Решение № 15278 от 14.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 8775/2009 г.

Решение № 15278 от 14.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 8775/2009 г., I о., докладчик председателят Бисерка Коцева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК, вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на Атанас Николов Георгиев от гр. Шумен, чрез адв. Тошев, против Решение № 668/22.04.2009 г. по адм. д. № 828/2008 г. на Административен съд - гр. Варна, с което е отхвърлена жалбата му срещу ревизионен акт № 2700701/14.01.2008 г. на орган по приходите при ТД на НАП - Шумен, поправен с РА № 2700701/24.01.2008 г., потвърден с Решение № 69/17.03.2008 г. на директора на дирекция "ОУИ" - Варна при ЦУ на НАП. Касаторът поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът - директорът на Дирекция "ОУИ" - Варна при ЦУ на НАП не се представлява и не ангажира становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е НЕОСНОВАТЕЛНА: За да постанови обжалваното решение първоинстанционният съд е приел, че с РА на жалбоподателя правилно е отказан данъчен кредит по фактурите, издадени от ЕТ "Толи - 96 Антон Бориславов", ЕТ "Битал - Марям Акифов", ЕТ "Пламен Стратиев - Симона - Венелин Цветков", "Сео Нулешен" ЕООД, "Мегатрейд 2002" ЕООД, "Форумимпекс" ЕООД, ЕТ "Камелия - Михаил Тодоров". По отношение на тези доставчици съдът е приел, че както в хода на ревизионното, така и в съдебното производство не са представени доказателства относно начисляването на данъка по смисъла на чл. 55, ал. 6 ЗДДС (отм.), както и такива за наличие на реални доставки по смисъла на чл. 6 ЗДДС (отм.). По отношение на фактурите, издадени от ЕТ "Снежина - Д. Димитров", съдът е установил, че съгласно декларация на управителя на този търговец, същия не е издавал процесните фактури. Независимо от дадените от съда указания, такива доказателства не са представени и в съдебното производство. Относно данъчните задължения по ЗОДФЛ (отм.), съдът е приел, че на жалбоподателя законосъобразно е увеличен финансовия резултат за 2001 г. и е определено задължение по чл. 35 ЗОДФЛ (отм.). По отношение на разходите по конкретните фактури, издадени от ЕТ "Снежина - Д. Димитров" съдът, е приел, че е нарушен принципът на документална обоснованост на стопанските операции, тъй като е установено, че такива фактури не са издавани от управителя на ЕТ. Относно осчетоводените разходи по фактурите на "Сео Нулешен" ЕООД, с оглед недоказването на реални доставки с предмет транспортни услуги, съдът е приел, че за жалбоподателя не е възникнало задължение за плащане цената на тези услуги, следователно не е налице разход, който да бъде доказан документално. Решението е правилно. При постановяване на решението си административният съд е установил фактическата обстановка по делото, обсъдил е всички представени в хода на административното и съдебното производство доказателства. С оглед задължението си по чл. 171, ал. 4 АПК, съдът е указал на страните, че за някои обстоятелства от значение на делото, не сочат доказателства, като конкретно е указал на жалбоподателя да представи доказателства за реалност на процесните доставки, както и такива за начисляване на данъка по смисъла на чл. 55, ал. 6 ЗДДС (отм.). Такива доказателства не са представени от жалбоподателя. Въз основа на съвкупната преценка на събраните доказателства, съдът е направил законосъобразни правни изводи, които настоящата инстанция споделя. Изложените възражения в касационната жалба са неоснователни, тъй като както вече правилно се е произнесъл първоинстанционният съд, за признаване на данъчен кредит, не е достатъчно само издаването на данъчни фактури, включването им в дневника за продажби и в СД за съответния данъчен период. Необходимо е събирането на доказателства за реалност на доставките, както и за отразяване на данъка в счетоводство на доставчика като задължение към бюджета, което е елемент от фактическия състав на начисляването на данъка по чл. 55, ал. 6 ЗДДС (отм.). Действително първоинстанционният съд е посочил, че плащането на стойността на стоката е "индиция" за реалност на доставката, но наред с представянето и на доказателства за прехвърляне на собствеността на стоката, начинът на транспортиране и складиране (съхраняване), каквито в настоящия случай не са представени. Предвид изложеното обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото на жалбоподателя не се дължат разноски, а ответникът не се е представлявал пред касационната инстанция, поради което на него също не се следват разноски. Водим от горното Върховният административен съд, първо А отделение