Решение № 5778 от 28.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 1735/2014 г.
ВАСV отделение28.04.2014 г.докладчик Мариета Милева
Диспозитив
ОТМЕНЯ решение № ООп-ИУМПС-10-00 от 21.12.2013 г. на министъра на околната среда и водите. ВРЪЩА преписката на административния орган за произнасяне по заявлението на "КАР - компания за автомобилно рециклиране" АД, гр. София с вх. № УО-270 от 10.07.2013 г. съобразно указанията, дадени в мотивите на настоящото решение. ОСЪЖДА Министерството на околната среда и водите, гр. София, бул. "Кн. Мария Луиза" № 22 да заплати на "КАР - компания за автомобилно рециклиране" АД, гр. София, ул. "Янтра" № 3, вх. Б сумата 2450.00 (две хиляди четиристотин и петдесет) лева разноски по делото. Решението може да се обжалва пред петчленен състав на Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщението на страните.
Мотиви
Решение № 5778 от 28.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 1735/2014 г., V о., докладчик съдията Мариета Милева Производството е по реда на чл. 145 сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на "КАР - компания за автомобилно рециклиране" АД, гр. София против решение № ООп-ИУМПС-10-00 от 21.12.2013 г. на министъра на околната среда и водите, с което на дружеството е отказано издаване на разрешение за извършване на дейност като организация за оползотворяване на излезли от употреба моторни превозни средства. Жалбоподателят поддържа, че решението е постановено при съществени нарушения на административнопроизводствените правила, тъй като органът не се е произнесъл в предвидения за това срок и е постановил изричен отказ след формирано мълчаливо съгласие по направеното искане. Поддържа също, че актът е в противоречие с материалния закон, тъй като всички нормативни изисквания от страна на дружеството са изпълнени, а констатираните при подаване на заявлението нередовности са отстранени. Моли решението да бъде отменено, а преписката - върната на административния орган за ново произнасяне. Претендира и направените по делото разноски. Ответникът - министърът на околната среда и водите оспорва жалбата и моли да бъде отхвърлена. Претендира и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Като взе предвид изложеното в жалбата и доказателствата по делото Върховният административен съд, пето отделение, констатира следното: Със заявление вх. № УО-270/10.07.2013 г. жалбоподателят "КАР - компания за автомобилно рециклиране" АД, гр. София (удостоверение от 06.03.2014 г. по фирмено дело № 15924/2007 г. на Софийския градски съд) прави искане до министъра на околната среда и водите за издаване на разрешение за дейност като организация за оползотворяване на излезли от употреба моторни превозни средства (ИУМПС). Към заявлението са приложени: документ за правния статут на заявителя; удостоверение по чл. 87, ал. 6 от ДОПК за липса на задължения; сключени предварителни договори с лица, притежаващи разрешение, комплексно разрешително или регистрационен документ за събиране и транспортиране на отпадъци и с общини, чрез които се осигурява изпълнението на задълженията по Закона за управление на отпадъците (ЗУО) и съответната наредба; сключени предварителни договори с лица, притежаващи разрешение, комплексно разрешително или регистрационен документ за рециклиране и/ или оползотворяване на отпадъци, в това число подготовка за оползотворяване; документ за платена такса; учредителен акт на дружеството; банкова гаранция; проект на договор между организацията по оползотворяване и нейните членове; нотариално заверена декларация, че заявителят не е свързано лице по смисъла на ЗУО с лице, на което е отнето разрешението или отказано издаването на такова, преди изтичане на една година от отнемането или отказа; проект за програма по чл. 53 от ЗУО; заверени от кметове на общини, сключили договори със заявителя, планове за разполагане на съдове за разделно събиране на отпадъците, посочени с обем тип и количествено - стойностна сметка. След проверка на представените документи министърът констатира допуснати в представената програма неточности като: използване на неактуални съкращения (раздел I, т. 7 от указанията); неясноти на някои точки от програмата, за чието изясняване са поставени конкретни въпроси (раздел I, т. 1 - т. 4 и т. 6 от указанията), както и противоречие между записаното в програмата, че първоначалните инвестиции за реконструкция на площадките или за строителството на нови ще бъдат осигурявани от фирмите, ангажирани със събирането и разкомплектоването и ще бъдат възстановени поетапно от организацията с информацията в таблица № 2 (т. 5 от