарушил и разпоредбите на чл. 80, ал. 2, т. 1 от Инструкцията; 5. не е изискал от ФСМП-Харманли и МБАЛ –Харманли писмени документи от прегледите, включително рентгенови снимки на пострадалия водач за правилно установяване степента на нараняванията, респективно вида на телесната повреда, с което е допуснал нарушение на чл. 80, ал. 2, т. 14 от Инструкцията; 6. В констативния протокол за ПТП не са отбелязани свидетели на произшествието (каквито е имало), с което е нарушил разпоредбите на чл. 98, ал. 1, т. 3 и чл. 99, т. 1 от Инструкцията; 7. Констативният протокол не отговаря на образеца от Наредба № Iз-41/12.01.2009 г., за документите и реда за съставянето им при ПТП и реда за информиране между МВР, КФН и информационният център към ГФ, което представлява нарушение на чл. 80, ал. 2, т. 20 от Инструкцията; 8. не познава нормативната уредба, защото не е извършил задълбочена проверка относно вида на едно от превозните средства, участващо в ПТП (ел. триколка) и доколко то има право да се движи по пътищата отворени за обществено ползване, в резултат на което не е взел необходимото отношение по този проблем и с това е нарушил разпоредбата на чл. 80, ал. 2, т. 1 и чл. 99, т. 1 от Инструкцията; т. 9 не е изготвил докладна записка т. е. не е уведомил писмено прекия си ръководител за възраженията от нарушителя при подписване на АУАН, с което е нарушил разпоредбата на чл. 100, т. 10 от Инструкцията; 10. описал е невярно фактическата обстановка на ПТП в АУАН. С всички тези действия и бездействия М. Станков не е опазил доброто име на МВР като е дал повод да за негативен обществен отзвук и съмнения в ръководството на МВР за укриване на случая, защото при отразяването на произшествието медиите са поставили акцент върху укриването му и оказване на влияние върху полицейски служител за неангажиране вината на водача на лекия автомобил. Това поведение в оспорената пред АС-Хасково заповед е квалифицирано като нарушаващо т. 13а, т. 16, т. 19, т. 24, т. 83, т. 84 и т. 86 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, поради което е съставомерно по чл. 194, ал. 2, т. 4 от ЗМВР и чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР, за което е наложено дисциплинарно наказание уволнение. Дисциплинарнонаказващият орган е възприел тази квалификация на нарушенията на М. Станков независимо, че в становището на дисциплинарноразследващият орган е посочено и обстоятелството, че нарушенията представляват нарушения на служебната дисциплина по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 1 от ЗМВР доколкото съставляват неизпълнение на Инструкцията като подзаконов нормативен акт, издаден въз основа на ЗМВР. Административният съд правилно и обосновано е приел, че М. Станков е бил длъжен да познава и изпълнява Инструкцията, независимо, че не е доказано, че с него е проведено занятие по повод влизането й в сила, както и е допуснал част от описаните в оспорената заповед нарушения, а именно на чл. 80, ал. 2, т. 14 и т. 20, чл. 98, ал. 1, т. 3 и чл. 99, т. 1 и т. 3 от Инструкция като не е провел разговори с участниците в настъпилото ПТП и с прекия свидетел-очевидец (пътника в лекия автомобил) за установяване механизма на настъпване на ПТП, не е установил има ли други лица свидетели на настъпването на произшествието, не е изискана и медицинската документация на пострадалия, не е разглеждал въпроса относно регистрация на триколката. Съдът обосновано е приел, че останалите описани в заповедта нарушения не е доказано, че са допуснати от М. Станков, защото Инструкцията не предвижда изрично задължение за обезопасяване на местопроизшествие с конуси респективно липсва незаконосъобразно бездействие при непоставянето им; липсва нормативно задължение към лицата, осъществяващи пътен контрол да попълват дневниците за техническо средство Алкотест Дрегер; липсва нормативно задължение към длъжностните лица, осъществяващи пътен контрол да снемат писмени обяснения от участниците в ПТП; задължение за писмен доклад възниква само в случаите на констатирано при пътния контрол престъпление, но не и при административно нарушение; констативният протокол, съставен от М. Станков отговаря на утвърдения образец; констатациите в АУАН следва да бъдат приети за верни поради обвързващата му доказателствена сила на официален документ и при липсата на надлежно оспорване по чл. 193, ал. 1 от ГПК. При тази правилно установена фактическа обстановка по спора АС-Хасково е обосновал и законосъобразен правен извод за наличие на основание по чл. 146, т. 