Решение № 7328 от 3.7.2025 г. на ВАС по адм. д. № 3971/2025 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Главна дирекция Охрана" при Министерство на правосъдието срещу решение 21425/28.10.2024 г., постановено по адм. дело 2756/2024 г. на Административен съд София-град, в частта с която дирекцията е осъдена да заплати сума в размер на 2000 лева, представляваща обезщетение на причинени неимуществени вреди в резултат на отменени незаконосъобразни действия на служители на касатора. В касационната жалба се релевират оплаквания за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, съставляващи касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. Претендира отмяната му и постановяване на ново по съществото на спора, с което предявеният иск да бъде отхвърлен в цялост, както и присъждане на сторените разноски. Ответникът по касационната жалба Д. С. Д., в открито съдебно заседание изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение. Подадена е и частната жалба от Д. С. Д. срещу определение 2204/21.01.2025 г., постановено по адм. дело 2756/2024 г. на Административен съд София - град. Моли за отмяна на постановеното определение и присъждане на адвокатско възнаграждение за първата съдебна инстанция. Ответникът по частната жалба Главна дирекция "Охрана", в предвидения срок за отговор и до настоящия момент не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба и за неоснователност на частната жалба. Настоящата инстанция, намира касационната и частната жалба за подадени от надлежни страни, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което са процесуално допустими. Разгледани по същество са неоснователни. Производството пред Административен съд София-град се е развило по предявения от Д. С. Д. против Главна дирекция "Охрана" иск за присъждане на сумата в размер на 5300 лева, представляваща обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди, причинени от незаконното му задържане за периода 12.03.2019 г. 13:00 ч. до 13:20 ч. , от органите на ответната ГД ОХРАНА, ведно със законната лихва, считано от 13.03.2019 г. , до окончателното изплащане на сумата. С обжалваното решение административният съд е уважил частично предявения иск за сума в размер от 2000 лв. ведно със законната лихва върху тази сума. В останалата част до пълния претендиран размер искът е отхвърлен. За да постанови този резултат съдът е приел, че са налице кумулативно изискуемите предпоставки за репариране на понесените вреди по реда на ЗОДОВ. Налице е отменен по съдебен ред като незаконосъобразни действия на служители на ГД ОХРАНА, причинно-следствена връзка между тях и твърдените неимуществени вреди, изразяващи се в силен стрес значителни неимуществени вреди, изразяващи се в разстройство на нервната и храносмилателна система, загуба на сън, изтръпвания и бодежи по тялото, постоянни душевни болки и страдания. За да достигне то този извод съдът е кредитирал свидетелски показания. По делото е назначена и съдебно-психиатрична експертиза. Съобразявайки събраните доказателства и данни по делото, в т. ч. и времетраенето на претърпените вредни последици, съдът е приел, че в процесния случай правото на свободно предвижване на ищеца е било ограничено. При това положение съдът е приел, че ищецът е търпял твърдените вреди единствено и само в този период, като при съобразяване на интензитета на породените негативни емоционални преживявания на ищеца е определил обезщетение в горепосочения размер при прилагане на чл. 52 ЗЗД, в едно с прилежащите лихви. Решението е обжалвано само в осъдителната част, а в отхвърлителната част не е оспорвано в законоустановения срок е влязло в сила и не подлежи на съдебен контрол пред настоящата инстанция. С оспореното определение съдът е оставил без разглеждане молба за изменение на решението в частта на разноските. За да постанови този резултат съдът е посочил, че процесуална предпоставка за допустимост на искането по реда на чл. 248 ГПК съгласно чл. 80 ГПК е представяне на списък на разноските. Решението в обжалваната му част е валидно, допустимо и правилно. Основателността на исковете по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е обусловена от кумулация от предпоставки, а именно незаконосъобразен административен акт, отменен по съответния ред и/или незаконосъобразно действие или бездействие на административен орган или длъжностно лице на държавата или общината; актът, действието или бездействието, да са извършени при или по повод осъществяване на административна дейност; от същите реално да е настъпила вреда и да е налице пряка и непосредствена причинно следствена връзка между настъпилата вреда и незаконосъобразния акт/действие/бездействие. Правилен е изводът на административния съд, че в случая по делото е установено наличието на законовите предпоставки, обуславящи частична основателност на предявения иск за обезщетяване на неимуществени вреди, произтичащи от незаконосъобразен административен акт, при което е налице първата предпоставка предвидена в разпоредбата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. В случая са налице претърпени неимуществени вреди в резултат на незаконосъобразно задържане на лицето. Несъмнено предприетите действия са дали негативно отражение върху психическото и емоционално състояние на ищеца (настоящ ответник). Несъстоятелни са упреците на касатора за неправилност на решението в частта относно присъдения размер на претендираните неимуществени вреди. АССГ е изложил мотиви и правилно е редуцирал размера на дължимото обезщетение. Правилно е намерил за приложима разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, във вр. с §1 от ЗР на ЗОДОВ, която определя, че размерът на обезщетението за претърпените неимуществени вреди се определя по справедливост. Всички относими доказателства са отчетени от съда, като направените изводи относно размера на обезщетението съответстват на данните по делото. В случая начина на извършване на увреждането, неговият характер и времетраене обуславят възприетия от първоинстанционния съд дължим размер на обезщетение. Съобразен е от решаващия състав периодът на задържането, предприетите въз основа него действия и отражението им върху състоянието на Д.. Установените в конкретния случай факти обосновават обезщетение във възприетия от съда размер. С оглед изложените съображения, настоящата касационна инстанция намира обжалваното решение за правилно в обжалваната му част, поради което следва да бъде оставено в сила. Правилно е и атакуваното определение. Съгласно т. 9 от Тълкувателно решение по тълк. дело 6/2013 г. На ОСГТК на ВКС молбата за изменение на съдебното решение в частта за разноските, когато страната не е представила списък по чл. 80 ГПК, е недопустима. Предвид даденото тълкуване, което е задължително за всички, при непредставяне на списък на разноските по чл. 80 ГПК, искането за изменение на решението именно в тази част е недопустимо, което влече единствената възможност съда да остави последно без разглеждане. При този изход на спора разноски в полза на касатора не се следват, а такива в полза на ответника се дължат в размер на 500 лв. представляващи адвокатско възнаграждение за касационната инстанция, изчислени съобразно чл. 8, ал. 1 във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба 1/9.07.2004 Г. за възнаграждения за адвокатска работа. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК Върховният административен съд, трето отделение