Решение № 12426 от 9.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 8245/2012 г.

Решение № 12426 от 9.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 8245/2012 г., VII о., докладчик съдията Соня Янкулова Производството е по чл. 208 и сл. АПК.

Образувано е по касационна жалба на Лаурен Секжуан, гражданин на Република Турция, съдебен адрес гр. София, бул. "Ал. Стамболийски" № 24, ет. 5 срещу решение № 2518 от 9.05.2012 г. на Административен съд, София град, постановено по административно дело № 1242/2012 г.

С обжалваното решение съдът отхвърлил жалбата на Секжуан срещу заповеди на директора на регионална дирекция "Гранична полиция" - Аерогари № ОЧ-9 от 21.01.2012 г., с която е настанен принудително в специален дом за временно настаняване на чужденци, и № ОЧ-15 от 1.02.2012 г. за поправка на очевидна фактическа грешка.

Касационният жалбоподател счита обжалваното решение за неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Счита, че от събраните доказателства е безспорно несъответствието на посоченото правно основание за издаване на заповедта - чл. 41, т. 2 от Закона за чужденците в Република България (ЗЧРБ), с фактите по делото. Това прави заповедта необоснована, немотивирана и издадена в нарушение на закона. След депозиране на жалбата срещу заповедта органът установил неоснователността на посоченото правно основание и издал заповед за поправка на очевидна фактическа грешка. В случая не може да се приеме такава, защото ако волята на издателя е била неправилно посочена той е щял да поправи заповедта още преди връчването й на адресата, а не четири дена след получаване на жалбата срещу нея. Промененото правно основание за издаване на заповедта не е очевидна фактическа грешка, а изменение на съдържанието на заповедта. С оглед на това съдът неправилно приел оспорената заповед за законосъобразна. Моли съда да отмени обжалваното решение и постанови друго, с което отмени обжалваните заповеди. Касаторът се представлява от адв. Нели Арабаджиева, Софийска адвокатска колегия.

Ответникът по касационната жалба - директорът на регионална дирекция "Гранична полиция" - Аерогари, счита същата за неоснователна. Съдът подробно обсъдил не само основанията, посочени от касатора, но и представените по делото доказателства и доводите на страните. Счита за правилен извода на съда, че безспорно е установено несъответствие между формираната и истинската воля на органа отразена в мотивите на оспорения акт. Съдът също правилно приел, че разпоредбата на чл. 62, ал. 2 АПК е спазена. Направил обоснован извод за наличие на хипотезата на чл. 41, т. 3 ЗЧРБ и необходимостта от настаняване на чужденеца в специален дом до отпадане на пречките за изпълнение на наложената му принудителна административна мярка. Моли съда да остави в сила обжалваното решение. Ответникът се представлява от главен юрисконсулт Ирина Игнатова.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Обжалваното решение е правилно и за него не се установява приложимост на заявените с жалбата касационни основания.

Върховният административен съд счита касационната жалба за допустима - подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна.

За да постанови обжалваното решение съдът приел от фактическа страна, че:

1. Лаурен Секжуан е турски гражданин, роден на 19.07.1976 г., притежаващ турска лична карта № 077424, издадена на 22.04.2008 г.

1. На 21.01.2012 г. на граничния контролно-пропусквателен пункт Аерогара София, за излизане от страната с полет за Париж Секжуан представил паспорт № А2052389 на гражданин на Федерална република Германия - Akyuz Cumhur, роден на 30.10.1969 г.

1. При извършена проверка било установено, че представения паспорт е подправен - сменена е снимката, експертна справка № 18 от 21.01.2012 г. На същия бил положен изходящ турски граничен печат от 19.01.2012 г. с надпис T. C. Edirne. При проведен разговор със Секжуан той твърдял, че влязъл в България през граничния контролно-пропусквателен пункт Капъ куле.

1. Горните факти били изложени в предложение № 1539 от 21.01.2012 г., с което началник група "Обратно транзитиране и прием на лица" предложил на директора на регионална дирекция "Гранична полиция" - Аерогари да наложи на Секжуан принудителни административни мерки: на основание чл. 41, т. 3 ЗЧРБ "принудително отвеждане до границата"; на основание чл. 42з, ал. 3 и 4 във вр. с чл. 10, ал. 1, т. 7 и т. 22 ЗЧРБ "забрана за влизане в страната" за срок от пет години; на основание чл. 85, ал. 1, т. 11 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР), чл. 101, ал. 1 от Правилника за приложение на Закона за Министерството на вътрешните работи (ППЗМВР) и чл. 44, ал. 6, 8 10 ЗЧРБ до отпадане на пречките за изпълнение на мярката "принудително отвеждане до границата" и организиране на извеждането - "принудително настаняване в специален дом за временно настаняване на чужденци".

1. Със заповед № ОЧ-7 от 21.01.2012 г. на Секжуан била наложена, на основание чл. 41, т. 3 ЗЧРБ принудителна административна мярка "принудително отвеждане до границата". По делото няма данни заповедта да е оспорена.

1. Със заповед № ОЧ-9 от 21.01.2012 г., "предвид съществуващите пречки за изпълнение на заповед № ОЧ-7 от 21.10.2011 г. за наложена ПАМ по чл. 41, т. 2 ЗЧРБ и мотивите изложени в предложение рег. № 1539 от 21.01.2012 г. по описа на РДГП-Аерогари и на основание чл. 85, ал. 1, т. 11 ЗМВР, чл. 101, ал. 1 ППЗМВР и чл. 44, ал. 6, 8 и 10 ЗЧРБ и заповед рег. № 2705/27.06.2011 г. " на Секжуан е наложена принудителна административна мярка "принудително настаняване с специален дом за временно настаняване на чужденци" до отпадане пречките за изпълнение на наложената принудителна мярка и организиране на извеждането.