указанията). Освен това органът констатира нередовности на представените договори с подизпълнители, като: липса на точно и ясно конкретизиране на дейностите с ИУМПС, както и цитиране на дефиниции, които не са в съответствие с тези в Наредбата за излезли от употреба моторни превозни средства (НИУМПС); липса на договори за последващо третиране на всички потоци отпадъци, образувани при разкомплектоването на ИУМПС; позоваване на отменената Наредба № 9 за реда и образците, по които се представя информация за дейностите по отпадъците, както и реда за водене на публичния регистър на издадените разрешения, регистрационни документи и на закритите обекти и дейности (раздел II от указанията). С писмо изх. № УО-270/07.08.2013 г. заявителят е уведомен да отстрани, посочените по-горе нередовности и да представи допълнителната информация, посочена по-горе, в двумесечен срок от получаване на указанията. С писмо вх. № УО-270/11.09.2013 г. дружеството представя програма за управление на излезли от употреба моторни превозни средства със съответните поправки и съобразени с указанията договори с дружества, притежаващи разрешения по чл. 35 от Закона за управление на отпадъците (ЗУО) за извършване на дейност с отпадъци, както и договори с дружества за последващо третиране на отпадъци (договори от 28.08.2013 г. с "Феникс инверс" ЕООД, гр. Ловеч, с "Метал екип" ООД, гр. София, с "Феникс елит" ЕАД, гр. София, договор от 26.08.2013 г. с "Полихим - СС" ООД, гр. София, договор от 28.05.2013 г. с "Енко пластикс" ЕООД, гр. Пловдив, договор от 27.05.2013 г. с "Дианабетон" ООД, гр. Ямбол, договори от 30.08.2013 г. с "Ел ем импекс" ЕООД, гр. София и с "Ел бат" АД, гр. Долна баня, договори от 28.08.2013 г. с "Феникс инверс" ООД, гр. Ловеч и с "Аурубис България" АД, гр. Пирдоп, договор от 29.05.2013 г. с "БалБок инженеринг" АД, гр. София и анекс към него, договор от 04.09.2013 г. с "Радомир метал индъстрийз" АД, гр. Радомир, договор от 09.09.2013 г. с "Екорек" ООД, гр. София). При тези данни министърът на околната среда и водите приема, че в програмата не е ясно уточнен въпроса за инвестициите и освен това частта от програмата, в която е посочено, че дружеството няма да инвестира собствени средства в площадки за събиране и съхранение на отпадъци, а същевременно първоначалните инвестиции ще бъдат поети от операторите, ще доведе до неправомерно финансово натоварване на лицата, сключили договори със заявителя. Приема също, че договорите с "Феникс инверс" ООД, "Феникс елит" ЕАД и "Метал екип" ЕООД не отговарят на изискванията на чл. 81, ал. 4, т. 4, тъй като тези дружества ще извършват дейност по събиране, съхранение, разкомплектоване и транспортиране на отпадъци от ИУМПС не само на свои площадки, но и на площадки на трети лица, а участието на трети лица ще доведе до неправомерно финансово натоварване лицата, които пускат на пазара МПС и са сключили договори с жалбоподателя. Освен това органът констатира, че не са представени договори за оползотворяване на маслените филтри, както и че договорите с "Енко пластик" ЕООД и с "Дианабетон" ООД са в съответствие с указанията, но датите им предхождат писмото на министъра в този смисъл и поради това приема, че датата на сключване на договорите е невярна, което означава, че заявителят представя неверни сведения. По тези съображения министърът на околната среда и водите приема, че констатираните нередовности не са отстранени, представените документи не отговарят на нормативните изисквания и са представени неверни сведения и на основание чл. 87, ал. 2, т. 1, 2 и т. 3 от ЗУО с решение № ООп-ИУМПС-10-00/21.12.2013 г., предмет на оспорване, отказва да издаде исканото разрешение. Решението е съобщено на заявителя на 03.01.2014 г. (обратна разписка) и оспорено с жалба от 15.01.2014 г. При така установените факти настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение, стигна до следните изводи: Жалбата е подадена от страна, за която административният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК след постановен изричен отказ от министъра на околната среда и водите. Срокът за произнасяне на органа, предвиден в закона, е инструктивен, поради което по-късното произнасяне с изричен акт е действително и поражда процесуалното право на оспорване. В случая същото е упражнено от страната, притежаваща правен интерес в срок, поради което жалбата е допустима. Разгледана по същество, жалбата е основателна. Оспореното решение е постановено от компетентния орган, в предвидената от закона форма (чл. 87, ал. 1 във връзка с чл. 81, ал. 1 от ЗУО). Спазени са и административнопроизводствените правила - производството