Решение № 2185 от 1.3.2023 г. на ВАС, III о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на кмета на район Панчарево , Столична община, чрез юрисконсулт Стоименова, против решение 3251 от 13.05.2022 г., постановено по адм. дело 3654/2020 г. по описа на Административен съд София-град, с което по жалба на В. Ангелова е отменен негов отказ от 05.03.2020 г. В касационната жалба се излагат доводи за недопустимост и неправилност на решението, като постановено при неправилно приложение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, касационни основания по чл. 209, т. 1 и т. 3 АПК. Иска присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба, В. Ангелова, чрез процесуалния си представител адвокат Любенова в писмен отговор взема становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Касационната жалба е допустима, като подадена от надлежна страна, за която съдебния акт е неблагоприятен, в законоустановения срок. Производството пред Административен съд София град се е развило по оспорването от В. Ангелова на отказ с изх. РПН20-УФ01-51/3 от 05.03.2020 г. на кмета на район Панчарево , Столична община, за съставяне на акт за раждане на детето С. Ангелова. Отказът се основава на приетото, че актът не може да бъде издаден, без да са налице данни за част от съдържанието му, а именно конкретни и точни такива, установяващи произхода му. В представения легализиран и заверен превод на удостоверение за раждане на детето от Гражданския регистър на Барселона за родители са вписани две лица от женски пол, без да е конкретизиран произхода му, по отношение на неговата биологична майка, а според българското законодателство произходът от майката се определя от раждането. Посочено е също, че съгласно чл. 117, ал. 1 от КМЧП едно от условията за признаване на чуждестранен акт е да не противоречи на българския обществен ред, както и че съгласно българското законодателство е недопустимо вписването на двама родители от женски пол, тъй като еднополовите бракове в Република България са недопустими. С обжалваното решение отказът е отменен от административния съд като незаконосъобразен. За да постанови този резултат съдът е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган чл. 4, ал. 3 от Закона за гражданската регистрация (ЗГР), мотивиран е, тъй като съдържа фактически и правни основания за издаването му, не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, но противоречи на относимите материалноправни разпоредби. Направил е извод, че Република България не може да откаже да признае произхода на детето С. Ангелова от неговите родители с мотива, че националното право не предвижда нито института на брака между лица от един и същи пол, нито майчинството на съпругата на биологичната майка на детето. Съдът е цитирал разпоредбите на: чл. 7, ал. 1 и 2 от Конвенцията за правата на детето, съгласно които детето следва да бъде регистрирано незабавно след раждането му и от рождение има право на име, правото да придобие гражданство и доколкото е възможно, правото да познава и да бъде отглеждано от своите родители, като Държавите - страни по Конвенцията, осигуряват осъществяването на тези права в съответствие с националното си законодателство и със задълженията си, поети по съответните международни документи в тази област, особено когато в противен случай детето би останало без гражданство; чл. 24, § 2 от Хартата на основните права на Европейския съюз, регламентиращ, че при всички действия, които се предприемат от публичните власти или частни институции по отношение на децата висшият интерес на детето трябва да бъде от първостепенно значение; чл. 2, т. 4 и т. 6 от Семейния кодекс; чл. 3, § 1 от Конвенцията за правата на детето, съгласно която разпоредба висшите интереси на детето са първостепенно съображение във всички действия, отнасящи се до децата, независимо дали са предприети от обществени или частни институции за социално подпомагане, от съдилищата, административните или законодателните органи. Съдът е приел, че малолетното дете С. Ангелова е българска гражданка по силата на чл. 25 от Конституцията на Република България (КРБ) и чл. 8 от Закона за българското гражданство (ЗБГ), поради което попада в приложното поле на чл. 21, § 1 от ДФЕС, като се ползва със статут на гражданин на Европейския съюз именно по линия на българското си гражданство, като пречка за свободното му движение е отказът на ответника да бъде съставен акт за раждане, в който, като негови родители, се впишат В. Ангелова и К. Кинг. Позовавайки се на разпоредбата на чл. 4, § 3 от Директива 2004/38/ЕО от 29.04.2004 г. относно правото на граждани на Съюза и на членовете на техните семейства да се движат и да пребивават свободно на територията на държавите членки е извел задължение за българските власти да издадат документи за самоличност или паспорт на детето, независимо от съставяне на нов акт за раждане. Въз основа на посочените разпоредби и мотивите на Съда на Европейския съюз (Съда/Съдът) в решението по Преюдициално дело С-490/20 постановено по запитване на Административен съд София-град по делото, по което е постановено обжалваното решение, първоинстанционният съд е заключил, че кумулативно са налице юридическите факти елементи от правопораждащия състав по чл. 72, ал. 3, т. 1 от ЗГР, с които правната норма свързва съставянето на акт за раждане на дъщерята на В. Ангелова. С посоченото решение по дело С-490/20 Съдът е приел, че Член 4, параграф 2 ДЕС, членове 20 ДФЕС и чл. 21 ДФЕС, както и членове 7, 24 и 45 от Хартата на основните права на Европейския съюз във връзка с член 4, параграф 3 от Директива 2004/38/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година относно правото на граждани на Съюза и на членове на техните семейства да се движат и да пребивават свободно на територията на държавите членки, за изменение на Регламент (ЕИО) 1612/68 и отменяща директиви 64/221/ЕИО, 68/360/ЕИО, 72/194/ЕИО, 73/148/ЕИО, 75/34/ЕИО, 75/34/ЕИО, 75/35/ЕИО, 90/364/ЕИО, 90/365/ЕИО и 93/96/ЕИО, трябва да се тълкуват в смисъл, че по отношение на ненавършило пълнолетие дете, гражданин на Съюза, чийто акт за раждане, съставен от компетентните власти на приемащата държава членка, посочва като негови родители две лица от един и същ пол, държавата членка, на която това дете е гражданин, е задължена, от една страна, да му издаде карта за самоличност или паспорт, без да изисква предварително съставяне на акт за раждане от своите национални власти, както и, от друга страна, да признае, също както всяка друга държава членка, издадения от приемащата държава членка документ, който позволява на това дете заедно с всяко от посочените две лица да упражнява правото си свободно да се движи и да пребивава в рамките на територията на държавите членки. Следва да се отбележи, че решението е прието на основание фактическите констатации на запитващата юрисдикция (Административен съд София-град), като единствено компетентна в това отношение, че С. Ангелова е българска гражданка по силата на чл. 25, алинея първа от българската конституция. Решението е валидно и допустимо, но неправилно. Установено по делото, е че В. Ангелова, чрез пълномощник, е подала искане до кмета на район Панчарево , Столична община, за пресъставяне на акт за раждане на детето С. Ангелова, родено на [дата на раждане] Към искането е представен оригинал на удостоверение за раждане от Гражданския регистър на Барселона и негов легализиран превод. В този акт, В. Ангелова, българска гражданка, гражданско състояние женена, е посочена като майка на роденото дете (майка А). В удостоверението също като майка на детето е записана и К. Кинг, гражданство Великобритания, с гражданско състояние женена. Отразено е че бракът на родителите присъства с потвърждение в гражданския регистър, като сключен на 23.02.2018 г. С писмо от 07.02.2020 г. кметът на район Панчарево , Столична община, е указал на заявителката в 7-дневен срок да представи доказателства относно произхода на детето по отношение на неговата биологична майка, при посочване, че произходът от родител е от майка и/или баща, като съгласно чл. 60, ал. 1 от Семейния кодекс произходът от майката се определя от раждането. В отговор на писмото с молба от 18.02.2020 г. Ангелова (чрез пълномощник) заявява, че не е задължена да даде исканата информация, а детето е български гражданин съгласно чл. 8 от Закона за българското гражданство. В представена пред първоинстанционния съд писмена защита от адвокат Любенова се съдържа изявление, че С. Ангелова е родена от К. Кинг, като властите на Великобритания са отказали издаване на паспорт на детето, тъй като не е британски гражданин. Това обстоятелство се установява от представен по делото отговор на паспортна служба Белфаст, по искане на К. Кинг за издаване на паспорт на С. Ангелова. При установеното по делото необоснован и при неправилно приложение на закона е изводът на първоинстанционния съд, че са налице предпоставките на чл. 72, ал. 3, т. 1 от Закона за гражданската регистрация и касационния жалбоподател е длъжен да издаде акт за раждане на детето С. Ангелова. Съгласно разпоредбата на чл. 70, ал. 1 от Закона за гражданската регистрация (ЗГР) български гражданин, който е поискал от местен орган по гражданското състояние в чужбина съставянето на акт за гражданско състояние, е длъжен да се снабди със заверен препис или извлечение от съставения акт и не по-късно от шест месеца след съставянето му да го предаде или изпрати на българския дипломатически или консулски представител в тази страна, като същевременно му съобщи постоянния си адрес в Република България. Според ал. 2 ако българският гражданин не е могъл да предаде или изпрати съставения от местен орган по гражданското състояние в чужбина акт на български дипломатически или консулски представител, той може да го представи направо на длъжностното лице по гражданското състояние в общината по постоянен адрес съгласно чл. 72, ал. 2, т. 1, 2 и 3, заедно с легализиран и заверен превод на български език. Длъжностното лице по гражданското състояние съставя акт за гражданско състояние, като вписва в него