Решение № 17396 от 21.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 10104/2013 г.

Решение № 17396 от 21.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 10104/2013 г., VI о., докладчик председателят Наталия Марчева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Централна военномедицинска комисия към НПЦВЕАММ на Военномедицинска академия, гр. София, срещу решение № 3451 от 22.05.2013 г. по адм. д. № 9908/2012 г. по описа на Административен съд - София-град, второ отделение, 26 състав. Релевирани са оплаквания за нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Ответникът - Стефан Иванов Михалев, от с. Розово, община Казанлък, моли решението да бъде оставено в сила. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Последната е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК и процесуално е допустима, а разгледана по същество е основателна. С решение № 3451 от 22.05.2013 г. по адм. д. № 9908/2012 г., Административен съд - София-град, второ отделение, 26 състав, е отменил заключение за характера и степента на увреждане на военнослужещ рег. № Ж-47 от 15.08.2012 г., подписано от началник НПЦВЕАММ, председател на ЦВМК. Съдът е приел, че на жалбоподателя следва да бъде призната средна телесна повреда, а не лека такава, до каквото неправилно заключение е стигнал органът на военномедицинската експертиза. Направен е окончателния извод за материална незаконосъобразност на обжалвания административен акт. Решението, предмет на контрол от настоящата касационна инстанция, е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, съставляващо отменително основание по чл. 209, 3 АПК. В процесното заключение за характера и степента на увреждане на военнослужещ рег. № Ж-47 от 15.08.2012 г. (заключението), подписано от началник НПЦВЕАММ, председател на ЦВМК, е посочено, че Централната военномедицинска комисия на заседанието си на 15.08.2012 г. е разгледала служебна преписка с вх. № Ж-47 от 23.07.2012 г. за редник Стефан Иванов Михалев, служещ във в. ф. 54980. Освен това в цитирания административен акт изрично е отразено, че с протокол 106/2, комисията признава, че лицето е получило лека телесна повреда. Този протокол липсва в представената по първоначалното дело административна преписка и не е изискан от съда, а това е съществено, тъй като в заключението не се съдържат данни за състава на комисията, както и въз основа на какви медицински критерии е определен вида на телесната повреда. В тази връзка е трябвало да се прецени дали експертизирането е извършено от специализиран състав, определен съобразно водещата диагноза, което е необходимо с оглед преценката на компетентността му. Въз основа на протокола следва да се установи и въз основа на какви медицински стандарти е извършено медицинското освидетелстване, тъй като в заключението не се съдържат такива данни. Действително, съгласно разпоредбата на чл. 27, ал. 4 от Наредба № Н-2 от 8.02.2011 г. за военномедицинска експертиза на годността за военна служба в мирно време, издадена от министъра на отбраната, обн. ДВ, бр. 24 от 23.03.2011 г. и бр. 25 от 25.03.2011 г., в сила от 23.03.2011 г., доп., бр. 96 от 6.12.2011 г., в сила от 6.12.2011 г., отм., бр. 26 от 14.03.2013 г., в сила от 14.03.2013 г., която е била в сила към момента на издаване на административния акт, на военнослужещите, освидетелствани по повод увреждане, се издава "Заключение за характера и степента на увреждане на военнослужещ". Но последното трябва да бъде предхождано от медицинско освидетелстване и военномедицинска експертиза, резултатите от които трябва да бъдат обективирани в експертно решение по следните съображения: Съгласно чл. 92, ал. 2 ЗОВСРБ, устройството и дейността на Военномедицинската академия се определят с правилник, който се приема от Министерския съвет по предложение на министъра на отбраната, съгласувано с министъра на здравеопазването. Според чл. 2, ал. 1 от Правилника за устройството и дейността на Военномедицинската академия, приет с Постановление № 168 на МС от 2.07.2009 г. за изменение и допълнение на нормативни актове на Министерския съвет, Военномедицинската академия е лечебно заведение по чл. 5, ал. 1 от Закона за лечебните заведения към Министерството на отбраната за извънболнична и болнична помощ, и за осъществяване