4 от ЗМВР за отмяна на оспорената заповед. Настоящият съдебен състав изцяло споделя мотивите на първата инстанция относно материалната незаконосъобразност на оспорената заповед като също счита, че Тълкувателно постановление № 3/7.06.2007 г. на Общото събрание на съдиите от Първа и Втора колегия на Върховния административен съд, постановено по тълкувателно дело № 4/2007 г. не е загубило задължителната си сила по чл. 130, ал. 2 от Закона за съдебната власт и е приложимо спрямо действащите норми на ЗМВР, съответстващи на отменените тълкувани разпоредби на ЗМВР (отм.);. Според мотивите на цитираното тълкувателно решение "По общото правило на чл. 234 от ЗМВР (отм.); нарушенията на служебната дисциплина са обединени в две групи, като в първата група попадат виновно неизпълнение на служебни задължения, чийто източник са разпоредбите на ЗМВР, издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, заповеди и разпореждания на ръководството на МВР и на началници на служби. При упражняване на правомощията си в дисциплинарното производство наказващият орган е длъжен да дава точна правна квалификация на нарушенията на служебни задължения, свързани със заеманата длъжност и регламентирани по описания по-горе начин. Когато е извършено действие или бездействие във връзка със служебни задължения, нарушени са конкретни правила, които очертават съдържанието на служебното правоотношение, следва да се налагат наказания на онези основания, в чийто фактически състав са включени нарушенията на служебните задължения. В тези случаи моралната оценка за допуснатото нарушение е без значение за правната квалификация и нормата на чл. 239, ал. 1, т. 5 от ЗМВР (отм.); е неприложима, тъй като субективната морална оценка на наказващия орган не е елемент на фактическия състав." Следва изрично да бъде посочено, че правилното квалифициране на дисциплинарното наказание е от съществено значение за определяне на дисциплинарното наказание, поради което допуснатото в случая нарушение правилно е оценено от АС-Хасково като основание за отмяна на оспорената заповед. В случая не е възможно да се приеме, че е налице идеална съвкупност с оглед задължителното тълкуване на приложимите правни норми, което изключва възможността едно и също действие/бездействие да бъде квалифицирано като покриващо съставите на две различни дисциплинарни нарушения. В същия смисъл е и непротиворечивата съдебна практика, цитирана в обжалваното съдебно решение, формирана след Тълкувателното постановление № 3/7.06.2007 г. на Общото събрание на съдиите от Първа и Втора колегия на Върховния административен съд, постановено по тълкувателно дело № 4/2007 г. по приложение на действащия ЗМВР. Допълнително следва да бъде посочено, че с оглед установените от първата инстанция факти, а именно, че не всички действия/бездействия, описани в оспорената заповед, са извършени от М. Станков се налага извод, че и определеното общо наказание не е възможно да се прецени доколко съответства на тежестта на извършените нарушения дори и да се приеме, че налице основание за ангажиране на дисциплинарната му отговорност. Първата инстанция е упражнила правилно правомощията си по чл. 168, ал. 1 от АПК като е осъществила контрол за законосъобразност по отношение оспорената заповед съобразно нейното съдържание, респективно доколко посоченото в нея правно основание съответства на установената фактическа обстановка, без да разглежда въпроса за възможни други основания за ангажиране на дисциплинарната отговорност на служителя. С оглед на изложеното настоящият състав намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. Пред настоящата касационна инстанция ответникът М. Станков е направил разноски в размер на 1000 лв. (заплатено възнаграждение за един адвокат по договор за правна защита и съдействие от 2.05.2019 г.), които с оглед изхода на спора, направеното искане и липса на възражение за прекомерност, трябва да му бъдат възстановени от бюджета на ОДМВР-Хасково. В представения по делото списък по чл. 80 от ГПК М. Станков е включено и адвокатско възнаграждение за първата инстанция в размер на 1000 лв., за които АС-Хасково се е произнесъл, че не са дължими. Съдебното решение в тази част не е обжалвано от М. Станков, който не е подал и искане по реда на чл. 248 от ГПК, поради което претенцията за присъждане на допълнителни разноски за първата инстанция е извън предмета на настоящото касационно производство и се явява неоснователна. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение,