Решение № 2580 от 21.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 6530/2011 г.

Решение № 2580 от 21.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 6530/2011 г., I о., докладчик съдията Маруся Димитрова Производство по чл. 160, ал. 6 ДОПК и чл. 208 и сл. АПК. Касаторът "Балкам"АД моли да бъде отменено решение № 836/24.02.2011 г. по адм. д. № 871/2010 г. на АССГ, с което е отхвърлена жалбата му против РА № 2000900125/17.07.2009 г. на ТД на НАП-София като неправилно. Поддържа, че РА е нищожен, и че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в жалбата си. Моли РА да бъде обявен за нищожен или да бъде отменен в обжалваната пред АССГ част и да му бъдат присъдени разноски. Ответникът по касационната жалба Директора на ДОУИ-София моли решението като правилно да бъде оставено в сила., като му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, I отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима, подадена в срок, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение административният съд е отхвърли жалбата на "Балкам"АД против РА № 2000900125/17.07.2009 г. на ТД на НАП-София. В мотивите си съдът е приел, че РА е издаден от редовно овластен актосъставител след проведена по ДОПК ревизия. Пред съда е обжалван РА в частта за непризнато право на приспадане на данъчен кредит за м. 12.2006 г. по фактури на "БГ транснет" ЕООД и на "Лимо сървис" ЕООД в общ размер 120 199,55 лв. с начислени лихви и в частта за начислени лихви по чл. 58, ал. 1 ЗКПО(отм.) 722,49 лв. върху авансови вноски за корпоративен данък за 2003 г. поради изтекла погасителна давност. Съдът обосновано е отхвърлил направения в съдебното производство довод за нищожност на РА. Обсъдил е представената заповед № РД-01-131/22.03.2007 г. на директора на ТД на НАП-София, с т. 2 от която е възложено на заемащите длъжността "началник сектор /орган по възлагане-Ревизии/" да издават заповеди за възлагане на ревизии по чл. 112, ал. 1 ДОПК и да издават заповеди за определяне на компетентен орган по чл. 119, ал. 2 ДОПК. Съдът е достигнал до законосъобразен извод, че РА е издаден от редовно овластен орган по приходите по приложената ЗОКО № К 900125/05.06.2009 г., издадена от Мария Рангелова - началник сектор "Ревизии" в дирекция "ДОК" на ТД на НАП-София. В цитираната т. 2 неправилно е поставена втората скоба след думата "Ревизии", вместо след израза "орган по възлагане", но от тази стилистична грешка не следва, че в структурата на ТД на НАП няма длъжност началник сектор "Ревизии", нито, че с. т. 2 от заповедта е овластен някакъв несъществуващ, друг орган в ТД на НАП. В касационното производство в защита по същество представителят на касатора за пръв път по делото поддържа, че ревизията е възложена от орган по приходите, който не е доказано да е заемал посочената в т. 2 длъжност. В преписката към РА е приложена заповедта за възлагане на ревизията № 805418/26.09.2008 г., издадена от Мария Рангелова - началник сектор "Ревизии" в дирекция "ДОК" на ТД на НАП-София, както и цитираната по-горе ЗОКО. Тези заповеди не са били оспорени в производството пред съда от касатора и направеното едва в касационното производство възражение, че не е доказано Рангелова да е заемала тази длъжност е неоснователно. Съдът е отхвърлил обосновано и доводът за нарушение на чл. 119, ал. 3 ДОПК - няма забрана за актосъставител да бъде определен орган по приходите, който е участвал в ревизиращия екип. В РА не е признат данъчен кредит 120 199,55 лв. по фактури от м. 12.2006 г. на "БГ транснет" ЕООД и на "Лимо сървис" ЕООД на основание чл. 9, чл. 25, ал. 2, чл. 63 и чл. 64, ал. 1 ЗДДС (отм.), тъй като фактурираните услуги - реклама по договори от м. 1.2006 г. чрез ММS рекламни съобщения до абонатите на "М-тел" ЕАД не е доказано да са осъществени. Съдът е обсъдил подробно събраните по делото доказателства и е достигнал до обоснован извод за законосъобразност на РА в тази част. Обосновано съдът е приел, че не е доказано нито изработването на ММS рекламни съобщения, нито излъчването им. Няма никакви доказателства, закупените през лятото и есента ваучери на "М-тел" ЕАД да са използвани за излъчване на рекламни мултимедийни съобщения от доставчиците. В преписката е приложено писмо на "Мобилтел" ЕАД, че няма търговски отношения с "БГ транснет" ЕООД и "Лимо сървис" ЕООД за използване на мрежата за изпращане на мултимедийни рекламни съобщения за периода м. 2 - 12.2006 г., което потвърждава изводите на органите по приходите и съда за липса на осъществени доставки по фактурите, издадени през м. 12.2006 г. от двете фирми. Неоснователен е доводът на касатора, че органите по приходите следвало да съберат доказателства за наличие на техника в офисите на доставчиците, позволяваща изпращането на фактурирания обем мултимедийни съобщения - по над 150 000бр. за всеки от операторите. Съдът е спазил чл. 9, ал. 3 и чл. 171, ал. 4 АПК, като е дал указания на страните да представят доказателства в подкрепа на твърденията си и доводът за допуснати процесуални нарушения от съда не е основателен. Решението е правилно и в частта за лихвите върху авансови вноски за корпоративен данък за 2003 г. Правилен е изводът на съда, че ревизията е започнала на 9.10.2008 г., когато е връчена първата заповед за възлагане на ревизията. По чл. 171, ал. 1 ДОПК съдът правилно е определил началото на давностния срок на 1.01.2004 г. и законосъобразно предвид чл. 171, ал. 1, т. 2 ДОПК е приел, че със започване на ревизията давността за тези лихви е спряна. Предвид чл. 172, ал. 1, т. 4 и 5 ДОПК давността е спряна безсрочно. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Искането на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е неоснователно предвид чл. 161, ал. 1 изр. 3 ДОПК, тъй като цялото дължимо юрисконсултско възнаграждение по делото е присъдено от административния съд.. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, I отделение,