на военномедицинска експертиза по Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България. На основание чл. 141, ал. 2 във връзка с чл. 162, т. 3 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, е издадена Наредба № Н-2 от 8.02.2011 г. за военномедицинската експертиза на годността за военна служба в мирно време, отменена от 14.03.2013 г. В чл. 10, ал. 1 и ал. 3 от Наредбата е посочено, че Централната военномедицинска комисия е военномедицински експертен орган в състава на ВМА за нуждите на Министерството на отбраната (МО), Българската армия (БА) и структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната, която извършва военномедицинска експертиза. В разпоредбата на чл. 11, ал. 1 е уредено правомощието на ЦВМК да сформира ТЕЛК за военнослужещи. Предвид последното следва да бъде установено при издаване на заключение за характера и степента на увреждане на военнослужещ рег. № Ж-47 от 15. 08.2012 г. в какъв състав е действала ЦВМК, което е съществено за проверката на правомощията й. Според чл. 2 от Наредбата, военномедицинската експертиза е медицинска дейност, при която военномедицинските експертни органи въз основа на медицински стандарти (приложение № 1) извършват медицинско освидетелстване на кандидатите за военна служба и на военнослужещите, като вземат експертно решение за годност за военна служба към момента на освидетелстването с прогностичен характер за определен период от време съгласно приложение № 2. Съгласно чл. 3, ал. 1, т. 1 от същия подзаконов нормативен акт, военномедицинската експертиза се основава на медицинско освидетелстване относно определяне характера и степента на увреждане (телесна повреда) на военнослужещите, причинено при или по повод изпълнение на военната служба. В приложение № 1 към наредбата са отразени медицинските стандарти за определяне на годността за военна служба в мирно време, които според цитираните в предходния абзац на мотивите текстове следва да се прилагат и при определяне на телесната повреда. В клас VII "Болести на окото и придатъците му", рубрика по МКБ Н 54 "Слепота и намаление на зрителната острота" са посочени параметрите на зрителна острота. Оценката на получените от Михалев травми също трябва да се преценят съгласно медицинските стандарти по приложение № 1. Към това приложение се съдържа и подраздел "Специфични указания и тълкувания", които също следва да се имат предвид. По първоначалното дело липсва изследване на претърпяната от жалбоподателя телесна повреда при така формулираните, нормативно определени медицински стандарти, поради което назначените и изслушани медицински експертизи не дават отговор на основния спорен въпрос, а именно правилно ли са приложени медицинските стандарти при експертизирането на военнослужещия. Наред с изложеното се преценява, че между заключенията на вещите лица д-р Грънчаров, който е със специалност "офталмология" и вещото лице д-р Грозева-съдебен лекар, които не са разпитани в едно и също съдебно заседание, са налице противоречия. Поискано е отстраняване на вещото лице д-р Семов, което не е уважено. Назначените вещи лица са работили поотделно, а не като комплексна медицинска експертиза, което е допринесло за противоречивите им заключения. Съгласно чл. 200, ал. 3 ГПК, при оспорване на заключението, съдът трябва да назначи друго или повече вещи лица. Когато заключението не е достатъчно пълно и ясно, съдът трябва да възложи допълнително заключение, а когато заключението не е обосновано и възниква съмнение за неговата правилност, следва да се назначи повторна експертиза - чл. 201 ГПК. При така неизяснената фактическа обстановка касационната инстанция не може да провери правилността на приложението на материалния закон. За изясняване на спора е необходимо установяване на факти, за които събирането на писмени доказателства не е достатъчно. По изложените съображения обжалваното решение се отменя, а делото се връща за ново разглеждане от друг състав на Административен съд - София-град. Предвид изхода на спора пред настоящата инстанция разноски не се присъждат, тъй като такива не са поискани от касационния жалбоподател, а това решение е неблагоприятно за ответника. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 и 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,