Решение № 6266 от 18.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 355/2017 г.

Решение № 6266 от 18.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 355/2017 г., III о., докладчик съдията Юлиян Киров Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Х. Г. Д. от град П. срещу Решение № 522 от 25.11.2016 г., постановено по административно дело № 707/2016 г. на Административен съд- гр. П. (АС П.), с което е отхвърлен искът против Областна дирекция на МВР- П. (ОД на МВР П.), за присъждане на обезщетение в размер на 300 лева, за претърпени имуществени вреди. С молба от 19.12.2016 г. на адв. Т. Д. от АК Х. в качеството на процесуален представител на лицето се конкретизира касационната жалба. Касационният жалбоподател счита решението за неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Посочва, че ищецът е неблагоприятно засегнат и е претърпял имуществени вреди, пряка и непосредствена последица от отменения по съдебен ред като незаконосъобразен електронен фиш. Иска отмяна на съдебното решение на АС П. като неправилно и да се постанови друго, с което да се уважи предявения иск. Претендира присъждане на съдебно деловодни разноски. Подробни аргументи в тази насока са развити в представеното писмено становище. О. О. дирекция на МВР- П. в писмен отговор счита обжалваното решение на АС П. за правилно и добре мотивирано. Намира, че при неговото постановяване не са допуснати нарушения на съдопроизводствените правила. Счита, че в случая липсва един от основните елементи на чл. 1, ал. 1 Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ), а именно пряка и непосредствена връзка между издадения електронен фиш и настъпилата вреда. Моли да се остави без уважение подадената касационна жалба. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Счита, че с оглед доказателствата по делото и приетото Тълкувателно решение № 1/15.03.2017 г. по Тълкувателно дело № 2/2016 г. на ВАС оспорваното решение на АС П. на основание чл. 221, ал. 2, пр. 2 и чл. 222, ал. 1 АПК следва да бъде отменено, а предявения иск за обезщетение на имуществени вреди в размер на 300 лв. представляващи направени разноски за адвокатско възнаграждение да се приеме за основателен и уважи. Върховният административен съд, Трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото прие следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, което я прави процесуално допустима. Първоинстанционният съд е бил сезиран с искова молба на Х. Г. Д., подадена чрез адв. Т. Д. от АК Х. срещу ОД на МВР- П. с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за присъждане на обезщетение в размер на 300 лв. за претърпени имуществени вреди, представляващи направени разноски за адвокатско възнаграждение в производството по НАХД № 1477/2016 г. по описа на Районен съд- П., завършило с отмяна на Електронен фиш К № 1091968 на ОД на МВР- П. С Решение № 522 от 25.11.2016 г., постановено по административно дело № 707/2016 г. на Административен съд - П. е ОТХВЪРЛЕНА исковата молба на Х. Г. Д. срещу ОД на МВР - П. с правно основание чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди за присъждане на обезщетение в размер на 300 лв. за претърпени имуществени вреди, представляващи направени разноски за адвокатско възнаграждение в производството по НАХД № 1477/2016 г. по описа на Районен съд - П., завършило с отмяна на електронен фиш К № 1091968 на ОД на МВР - П. Със същото решение е ОСЪДЕН ищеца Х. Г. Д. да заплати на ответника- О. Д. на МВР- П. юрисконсултско възнаграждение в минимален размер- 300 лв. В съдебния акт се посочва, че с Решение № 520/14.07. 2016 г. по НАХД № 1477/2016 г. на Районен съд- П. е ОТМЕНЕН като незаконосъобразен Електронен фиш Серия К № 1091968, издаден от ОД на МВР- П., с който на Х. Г. Д. на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 2, т. 5 от Закона за движение по пътищата е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лв., затова че на 10.04.2015 г. в 16:04 ч. на Е 83 км. 89.2 Околовръстен път - П. е управлявал МПС "Хонда" ВФ 750, със скорост 127 км/ч при ограничение 80 км/ч, превишение от 47 км/ч, установено и заснето с автоматизирано техническо средство № 00209D32F66C. Решението е влязло в сила на 13.08.2016 г. В съдебното производство пред районния съд жалбоподателят е бил защитаван от адв. Т. Д., въз основа представено писмено пълномощно по делото от 07.06.2016 г. срещу договорено адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв., платими по банков път. Сумата е платена по банкова сметка 11.07.2016 г., видно от представеното банково извлечение. За да обоснове отхвърляне на иска в съдебния акт се