Решение № 5662 от 5.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8388/2016 г.

Решение № 5662 от 5.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8388/2016 г., IV о., докладчик съдията Тодор Петков Производството пред Върховния административен съд е по реда на чл. 208 и сл. във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Комисия за енергийно и водно регулиране /КЕВР/, чрез своя процесуален представител юрк. Методиева против решение № 3418 от 18.05.2016 г. по адм. дело № 4104/2015 г. на Административен съд С. - град, с което е отменено Решение № Ц - 12 от 30.06.2014 г. на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, сега Комисия за енергийно и водно регулиране, в частта му по т. V. 9, V. 10 и V. 11 и преписката е върната на Комисията за енергийно и водно регулиране за ново произнасяне при спазване на указанията, дадени в мотивите на решението. Релевирани са доводи, че решението е недопустимо и неправилно като постановено в нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 2 и т. 3 от АПК. По отношение на недопустимостта на съдебното решение в жалбата се сочи, че съдът е надхвърлил рамките на уредените от закона граници на съдебния контрол за законосъобразност и се е произнесъл по въпроси, които са извън неговата компетентност, тъй като са разрешени от административния орган при условията на оперативна самостоятелност. По отношение на неправилността на съдебното решение в жалбата се сочи, че съдът е постановил оспореното решение в нарушение на материалноправните разпоредби на Закона за енергетиката и Наредба № 1 от 18.03.2013 г. за регулиране на цените на електрическата енергия. Моли се Върховният административен съд да отмени решение № 3418 от 18.05.2016 г. по адм. дело № 4104/2015 г. на Административен съд С. - град в неговата цялост, като вместо това постанови друго по същество на спора като отхвърли жалбата срещу Решение № Ц - 12 от 30.06.2014 г. на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, в частта му по т. V. 9, V. 10 и V. 11 или алтернативно да върне делото за ново разглеждане. Претендират се направените по делото разноски. Ответникът - "Е. П. М." АД, чрез своя процесуален представител адв. Тодорова, оспорва касационната жалба като неоснователна и излага доводи за правилност на решението. Моли оспореното решение да бъде оставено в сила, като претендира присъждане на сторените по делото разноски. Участващият в производството по делото на основание чл. 217, ал. 2 от АПК представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че жалбата е неоснователна, а решението на съда е законосъобразно и следва да се остави в сила. Настоящият съдебен състав на Върховният административен съд, като взе предвид разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. С решение № 3418 от 18.05.2016 г. по адм. дело № 4104/2015 г. на Административен съд С. - град е отменено Решение № Ц - 12 от 30.06.2014 г. на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, в частта му по т. V. 9, V. 10 и V. 11 и преписката е върната на Комисията за енергийно и водно регулиране за ново произнасяне при спазване на указанията, дадени в мотивите на решението. За да отмени процесния административен акт, първоинстанционният съд е приел, че в противоречие с материалноправните разпоредби на чл. 37, ал. 3, т. 3 от Наредба № 1 от 18.03.2013 г. за регулиране на цените на електрическата енергия /Наредбата/ административният орган не е коригирал регулаторната база на активите (РБА) с размера на инвестиционните разходи. На следващо място съдът е приел, че не са изложени мотиви защо КЕВР не е приложила подхода от мотивите към решение Ц-025/29.07.2013 г., с което е приета инвестиционната програма на дружеството и е предвидено, че тези разходи ще бъдат възстановявани чрез цените, утвърдени в следващия ценови период, предмет на оспорваното решение. Съдът е приел също, че КЕВР не е спазила административната процедура, регламентирана от специалните за това административно производство норми на Наредбата и Методика за определяне на допустимите размери на технологичните разходи на електрическа енергия при пренос и разпределение на електрическа енергия, като конкретно са допуснати нарушения на чл. 10 от Наредбата и на т. 4 и т. 7 от Методиката. Тези нарушения на процедурата, от своя страна водят до неизясняване на фактите и обстоятелствата от значение за утвърждаване на цените в сектор електроенергетика, което е нарушение на чл. 35 АПК, според който административният орган е длъжен да изясни фактите и обстоятелствата от значение за издаване на административния акт. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Съдът е обсъдил доказателствата по делото в тяхната съвкупност и съотносимост. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от приложените доказателства. Спрямо релевантните и установени факти съдът е приложил правилно материалния закон. Неоснователни са релевираните доводи в касационната жалба, че първоинстанционният съд е надхвърлил рамките на уредените от закона граници на съдебния контрол за законосъобразност и се е произнесъл по въпроси, които са извън неговата компетентност, тъй като са разрешени от административния орган при условията на оперативна самостоятелност. Принципно настоящият съдебен състав приема, че преценката на КЕВР за икономическата обоснованост на разходите по чл. 31, т. 2 от ЗЕ се извършва при условията на оперативна самостоятелност. В този смисъл като орган, натоварен с регулиране на дейностите в енергетиката /чл. 10, ал. 1 от ЗЕ/ Комисията за енергийно и водно регулиране има правомощие да регулира цените, което означава, че комисията не е длъжна да приеме и утвърди предложените от заявителите цени за предоставяне на електроенергия. В изпълнение на предоставените правомощия КЕВР извършва регулаторен преглед на заявителя, който включва анализ и оценка на отчетната и прогнозна информация, предоставена от енергийното предприятие, включително икономически обоснованите разходи за дейността и възвращаемост на капитала. Въпреки това цените трябва да са утвърдени и формирани при спазване на нормативните изисквания, в съответствие с правомощията на комисията и в изпълнение на изискванията за регулиране на дейностите в енергетиката при баланс между интересите на енергийните предприятия и потребителите, осигуряване на равнопоставеност между отделните категории предприятия и потребители и създаване на стимули за ефективна дейност. Само по този начин могат да бъдат осъществени и целите на ЗЕ, предвидени в чл. 2, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 - качествено и сигурно задоволяване на потребностите от електроенергия; енергийно развитие при ефективно използване на енергията и създаване на конкурентен и финансово стабилен енергиен пазар. Изводът, който се налага е, че съдебният контрол за законосъобразност на решенията на КЕВР, с които се утвърждават цени, следва да се разпростре и върху икономическата обоснованост на разходите, тъй като по този начин ще бъде осъществен правораздавателен контрол както върху прилагането на цитираните основни принципи, заложени в ЗЕ, така и на принципа за съразмерност, залегнал в АПК от страна на административния орган. Неоснователни са и възраженията в посока неправилност на съдебното решение поради неправилно прилагане и тълкуване от страна на съда на материалноправните и процесуални разпоредби на ЗЕ и Наредба № 1 от 18.03.2013 г. за регулиране на цените на електрическата енергия, които са приложими за приемането на Решение № Ц - 12 от 30.06.2014 г. Настоящата съдебен състав споделя изводите на първоинстанционния съд, че по отношение на дружествата, получили лицензии за дейността "разпределение на електрическа енергия", какъвто е жалбоподателят, Комисията прилага метод на ценово регулиране "горна граница на приходи". Правната рамка на метода на ценово регулиране "горна граница на приходи" се съдържа в ЗЕ и Наредба № 1 от 18.03.2013 г. Съгласно чл. 4, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 18.03.2013 г., това е метод, при който регулаторният период е с продължителност от 2 до 5 години, като след проведен регулаторен преглед комисията утвърждава цени и необходими годишни приходи на енергийното предприятие за първата година от регулаторния период и може да ги изменя в края на всяка ценова година или в края на регулаторния период в съответствие с глава трета от Наредба № 1 от 18.03.2013 г. По смисъла на § 1, т. 14 и т. 15 "Регулаторен период" е периодът между два регулаторни прегледа, а "Регулаторен