1. Заповед № ОЧ-9 била връчена на Секжуан на 21.01.2012 г. в присъствието на преводач и същия ден бил предаден за фактическо настаняване в дома.

1. Още същата вечер Секжуан по спешност бил отведен в Многопрофилна болница за активно лечение "Токуда", а на другия ден в Университетска многопрофилна болница за активно лечение и спешна медицина "Н. И. Пирогов", където била извършена спешна операция.

1. На 27.01.2012 г. Секжуан подал жалба срещу заповедта.

1. Със заповед № ОЧ-15 от 1.02.2012 г. на директора на Регионална дирекция "Гранична полиция" - Аерогари, издадена на основание чл. 62, ал. 2 АПК, е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в заповед № ОЧ-9 от 21.01.2012 г. като вместо "заповед № ОЧ-7/12.10.2011 г., за наложена ПАМ по чл. 41, т. 2 ЗЧРБ" се чете "заповед № ОЧ-7/21.01.2012 г., за наложена ПАМ по чл. 41, т. 3 ЗЧРБ".

1. Заповед № ОЧ-15 била връчена на Секжуан на 2.02.2012 г. при отказ, удостоверен с подписа на свидетел.

Въз основа на така събраните доказателства съдът приел от правна страна, че заповед № ОЧ-9, както и заповед № ОЧ-15 са издадени от компетентен орган, в исканата от закона форма и при спазване на производствените правила. Приел, че действително в заповед № ОЧ-9 е допусната очевидна фактическа грешка - налице е несъответствие между формираната истинска воля в мотивите и посоченото правно основание за издаване на акта, като с поправката тази воля не е изменена. Приел, че са налице и фактическите основания за издаване на заповедта, тъй като на чужденеца е наложена принудителна административна мярка - "принудително отвеждане до границата" и е необходимо да се създаде организация за пътуването му до страната по произход. Приел, че касаторът не разполага със средства за съществуване, няма адрес и установена самоличност. Приел, че органът действа в условията на оперативна самостоятелност при преценката на коя от хипотезите на чл. 44 ЗЧРБ да приложи - тази по ал. 5 или по ал. 6. Въз основа на това направил извод за законосъобразност на оспорената заповед.

Изводът на съда е правилен.

По делото няма спор за факти. Съдът установил относимите за предмета на спора факти и настоящата инстанция ги приема за правилно, точно и пълно доказани така, както са изложени по-горе. Спорът по делото е за приложението на материалния закон и обосноваността на фактическите изводи на съда.

Единственото възражение на касатора е свързано с допусната в заповед № ОЧ-9 фактическа грешка и издадената заповед № ОЧ-15 от 2.02.2012 г. за поправка на тази грешка. Разпоредбата на чл. 62, ал. 2 АПК изрично дава възможност на административния орган тогава, когато е допуснал очевидна фактическа грешка в издаден от него административен акт, да я отстрани и след срока за обжалване. По тази компетентност на органа няма спор по делото. Спорът е досежно преценката на съда за наличието на очевидна фактическа грешка. Касаторът твърди, че чрез заповедта за промяна на очевидна фактическа грешка е сменено правното основание на заповедта. Следва ясно да се посочи, че оспорваната заповед № ОЧ-09 е издадена на основание чл. 44, ал. 6, 8 и 10 ЗЧРБ. Това правно основание не е променяно и с оглед на този факт неоснователно е твърдението на касатора, че след оспорване на заповедта органът установил неправилното правно основание и го променил с последваща заповед по реда на чл. 62, ал. 2 АПК.

В случая не става въпрос за промяна на правното основание на издадената заповед - то е само и единствено чл. 44, ал. 6. Именно тази норма дава право на органа тогава, когато са налице визираните в нея юридически факти - наложена принудителна административна мярка по чл. 39, т. 2 и 3 ЗЧРБ, неустановена самоличност, възпрепятстване изпълнението на заповедта или опасност от укриване, лицето да бъде настанено временно в специален дом за настаняване на чужденци. Това, което органът поправил, е датата и правното основание на заповедта, с която на касатора е наложена принудителна административна мярка "принудително отвеждане до границата", т. е. мярка по чл. 39, т. 2 ЗЧРБ. По делото не се спори, че заповед № ОЧ-07 от 21.01.2012 г., с която на основание чл. 41, т. 3 ЗЧРБ на касатора е наложена принудителната мярка "принудително отвеждане до границата" му е връчена, той е запознат с нейното съдържание и за него е пределно ясно коя е заповедта, каква е наложената мярка и кое е основанието за нейното издаване. Следователно това, което органът поправил било не правното основание на оспорената заповед, а данните за един от релевантните юридически факти, при наличието на които може да му бъде наложена мярката по чл. 4, ал. 6 ЗЧРБ. С оглед на това твърденията на касатора, които изцяло са обосновани със смяна на правното основание на заповедта са неоснователни. Налице е очевидна фактическа грешка във фактическите основания за издаване на заповедта, която административният орган отстранил при спазване на законовите изисквания.

Съдът като достигнал до този правен извод приложил правилно материалния закон и не е допуснал твърдяните от касатора отменителни основания. Съгласно чл. 218, ал. 1 АПК касационният съд обсъжда само посочените в жалбата пороци на решението. Други пороци касаторът не сочи, а при извършената служебна проверка на решението съдът констатира, че същото е валидно, допустимо и постановено в съответствие с материалния закон, поради което следва да бъде оставено в сила.

Страните по делото не са поискали присъждане на разноски, поради което съдът не следва да се произнася по дължимостта им.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд,