Решение № 11 от 24.02.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1624/2008 г.

Решение № 11 от 24.02.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1624/2008 г., IV г. о., ГК, докладчик председателят Стоил Сотиров Производството е по § 2, ал. 3 ПЗР ГПК, във връзка с чл. 218а, буква "б" ГПК (отм.). Образувано е по касационна жалба от адв. К - процесуален представител на ищците К. М. К. и М. К. М., и двамата от гр. С., против решение № 455/7.01.2008 г. по гр. д. № 493/2007 г. по описа на Старозагорския окръжен съд. Обстоятелствата по делото са следните: К. М. К. и М. К. М., и двамата от град С., са предявили против М. М. М. от гр. С. иск с правно основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД. В исковата молба ищците твърдят, че са законни наследници на И. И. С., починала на 27.5.2006 г. Твърдят също така, че алеаторен договор, подробно описан в исковата молба наследодателката им е прехвърлила на ответника % идеални части от процесния имот, срещу задължение за гледане и издръжка, както и че ответникът не е изпълнявал задълженията си по договора, не е живял в дома на прехвърлителката, не й е осигурявал храна, лекарства, не е заплащал осветление и отопление. Излагат, че през месец декември 2005 г. ответникът е настанил в процесното жилище семейство - наематели, които са заварили прехвърлителката напълно изоставена, без храна, тежко болна и в занемарен външен вид. Излага се също така, че наемателите, по настояване на ищците са започнали да се грижат за наследодателката до смъртта й на 27.5.2006 година. Твърдят, че е налице виновно пълно неизпълнение на договора, поради което искат неговото разваляне. С решение № 14/22.02.2007 г. по гр. д. № 1356/2006 г. Старозагорският районен съд, I-ви граждански състав, е отхвърлил иска. С решение № 455/7.01.2008 г. по гр. д. № 493/2007 г., по въззивна жалба от ищците К. М. К. и М. К. М., Старозагорският окръжен съд, I-ви граждански състав, е оставил в сила решението на първата инстанция. Въззивната инстанция е приела, че при съвкупната преценка на ангажираните по спора доказателства, доводите на ищците, че прехвърлителката е била изоставена и без храна, без лекарства и, без отопление и осветление, без каквито и да е грижи и средства, след прехвърлянето на имота, за неоснователни. Съдът е стигнал до извод, че не се установяват и твърденията, че ответникът вместо да й дава средства, дори вземал личната й пенсия. Прието е, че от заключението на експертизата се установява, че прехвърлителката е получавала пенсията си лично, а след това от Е. Д., която я е гледала, по пълномощно дадено от последната. Относно показанията на разпитаните пред въззивната инстанция свидетели на ищците, съдът е приел, че същите имат бегли впечатления от живота на прехвърлителката през процесния период, поради което същите не установяват липсата на полагани грижи от страна на ответника - преобретател. Освен изложеното, съдът е изложил и изводи, че от съдържанието на алеаторния договор е видно, че същият изрично предвижда задължение за допълване на издръжката по необходимост. Като неоснователни са приети и всички останали доводи за нарушение на алеаторния договор, поради липсата на доказателства за това. Въз основа на изложеното съдът е достигнал до крайни изводи за изпълнение задълженията от страна на ответника по иска на алеаторния договор, поради което кредиторката е получавала необходимите грижи цялостно, системно и непрекъснато, както от длъжника, така чрез трето лице, за което се е съгласила при сключване на договора. Срещу въззивното решение на Старозагорския окръжен съд е подадена касационна жалба от адв. К процесуален представител на ищците К. М. К. и М. К. М., по съображения, подробно изложени в нея. Моли се за отмяна на обжалваното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивната инстанция, като алтернативно се поддържа искане за уважаване на иска. Претендират се разноски. Депозирана е и писмена защита. Ответникът по касация М. М. М. не заявява становище в настоящото производство. Върховният касационен съд, състав на IV г. о., като разгледа касационната жалба, взе предвид изложеното в писмената защита на касационните жалбоподатели и с оглед правомощията си по глава ХIХ "А" ГПК (отм.), намира за установено следното: Касационната жалба отговаря на изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 218а, буква "б" и чл. 218в, ал. 1 и 2 ГПК (отм.), поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество тя обаче е неоснователна по следните съображения: Решението на въззивната инстанция е правилно. Законосъобразно и обосновано Старозагорският окръжен съд е приел, че искът е неоснователен. До този извод съдът е достигнал при извършена съвкупна преценка на ангажираните по спора доказателства. Не се установяват твърденията, че ответникът по исковата молба е изоставил прехвърлителката на имота, без храна, лекарства, отопление и осветление, както и че не е полагал никакви грижи за нея, нито че не и е дала средства. Не се установява и твърдението, че преобретателят на имота е вземал личната пенсия на праводателката си. Изцяло обосновани са изводите на окръжния съд, както относно показанията на разпитаните пред първата инстанция свидетели, така и тези на ищците, разпитани пред въззивната инстанция. Правилен е изводът, че последните имат бегли впечатления от живота на прехвърлителката през процесния период, поради което те не установяват липсата на полагани грижи от ответника по касация. Законосъобразно е тълкуван и алеаторният договор с оглед съдържащата се в него изрична клауза, задължаваща ответника по иска да допълва издръжката на праводателката си по необходимост. Предвид изложеното изцяло обосновани са и крайните изводи на Старозагорския окръжен съд за недоказване на иска, както и за това, че е налице изпълнение на задълженията от страна на преобретателя по алеаторния договор, следствие което кредиторката е получавала необходимите грижи цялостно, системно и непрекъснато. Поради това касационната жалба се явява неоснователна и следва да бъде оставена без уважение, а обжалваното решение - в сила. Водим от горните съображения и на основание чл. 218ж, ал. 1, изречение второ, хипотеза първа ГПК (отм.), Върховният касационен съд, състав на IV г. о.