е образувано по заявление по образец, съгласно чл. 81, ал. 2 от АПК, към което са приложени, изброените в ал. 4 на същата разпоредба документи. След проверка на документите в съответствие с правомощията по чл. 86, ал. 2 от ЗУО на заявителя са дадени указания да отстрани констатираните от органа нередовности, а оспореното решение е постановено след изтичане на предоставения за това срок, след получаване на становището, уточненията, допълнителните сведения и документи от заявителя. Доводът на жалбоподателя за съществено нарушение на административнопроизводствените правила поради произнасянето на органа с изричен акт след изтичане на предвидения в закона срок, е неоснователен. Както вече се посочи срокът за издаване на решение е инструктивен, поради което не съществува процесуална пречка това да бъде направено и по-късно. Тезата на жалбоподателя за формирано "мълчаливо съгласие" също не може да бъде споделена, както с оглед разрешителния характер на административното производство, така и поради обстоятелството, че подобно значение на бездействието на органа не е придадено с изрична разпоредба - арг. от чл. 58, ал. 4 от АПК. Независимо от това решението на органа следва да бъде отменено, тъй като е постановено в противоречие с материалния закон. Съгласно разпоредбата на чл. 87, ал. 2 от ЗУО компетентният орган може да откаже издаването на разрешение, когато прецени, че е налице някое от изброените в нормата основания. В случая в противоречие с изискванията на закона и на НИУМПС министърът на околната среда и водите приема, че са налице основанията за отказ, предвидени в чл. 87, ал. 2, т. 1, т. 2 и т. 3 от ЗУО, а именно: заявлението и/или приложените към него документи по чл. 81 не отговарят на нормативните изисквания (т. 1); представени са неверни сведения (т. 2) и заявителят не е отстранил указаните му нередовности или не е предоставил допълнителната информация в срок (т. 3). Представената от дружеството - заявител програма съгласно чл. 53, ал. 1 от ЗУО е съставена в съответствие с изискванията на чл. 12 от НИУМПС, като съдържа предвидените в чл. 12, ал. 1, т. 2 - т. 9 планове и мерки - в тази насока от страна на органа не са констатирани нередовности. В раздел VIII от програмата е представен предварителен финансов разчет на системата за събиране, повторно използване, оползотворяване и рециклиране на ИУМПС, допълнен с данните от таблица 8 на приложение № 1. С това е изпълнено и изискването на чл. 12, ал. 1, т. 1 от наредбата. Доколкото отношенията между заявителя и операторите ще се уреждат с договори, финансовите условия, предвидени в тях по споразумение на страните, не са задължителен елемент от програмата по чл. 53, ал. 1 от ЗУО и не могат да бъдат предмет на контрол от страна на административния орган в производството по издаване на разрешение. Ето защо отразените в отказа на административния орган съображения за "неправомерно финансово натоварване на лицата, които пускат на пазара МПС и са сключили договори с дружеството", не могат да обосноват противоречие на програмата с изискванията на чл. 12, ал. 1, т. 1 от наредбата и да мотивират отказа за нейното утвърждаване, респ. отказа да издаде исканото разрешение. Освен това мотивите на отказа да се утвърди програмата, посочени в решението, не съответстват на нередовностите, констатирани от органа с писмо изх. № УО-270/07.08.2013 г. В последното се засяга инвестиционната част от програмата, но в аспект, който не е свързан с обстоятелството, че дружеството няма да инвестира собствени средства в площадки за събиране и съхранение на отпадъци и произтичащото от това неправомерно финансово натоварване на лицата, сключили договори със заявителя. След като във връзка с тази част от програмата на заявителя не са дадени указания, то не е налице неизпълнение на същите и следователно липсва основание за постановения отказ. Не са налице и втората група причини, мотивиращи взетото от органа решение. Представените договори с "Феникс инверс" ЕООД, гр. Ловеч, с "Феникс елит" ЕАД, гр. София и "Метал екип" ЕООД, гр. София са сключени с дружества, които притежават разрешения по чл. 35 от ЗУО за извършване на дейности по третиране на отпадъци. Последното дружество притежава разрешение № 12-ДО-1217-00/21.01.2013 г., издадено от РИОСВ - София за събиране, съхранение, разкомплектоване и транспортиране на отпадъци от ИУМПС, "Феникс елит" ЕАД е титуляр на разрешение № 12-ДО-7104/28.05.2012 г. на РИОСВ - София за същите дейности, а "Феникс инверс" ЕОД притежава разрешително № 08-ДО-289-01/26.04.2013 г. на РИОСВ - Плевен. Следователно и трите дружества притежават