Решение № 3286 от 8.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 11357/2010 г.

Решение № 3286 от 8.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 11357/2010 г., I о., докладчик съдията Емилия Миткова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на "Евроленд Офис" ООД, чрез законните си представители Стефан Петров и Гергана Петрова, срещу решение № 2711/30.07.2010 г. постановено по адм. д. № 1207 по описа за 2010 г. на Административен съд София /АС/, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против ревизионен акт /РА/ № 2000902882/20.07.2009 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП - София, потвърден с Решение № 1812/19.12.2009 г. на Директора на дирекция "Обжалване й управление на изпълнението" /ОУИ/ - гр. София при ЦУ на НАП. В касационната жалба. се излагат доводи за неправилност на решението, като необосновано, постановено в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. С писмено становище пълномощника на касатора, адв. В. Терзиева доразвива доводите в жалба и счита, че неправилно от съда е прието, че процесния протокол съставен по реда на чл. 117, ал. 4 от ЗДДС не следва да бъде обсъждан като издаден с цел да се избегне повторно събиране на ДДС. Моли да бъде отменено решението, с присъждане на направени по делото разноски. Ответникът по жалбата на Директора на Дирекция "ОУИ" - София при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител юрк. Мирчева, излага доводи за правилност на обжалваното решение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба Върховният административен съд - първо отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК, а по същество за неоснователна. Предмет на съдебен контрол пред първата инстанция е бил РА № 2000902882/20.07.2009 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП - София, потвърден с Решение № 1812/19.12.2009 г. на Директора на дирекция "Обжалване й управление на изпълнението" - гр. София при ЦУ на НАП, с който на "Евроленд Офис" ООД за данъчен период м. 10.2008 г. е отказано право на приспадане на данъчен кредит в размер на 117 349,80 лева. За установено от фактическа страна съдът е приел, че по отношение на жалбоподателя е издаден и влязъл в сила РА № 2000802666/19.09.2008 г., с който му е отказано право на данъчен кредит в размер на 117 349,80 лева по фактура № 40000007/14.02.2008 г, издадена от "ЕСТ" АД. След влизане в сила на РА жалбоподателят е издал на основание чл. 116, ал. 3 от ЗДДС Протокол № 1 от 20.08.2008 г. за анулиране на погрешно издаден документ, с който е анулирана фактура № 40000007/14.02.2008 г. с данъчна основа 586 749 лева и ДДС 117 349,80 лева. Издадени са нови фактури № 400000024/20.08.2008 г. с данъчна основа 405 834,72 лв. и ДДС 81 166,95 лева с предмет на доставката - първа вноска, съгласно Анекс от 20.08.2008 г. към предварителен договор за продажба на имоти и № 400000025/20.08.2008 г. на стойност 217 097,10 лева без ДДС, като основание за това е посочен чл. 46, ал. 1, т. 2 от ЗДДС. Предмет на доставката по този първичен документ е гаранционен депозит /задатък/, съгласно цитирания по-горе Анекс. В хода на процесната ревизия, която обхваща определяне на задълженията по ЗДДС за периода 01.05.2008 г. - 31.01.2009 г. от "Евроленд офис" ООД е представен Протокол № 1/01.10.2008 г. издаден на основание чл. 117, ал. 4 от ЗДДС, с който е извършено осчетоводяване на влезлия в сила РА 2000802666/19.09.2008 г. в частта на непризнат кредит в размер на 117 349,80 лева по фактура № 40000007/14.02.2008 г, издадена от "ЕСТ" АД. Подробно съдът е обсъдил приетото без оспорване заключение на ССЕ и е приел, че от него се потвърждават констатациите в РА. При така установеното, за да постанови обжалваното решение от правна страна съдът е приел, че не са налице условията за признаване на право на приспадане на данъчен кредит, визирани в разпоредбата на чл. 71 от ЗДДС. Претендираното право на данъчен кредит е оформено с протокол, който от своя страна е послужил като първичен документ за осчетоводяване на резултатите от предшестващата ревизия и не съдържа задължителните реквизити на чл. 117, ал. 2 от ЗДДС, като не е издаден на основанията, визирани в чл. 117, ал. 1 или ал. 4 от ЗДДС. Решението е правилно. Въз основа на установената в съответствие със съдопроизводствените правила фактическа обстановка, съдът е достигнал до законосъобразни правни изводи. По делото няма спор по фактите. Безспорно установено е, че по отношение на касатора е извършена данъчна ревизия, приключила с влязъл в сила РА № 2000802666/19.09.2008 г., с който е извършена корекция на резултата по ЗДДС