посочва, че направените от страната деловодни разноски не са пряка и непосредствена последица от увреждане по смисъла на чл. 4 от ЗОДОВ, защото те не произтичат от отмененото НП, в случая ЕФ. Според решаващият съд направените от жалбоподателя разноски по воденето на делото са по характера си деловодни разноски, затова и не могат да бъдат претендирани като вреди в резултат на отменен акт на администрацията - НП или ЕФ по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, тъй като не са пряка последица от увреждането и затова репарирането им по този ред се явява заобикаляне на закона. В заключение АС П. намира, предявеният иск за неоснователен, поради липса на елемент от фактическия състав на деликтната отговорност на държавата по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, а именно претърпяната от ищеца имуществена вреда не е пряка и непосредствена последица от увреждането. Счита, че разноските остават за сметка на страните, така както са направени, тъй като при сега действащото законодателство липсва правна възможност за репарирането им, тъй като такава не се предвижда в приложимите процесуални закони. Затова намира и предявеният на основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ иск за присъждане на обезщетение за имуществени вреди за неоснователен. Настоящата съдебна инстанция намира касационната жалба за ОСНОВАТЕЛНА. Субективното право на обезщетение по ЗОДОВ възниква само ако вредите са пряка и непосредствена последица от незаконосъобразното волеизявление на административен орган- чл. 4 от ЗОДОВ. Преки са вредите, които са нормално настъпваща и обусловена последица от вредоносния резултат, т. е. които са адекватно следствие от увреждането. Неправилен е изводът в съдебното решение за липсата на причинна връзка между твърдените от ищеца имуществени вреди и отменения електронен фиш. При проверката на материалната законосъобразност на решението следва да бъде съобразена точка 1 от Тълкувателно постановление № 2/19.05.2015 г. по съвместно Тълкувателно дело № 2/2014 г. на Върховния касационен съд и Върховния административен съд, с която е прието, че делата по искове за вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, действия и бездействия по налагане на административни наказания, включително и такива за присъждане на разноски в производството по обжалване, са подсъдни на административните съдилища. Така също следва да бъде съобразено и Тълкувателно решение № 1 от 15 март 2017 г. по Тълкувателно дело № 2/2016 г. на Общото събрание на Върховния административен съд, според което при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон. С оглед възприетото в тези тълкувателни актове, които са задължителни за съдилищата, се налага заключение, че наказателните постановления/ електронните фишове се издават, при осъществяването на административна дейност по смисъла на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, поради което причинените от дейността вреди, подлежат на обезщетяване по реда на специалния закон. При тяхната отмяна като незаконосъобразни държавата дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които се явяват тяхна пряка и непосредствена последица. В пряка причинна връзка с издадения Електронен фиш Серия К № 1091968, отменен от съда като незаконосъобразен, ищецът е претърпял вреди, изразяващи се в направата на разноски в размер на 300 лева за адвокатско възнаграждение в производството по неговото обжалване. По силата на чл. 4 ЗОДОВ държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждащото действие. Ищецът не би заплатил адвокатско възнаграждение, ако не беше издаден електронния фиш, за обжалването на който е ангажирал квалифициран защитник. Адвокатската защита в съдебното производство се явява нормален и присъщ разход за обезпечаване на успешния изход на спора, поради което разноските за възнаграждение за един адвокат подлежат на възстановяване. Поради констатираното отменително основание решението на административния съд следва да се отмени и вместо него да се постанови друго, с което да бъде осъдена ОД на МВР- П. да заплати на Х. Г. Д. обезщетение в размер на 300 лв. за претърпени имуществени вреди, представляващи направени разноски за адвокатско възнаграждение в производството по НАХД № 1477/2016 г. по описа на Районен съд- П., завършило с отмяна на електронен фиш К № 1091968 на ОД на МВР - П. С оглед изхода на делото в полза на касационния жалбоподател следва да бъдат присъдени разноски в размер на 305 лева, от които 5 лева заплатена държавна такса и 300 лева адвокатски хонорар. Водим от горното, Върховният административен съд, трето отделение