въз основа на получения препис по ал. 1 името на титуляря, датата и мястото на раждане, пола и установения произход - чл. 72 , ал. 3, т. 1 от с. з. Посочените разпоредби са в Раздел VІІ от ЗГР Актове за гражданско състояние на български граждани, съставени в чужбина. Следователно, задължение на длъжностното лице по гражданското състояние в общината по постоянен адрес е за съставяне на акт по гражданско състояние, какъвто е и актът за раждане, на български гражданин, за събитие, подлежащо на регистрация, настъпило в чужбина. Че това е така е видно и от разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от ЗГР която гласи, че в регистрите на актовете за гражданско състояние се вписват събитията по чл. 1, ал. 2, сред които е и раждането, за всички лица, които към момента на настъпването му са български граждани и за лицата, които не са български граждани, но към момента на настъпване на събитието се намират на територията на Република България. Съответно чл. 3, ал. 2, т. 1 от ЗГР предвижда вписването в регистъра на населението на всички български граждани. В случая административният съд е извел задължение за издаване на акт за раждане на детето С. Ангелова от кмета на район Панчарево приемайки, че детето е български гражданин, при формалното позоваване на чл. 25 от Конституцията на Република България и чл. 8 от Закона за българското гражданство, без да извърши преценка дали установените по делото факти основават приложението на тези разпоредби към повдигнатия пред него спор. Това е от съществено значение, тъй като съгласно постоянната практика на Съда, потвърдена и в решението му по дело С-490/20, на приложението на което се основава обжалваното решение, определянето на условията за придобиване и загубване на гражданство съгласно международното право е от компетентността на всяка държава-членка, която компетентност следва да бъде упражнена при зачитане на правото на съюза. В § 52 от същото решение изрично е посочено, че съгласно действащото право на ЕС правилата за гражданското състояние (към които спадат правилата за брака и произхода), са от компетентността на държавите членки, а правото на Съюза не засяга тази компетентност и в този смисъл държавите членки са свободни или не в своето национално право да признаят брака между две лица от един и същ пол и качеството им на родители. В § 57 от решението е прието, че няма задължение за държавата членка, на която е гражданин засегнатото дете, да предвиди в националното си право лица от един и същ пол да имат качеството на родители или да признае за цели, различни от упражняването на правата, които това дете черпи от правото на Съюза, връзката на произход между посочено дете и лицата, които са упоменати като негови родители в акта за раждане, съставен от властите на приемащата държава. Така и с чл. 2, § 4 от Регламент (ЕС) 2016/1191 на Европейския парламент и на Съвета от 6 юли 2016 година за насърчаване на свободното движение на гражданите чрез опростяване на изискванията за представяне на някои официални документи в Европейския съюз и за изменение на Регламент (ЕС) 1024/2012 е прието, че регламентът не се прилага за признаването в държава членка на правните последици, свързани със съдържанието на официални документи, издадени от органите на друга държава членка. Също така изрично в този регламент е посочено, че целта му не е промяна на материалното право на държавите членки, свързано с раждане, удостоверяване, че лицето е живо, смърт, име, брак (включително брачна дееспособност и семейно положение), развод, законна раздяла или унищожаване на брака, регистрирано партньорство (включително дееспособност за сключване на регистрирано партньорство и положение на регистрирано партньорство), прекратяване на регистрирано партньорство, законна раздяла или анулиране на регистрирано партньорство, произход, осиновяване, местоживеене и/или местопребиваване, гражданство. Българското право не предвижда възможност за сключване на брак от лица от един и същи пол. Конституционно определено е, че бракът е доброволен съюз между мъж и жена чл. 46, ал. 1 от Конституцията на Република България. Български гражданин е всеки, на когото поне единият родител е български гражданин, или който е роден на територията на Република България, ако не придобива друго гражданство по произход чл. 25, ал. 1 , изр. първо от КРБ, като условията и редът за придобиване, запазване и загубване на българското гражданство се определят със закон чл. 25, ал. 6 КРБ. Този закон е Законът за българското гражданство. Относимата в случая разпоредба от ЗБГ е тази на чл. 8, според която български гражданин по произход е всеки, на когото поне единият родител е български гражданин. От значение в случая, с оглед посочения в удостоверението за раждане на С. Ангелова произход от две майки е наличието на такъв от българската гражданка В. Методиева. Произходът от майката в българското законодателство се определя от чл. 60, ал.1 и 2 от Семейния кодекс, според които разпоредби произходът от майката се определя от раждането, като