за м. 02.2008 г, със сумата от 117 349,80 лева, поради отказано признаване на право приспадане на данъчен кредит по фактура № 400000007/14.02.2008 г, издадена от "ЕСТ" АД. Преди влизане в сила на РА /неправилно посочено от АС, че е след влизане в сила/, с Протокол № 1 от 20.08.2008 г. е анулирана фактура № 40000007/14.02.2008 г. с данъчна основа 586 749 лева и ДДС 117 349,80 лева. Издадени са нови фактури № 400000024/20.08.2008 г. с данъчна основа 405 834,72 лв. и ДДС 81 166,95 лева с предмет на доставката - първа вноска, съгласно Анекс от 20.08.2008 г. към предварителен договор за продажба на имоти и № 400000025/20.08.2008 г. на стойност 217 097,10 лева без ДДС, като основание за това е посочен чл. 46, ал. 1, т. 2 от ЗДДС. От приетото заключение на ССЕ се установява, че не са изпълнени изискванията на приложение № 12 към чл. 113, ал. 4 от ППЗДДС, в частта "Изисквания към записите при анулиране на документи", а именно анулираната фактура да се посочи в Дневника за продажби и съответно за покупки със същата стойност, но с отрицателен знак. По своята същност издадения протокол установява промяна на данъчната основа и има отношение във връзка с отразяване на допусната документална грешка, поради което не може да се приеме като основание за признаване правото на данъчен кредит. Действително с процесния пред АС не е отчетено обстоятелството, че касаторът е анулирал фактурата по която е отказано право на данъчен кредит през м. 08. 2008 г., но предвид изложеното относно неотразяване на същия в Дневника за покупки с отрицателен знак, довода в тази насока в касационната жалба е неоснователен. Издадения на основание чл. 117, ал. 4 от ЗДДС Протокол № 1/01.10.2008 г., с който е извършено осчетоводяване на издадения преди това РА 2000802666/19.09.2008 г. в частта на непризнат кредит в размер на 117 349,80 лева, правилно е прието от съда, че не съдържа задължителните реквизити на чл. 117, ал. 2 от ЗДДС, като не е издаден и на основанията визирани в чл. 117, ал. 1 или ал. 4 от ЗДДС, поради което не са налице и условията на чл. 71 от ЗДДС за упражняване правото на приспадане на данъчен кредит. Неоснователни са изложените доводи в касационната жалба за нарушение на принципа на данъчен неутралитет. В практиката на СЕО /решение по съединени дела С-95/07 и С-96/07/, Съдът на ЕО е отговорил на две преюдициални запитвания във връзка с прилагането на механизма на самоначисляване на ДДС и по-специално за наличието на определени формалности и срокове за упражняване на право на данъчен кредит при приложимо самоначисляване на ДДС. От решението се налага извода, че съгласно посочения принцип следва да се признае право на данъчен кредит, когато са налице изискванията по същество, дори да са установени пропуски във формалните изисквания, т. е., ако органа по приходите разполага с необходимата счетоводна информация, не следва да налага допълнителни условия във връзка с правото на данъчен кредит, които могат да доведат до осуетяване на упражняването на това право. В конкретния случай не е налице самоначисляване и на следващо място не са изпълнени изискванията на приложение № 12 към чл. 113, ал. 4 от ППЗДДС, в частта "Изисквания към записите при анулиране на документи", а именно анулираната фактура да се посочи в Дневника за продажби и съответно за покупки със същата стойност, но с отрицателен знак. Неправилно в писмените си бележки пълномощника на касатора се позовава на надлежно намаляване правото на данъчен кредит от касатора, чрез включване на Протокол № 1 от 20.08.2008 г. в дневника си за продажби за м. 08.2008 г. На първо място анулирането следва да е включено с отрицателен знак в дневника за покупки на касатора и на следващо място това изискване видно от заключението на ССЕ не е изпълнено. По счетоводни записвания за период м. 08.2008 г. има промяна на данъчната основа, като Протокол № 1 от 20.08.2008 г. има отношение във връзка с допусната документална грешка, а не анулиране на данъчна фактура. Доколкото са налице предпоставките на чл. 128, ал. 1 от ДОПК, предвид твърденията на касатора за недължимо платен повторно данък, то тези доводи са предмет на особено производство, а не на настоящото производство по оспорване на РА. С оглед на изложеното обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. Не се установиха релевираните в касационната жалба доводи за неговата отмяна. Претенцията на процесуалния представител на ответника по касационната жалба, на основание чл. 161, ал. 1, пр. 3 от ДОПК, следва да бъде оставена без уважение. Предвид на изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд - първо отделение