преглед" означава дейност, при която комисията извършва анализ и оценка на отчетната информация за базисната година и прогнозната информация за следващ ценови/регулаторен период, предоставена от енергийните предприятия. В резултат на регулаторния преглед комисията утвърждава прогнозните необходими приходи и цените на енергийните предприятия, включително икономически обоснованите разходи за възвръщаемост на капитала. Другото важно понятие за настоящия казус е "Регулаторна база на активите". Съгласно § 1, т. 12 от ДР на Наредба № 1 от 18.03.2013 г., "Регулаторна база на активите" е стойността на материалните и нематериалните активи, които едновременно се използват и имат полезен живот за предоставянето на услугата по лицензията и необходимия оборотен капитал. В съответствие с чл. 37, ал. 3, т. 3 и ал. 4 от Наредба № 1 от 18.03.2013 г., при регулиране на цените чрез методите на ценово регулиране по чл. 4, ал. 2, т. 2 могат да се извършат годишни корекции в резултат на изпълнени и отчетени инвестиции, на основата на достоверни данни за нетекущите активи по видове дейности, съгласно представените отчети и/или извършена проверка. При прилагане на метода "горна граница на приходи" се извършва корекция и с фактора Z, който представлява абсолютната стойност на разликата между прогнозни и отчетени разходи за предишен ценови период. В случаите, когато прогнозните разходи са по-високи от отчетените, необходимите приходи се намаляват за следващия ценови период и обратно - когато отчетените разходи са по-високи от прогнозните, необходимите приходи се увеличават с тази сума за следващия ценови период. В конкретния случай видно от решение № Ц-25/29.07.2013 г. се установява, че в утвърдените цени за първата ценова година от третия регулаторен период, инвестиции не са включени при определяне на Регулаторната база на активите, следователно и разходи за инвестиции не са отчетени при образуване на цените на дружеството за този период. Предвидено е включването на инвестиции в РБА да се извърши през следващия ценови период, след представяне на подробен отчет и анализ на изпълнението им, както и постигнатите резултати от тях по отношение качеството на енергията. От представените по делото доказателства и заключението на вещото лице се установява, че разходите за амортизация на извършените през 2013 г. инвестиции не са включени в утвърдените на дружеството цени с процесното решение. Не са изложени и мотиви защо КЕВР не е приложила подхода от мотивите към решение Ц-025/29.07.2013 г., с което е приета инвестиционната програма на дружеството и е предвидено, че тези разходи ще бъдат възстановявани чрез цените, утвърдени в следващия ценови период, предмет на оспорваното решение Решение № Ц - 12 от 30.06.2014 г. в частта му по т. V. 9, V. 10 и V. 11. Крайният извод, който се налага е, че като не е коригирал регулаторната база на активите с размера на инвестиционните разходи и не е изложил мотиви обосноваващи този подход, административният орган е допуснал нарушение, което води до незаконосъобразност на процесното Решение № Ц - 12 от 30.06.2014 г. в частта му по т. V. 9, V. 10 и V. 11. Като е достигнал до същите правни изводи, първоинстанционният съд е приложил правилно материалния закон. Предвид на изложеното настоящият съдебен състав приема, че не са налице касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, които да обуславят отмяна на обжалваното решение, поради което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора на касационния жалбоподател не се дължат разноски. Такива с оглед своевременно направеното искане, се дължат на ответно дружество - "Е. П. М." АД, предвид факта, че последното е доказало основанието и размера на сторените разноски - заплатен адвокатски хонорар. По отношение размера на претендираното адвокатско възнаграждение е направено възражение за прекомерност, което следва да се съобрази. С оглед фактическата и правна сложност на делото, съдът намира, че адвокатското възнаграждение следва да бъде намалено и да бъдат присъдени разноски - адвокатско възнаграждение, възлизащи на 1000 лв., вместо поисканите 8160 лв., който размер съответства на действителната фактическа и правна сложност на спора. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение