Решение № 3910 от 25.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 13959/2008 г.
ВАСII отделение25.03.2009 г.докладчик Галина Солакова
Диспозитив
Оставя в сила решение от 8.07.2008 г. по адм. д. № 1732/2003 г. на Софийски градски съд, АК, III"з" състав. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 3910 от 25.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 13959/2008 г., II о., докладчик съдията Галина Солакова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК, образувано по касационна жалба на Николина Настева, Роман Настев и Вихър Настев от гр. София срещу решение от 8.07.2008 г. по адм. д. № 1732/2003 г. на Софийски градски съд, АК, III"з" състав. В жалбата не се съдържат конкретни касационни основания за отмяна, а се излагат подробни доводи по същество, идентични с наведените такива пред първата съдебна инстанция. Претендира се отмяна на решението като незаконосъобразно и произнасяне по същество с отмяна на процесната заповед, ведно със законните последици. Ответниците Трифон Янакиев и Верка Янакиева, чрез процесуалният си представител, оспорват жалбата като неоснователна. Останалите ответници не ангажират становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мнение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, второ отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а след като провери правилността на обжалваното решение, намира същата за неоснователна. С обжалваното решение, СГС е отхвърлил жалбата срещу решение № 80/12.05.2003 г. на началника на Столична РДНСК, с която на основание чл. 216, ал. 1, т. 3 и ал. 2 във вр. с чл. 226, ал. 1 ЗУТ е потвърден (оставен в сила) отказа на главния архитект на район "Панчарево", СО за узаконяване на незаконен строеж "Вилна сграда" в УПИ ХХII-488, кв. 34, в. з. "Беликата", м. "Панчарево" по плана на гр. София. За да постанови този резултат, съдът е приел, че се касае за незаконен строеж, установен за първи път през 1990 г., съставляващ "Вилна сграда" в УПИ ХХII-488, извършен в отклонение на издадените строителни книжа и действащия по време на изграждането и към настоящия момент ПУП, като сградата навлиза в съседния УПИХХХIII-487 с около 1м (0, 77м.). Възприети са констатациите на приетата без оспорване от страните СТЕ, кредитирана от съда по реда на чл. 157, ал. 3 ГПК (отм.) във вр. с § 4, ал. 1 от ПЗР на АПК като кореспондираща на доказателствата по делото. Така постановеното решение е правилно, обосновано и законосъобразно. Съдът е упражнил по реда на чл. 41, ал. 3 от ЗАП (отм.) във вр. § 4, ал. 1 от ПЗР на АПК контрол за законосъобразност на обжалвания акт, като са обсъдени събраните по делото доказателства във връзка с изложеното в заповедта правно основание, като правилно е определен действащия правен режим по отм. разпоредба на чл. 226 ЗУТ. Установено е по безспорен начин, че процесната "Вилна сграда" не отговаря на изискванията за узаконяване, поради противоречие с ПУП и частично изграждане на същата в съседния п-л (УПИ). Освен изложените подробни мотиви в обжалваното решение, следва да се отбележи, че процесната заповед и потвърдения с нея отказ за узаконяване, преценени само на основание за несъответствие с действащия план и нарушено отстояние, а в случая - липса на отстояние и навлизане в съседен имот, се явяват законосъобразни. Тези констатации на административните органи, залегнали в мотивите както на отказа на главния архитект, така и на решението на началника на Столична РДНСК не са оборени с доказателства в съдебната фаза на производството и съставляват пречка за узаконяване, дори и да се приеме, че отклоненията не са съществени по смисъла на ал. 2 на чл. 154 ЗУТ. Неоснователно е оплакването за порочност на решението на началника на Столична РДНСК, поради неточен диспозитив, тъй като същото е в унисон с разпоредбата на чл. 216, ал. 5, изр. 2 ЗУТ, която очертава точно правомощията на началника на РДНСК, като при неоснователност на жалбата се следва оставяне в сила на обжалвания акт - отказ за узаконяване. Предвид изложеното, съдът намира, че не са налице сочените отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което обжалваното решение следва да бъде потвърдено изцяло, а касационната жалба - оставена без уважение, като неоснователна. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,