разрешения по чл. 35 от ЗУО за извършване на дейности по третиране на отпадъци от ИУМПС и изискванията на чл. 81, ал. 4, т. 4 са изпълнени. Съображенията за "неправомерно финансово натоварване" не могат да обосноват постановения отказ, тъй като финансовия аспект не се обхваща от нормата на чл. 81, ал. 4, т. 4 от ЗУО, на която органът се позовава. Освен това преценката за това дали лицата, пускащи на пазара МПС, ще сключат договори с дружеството - жалбоподател, е свободна и предполага оценка и на финансовата страна на отношенията, т. е. тези въпроси са извън компетентността на административния орган. Съдържанието на представените договори налага извода, че изискванията на чл. 81, ал. 4, т. т. 4 от ЗУО са изпълнени - представените предварителни договори с юридически лица, притежаващи разрешения по чл. 35 от закона, осигуряват изпълнението на задължението по оползотворяване на отпадъци, дейност, която има като основен резултат използването на отпадъка за полезна цел чрез замяна на други материали, които иначе биха били използвани за изпълнението на конкретна функция, или подготовката на отпадъка да изпълнява тази функция в производствено предприятие или в икономиката като цяло и която включва различни дейности като изброените в приложение № 2 дейности по R 12 - размяна на отпадъци за подлагане на някоя от дейностите с кодове R1 - R 11 и по R 13 - съхраняване на отпадъци до извършването на някоя от дейностите с кодове R 1 - R 12, с изключение на временното съхраняване на отпадъците на площадката на образуване до събирането им (§ 1, т. 13 от ПЗР на ЗУО във връзка с Приложение № 2). С договорите са обхванати всички видове отпадъци, генерирани при разкомплектоването на ИУМПС, включително и маслените филтри. В тази насока са договорът и анекса към него, сключени с "БалБок инженериг" АД, гр. София, титуляр на регистрационен документ № 12-ДО-895-00/27.12.2012 г. за събиране и транспортиране на отпадъци и на разрешение за третиране на опасни отпадъци, издадено от МОСВ с решение № 00-ДО-06-04/20.05.2004 г., изм. и допълнено с решение № 00-ДО-06-12/13.07.2012 г. Освен това, след като разпоредбата на чл. 8, ал. 2 и ал. 3 от НИУМПС предвижда целите по оползотворяване да се постигат поетапно в сроковете по § 4 от ПЗР на наредбата, като от 1 януари до 31 декември 2013 г. се предвижда ниво на повторна употреба и оползотворяване - не по-ниско от 93 на сто от теглото на всяко ИУМПС, прието по чл. 8, ал. 1; ниво на повторна употреба и рециклиране - не по-ниско от 84 на сто от теглото на всяко ИУМПС, прието по чл. 8, ал. 1, като целите по чл. 8, ал. 2 се постигат не по-късно от 1 януари 2015 г., не са налице основания при преценка за основателността на искането за издаване на разрешение органът да изисква доказателства за оползотворяване 100% от теглото на излезлите от употреба моторни превозни средства. Не е осъществено и основанието за отказ по смисъла на чл. 87, ал. 2, т. 2 от ЗУО. Представените договори с "Енко пластик" ЕООД и с "Дианабетон" ООД не съдържат неверни данни. Действително за прецизност е следвало промените в тях да бъдат направени с анекси (такива са представени пред съда). Това обаче не променя факта, че между страните са сключени договори, както и условията в тях, независимо от датата, на която са постигнати споразуменията. Освен това точните дати на сключване на договорите не са сведения и данни, свързани с изискванията за издаване на разрешението. Ето защо дори да е налице неточност в датата, то тя не следва да има значение за преценката на органа по основателността на искането. Поради всичко изложено настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение, приема, че условията на чл. 81, ал. 4 от ЗУО са изпълнени, представените от жалбоподателя програма и договори съответстват на нормативните изисквания, предвидени в ЗУО и НИУМПС и следователно не са налице основания за постановения отказ за издаване на разрешение. Оспореното решение е постановено в противоречие с цитираните по-горе разпоредби и следва да бъде отменено, а преписката - върната на административния орган за произнасяне по искането за заявителя след съобразяване с изложеното по-горе в мотивите на настоящото решение. С оглед изложеното, направеното искане и доказателствата за действително направени разноски, включващи държавна такса и адвокатски хонорар (вносна бележка, договор за правна помощ, фактура) Министерството на околната среда и водите следва да заплати на жалбоподателя сумата 2450.00 лв. разноски по делото. По тези съображения и на основание чл. 173, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, пето отделение