майка на детето е жената, която го е родила, включително при асистирана репродукция. Следователно, правилно административния орган е поискал от заявителката информация за биологичната майка на детето, позволяваща да се определи дали детето е български гражданин, което е основание за издаване на акт за раждането му и вписването му в регистрите за гражданско състояние. Такава информация не е предоставена, при което е постановен и обжалвания пред съда отказ. При това положение необоснован е изводът в обжалваното решение, че детето С. Ангелова като гражданин на държава членка Република България, родено в друга държава членка (Испания), в която законно пребивава, попада в приложното поле на чл. 21, § 1 ДФЕС, както и че обжалвания отказ препятства правата му по чл. 4, § 3 от Директива 2004/38/ЕО на Европейския парламент и на Съвета. След като детето не е български гражданин, то не може да се позовава нито на правата, произтичащи от 4, § 3 от Директива 2004/38/ЕО, нито на тези, произтичащи от членове 20 и 21 ДФЕС. Тези разпоредби не основават право да се претендира предоставянето на българско гражданство. Правото на свободно движение произтича от притежавано гражданство на Съюза, а то от своя страна на притежавано гражданство на държава членка. Макар и да не е предмет на конкретния спор, следва да се отбележи, че задължението на държавата членка по чл. 4, § 3 Директива 2004/38/ЕО е за издаване на карта за самоличност или паспорт на своите граждани. Това изрично е потвърдено и в решението по дело С-490/20 на СЕС. След като по делото е установено, че детето С. Ангелова не е български гражданин, по смисъла на посоченото приложимо право, то за Република България, конкретно за кмета на район Панчарево, Столична община, не възниква задължение за съставяне на акт за раждане. Неоснователни са доводите на ответника по касационната жалба, че неиздаването на акт за раждане в случая води до лишаване от гражданство, съответно до нарушаване на висшия интерес на детето, основани на неточно и непълно цитиране на правото на приемащата държава (Испания) относно правото на детето да придобие испанско гражданство, от което ще произтекат и всички негови права като гражданин на Европейския съюз. Съгласно чл. 17 от Испанския граждански кодекс от 24 юли 1889 г. (цитат от становището на Кралство Испания по дело С-490/20) испански граждани по произход са лицата, родени в Испания от родители, които са чужденци, ако поне единият от родителите е роден в Испания, с изключение на децата на акредитирани в Испания дипломатически или консулски служители, или ако и двамата родители са без гражданство, или националното законодателство на никой от тях не предоставя гражданство на детето . При установените по делото факти, че националното законодателство на никой от родителите, посочени в акта за раждане на детето, съставен в Испания, където то е родено, не предоставя гражданство, то същото по силата на посочената разпоредба би следвало да е гражданин на Испания, член на Европейския съюз. Несъмнено настоящата инстанция не е компетентна да се произнесе по наличие на предпоставките на посочената разпоредба, но съобрази, че нейната приложимост, в настоящия случай, е изрично потвърдена от испанското правителство в съдебното заседание по преюдициалното дело С-490/20 при поискване. Това е видно от § 53 от заключението на генералния адвокат по делото. Съответно, както и генералният адвокат посочва, няма опасност детето да бъде лице без гражданство. Следователно търсената защита на правата на детето, чрез придобиване на гражданство, основаващо издаване на карта за самоличност или паспорт, пряко относими към правото му на свободно движение и пребиваване, като една от предпоставките за това, е осъществима, но зависи единствено и само от волята за упражняването им от жалбоподателката Ангелова и/или от биологичната майка на детето К. Кинг. Това реално е и тяхно задължение според чл. 18, т. 1, изр. последно от Конвенцията за правата на детето. Съдът намира, че в случая, с оглед доводите на жалбоподателката в първоинстанционното производство, се цели признаване на гражданство на конкретна държава от детето С. Ангелова, каквото гражданство при посоченото по-горе в мотивите не е налице. Защитата на правата на детето относно семеен живот и право на придвижване произтича от документ за самоличност, издаването на който е задължение на държавата на която то е гражданин и издаден от приемащата държава членка документ, който му позволява да се движи и пребивава в рамките на територията на държавите членки. По изложените съображения обжалваното съдебно решение се явява неправилно, като необосновано и постановено в нарушение на закона и следва да бъде отменено, като вместо него се постанови друго по съществото на спора, с което се отхвърли оспорването от В. Ангелова на отказ с изх. РПН20-УФ01-51/3 от 05.03.2020 г. на кмета на район Панчарево , Столична община, за съставяне на акт за раждане на детето С. Ангелова. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, трето отделение