Решение № 11670 от 18.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 8242/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на М. М. А., гражданин на Сирия, чрез процесуален представител, срещу решение 5489/29.05.2025 г., постановено по адм. д. 895/2025 г. на Административен съд (АС) Хасково. Касаторът иска отмяна на съдебното решение като неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Подробни съображения в подкрепа на касационното основание излага в касационната жалба и в съдебно заседание. Не претендира разноски. Ответникът - председателя на Държавна агенция за бежанците, чрез процесуален представител, оспорва касационната жалба по съображения, изложени в открито съдебно заседание. Не претендира разноски. Прави възражение по чл.78, ал.5 ГПК. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящият състав на Върховния административен съд, Пето отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. С обжалваното съдебно решение е отхвърлена жалбата на М. М. А., гражданин на Сирия, срещу Решение 1203/03.02.2025 г. на председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет. За да постанови обжалваното решение административният съд е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган по смисъла на чл. 48, ал. 1 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ), в законоустановената форма, при спазване на изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК административният акт да съдържа правните и фактически основания за издаването му, при спазване на административнопроизводствените правила, в съответствие с материалния закон и с неговата цел. Приел е, че правилно административният орган е преценил, че при проведеното с жалбоподателя интервю не се установява спрямо последния да е осъществено визираното в чл. 8, ал. 1 ЗУБ преследване, релевантно за предоставянето на бежански статут, като от жалбоподателя не са заявени конкретни обстоятелства, въз основа на които да може да се направи извод за опасение от преследване, основано на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежността му към определена социална група. Посочил е, че заявителят не е твърдял да е бил заплашван лично в страната си на произход, спрямо него да е упражнявано физическо насилие, или да е бил обект на репресии. Не са заявени никакви обстоятелства, от които да се направи извод, че изповядваната от него религия [заличен текст], или етническата му принадлежност [заличен текст], са достатъчно основание за опасения от преследване. Не са заявени и конкретни отправени към кандидата за статут целенасочени действия от страна на някоя въоръжена групировка, от които да може да се приеме, че същият е подложен на преследване. Установените в производството твърдения на кандидата не разкриват никакви обстоятелства, годни да бъдат квалифицирани като преследване. Поради, което съдът е приел, че не са налице материалноправните предпоставки за предоставяне на статут на бежанец по смисъла на чл. 8, ал. 1 ЗУБ. Приел е, че не са налице и материалноправните предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ, тъй като от страна на жалбоподателя не се твърди в държавата му по произход да е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства, като смъртно наказание или екзекуция, или изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание, както изисква разпоредбата на чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗУБ. Решението е правилно. Неоснователно е оплакването в касационната жалба, че съдебното решение е необосновано. Противно на твърдяното от касатора, първоинстанционният съд е формирал фактическите си и правни изводи въз основа на всички събрани доказателства в административното и съдебното производство, като ги е обсъдил в тяхната взаимна връзка и последователност. Направените изводи се подкрепят от доказателствения материал и са резултат от логичен и последователен анализ на установените факти. Поради това настоящата инстанция изцяло възприема изложените мотиви на съда, като на основание чл. 221, ал. 2, изр. второ АПК препраща към тях. Неоснователни са релевираните доводи на касационния жалбоподател, че съдът неправилно е възприел съображенията на административния орган за липсата на материалноправни предпоставки за прилагането на чл. 8 и чл. 9 ЗУБ. Изводите на първата инстанция за липсата на основание да се приеме, че спрямо чужденеца в държавата му на произход е осъществено преследване по смисъла на чл. 8, ал. 1 ЗУБ, обуславящо предоставянето на статут на бежанец, са правилни. Противно на твърдяното от касационния жалбоподател съдът се е позовал на бежанската история и събраните в хода на административното производство доказателства, свързани с личната история на чуждия гражданин. Липсват данни, че същият е бил изложен или за него съществува бъдещ риск от посегателства по чл. 9, ал. 1 ЗУБ. Законосъобразни са изводите на съда, че в случая не са налице и материалноправните предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут на молителя по смисъла на чл. 9, ал. 1 ЗУБ, доколкото данните, съдържащи се в проведените с него интервюта формират именно извода, че липсват доказателства касаторът да е бил изложен на реална опасност от "тежки посегателства", като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко и унизително отнасяне, тежки и лични заплахи срещу живота и личността му като гражданско лице в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт при завръщането му в Сирия. Административният съд, позовавайки се на установеното пред ДАБ е приел, че чуждият гражданин не е бил принуден да напусне страната си на произход, поради наличието на реална опасност от смъртно наказание или екзекуция, нито че има опасения за в бъдеще от тежки посегателства като изтезания или нечовешко или унизително отнасяне. Ето защо, след като завръщането на жалбоподателя в страната му на произход няма да застраши неговите живот и здраве и няма да го постави в опасност от изтезания или нечовешко отношение, не е нарушен и принципът "non-refoulement"(забрана за връщане). Неоснователни са и доводите в касационната жалба, че съдът не е взел под внимание всички елементи, които обосновават извод за опасност за живота на жалбоподателя в страната му. Напротив, по безспорен начин по делото е доказано предвид актуалната обществено политическа обстановка в Сирия, че хиляди сирийци се завръщат в родината си, и че завръщането на кандидата за международна закрила в родината му не би довело до неблагоприятни последици за него, както и че той би могъл да води нормален начин на живот там. Правилно първостепенният съд е достигнал до извод, че въпреки представените от жалбоподателя писмени доказателства трудов договор от 23.01.2025 г., сключен с български работодател, с който се удостоверява, че чуждият гражданин полага труд в Република България, както и амбулаторния лист за извършен на жалбоподателя медицински преглед, не опровергават изводите за законосъобразност на административния акт. Предвид изложеното настоящият съдебен състав приема, че решението на АС-Хасково трябва да бъде оставено в сила като постановено при липса на посочените от касатора основания за неговата отмяна. Разноски в настоящото производство не са претендирани от ответната по касация страна и такива не се присъждат. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение