Решение № 2785 от 2.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 11473/2017 г.

Решение № 2785 от 2.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 11473/2017 г., III о., докладчик съдията Юлиян Киров Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на А. Х. А., който е без гражданство, насочена срещу Решение № 5087 от 01.08.2017 г., постановено по адм. дело № 1213/2017 на Административен съд С.- град (АССГ). В жалбата се поддържат твърдения за неправилност и на съдебното решение, като постановено при съществено нарушение на съдебнопроизводствените правила, противоречие с материалния закон и необоснованост- касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Счита, за неправилни и необосновани изводите на административния съд, относно законосъобразното провеждане на административната процедура. Твърди, че в административната процедура са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила. Касационният жалбоподател А. Х. А., в съдебно заседание, чрез адв. Ж. поддържа жалбата и иска отмяна на процесното решение. Ответникът - Председателят на ДАБ, в съдебно заседание, чрез юрисконсулт С. оспорва жалбата. Счита обжалвания съдебен акт за правилен и законосъобразен и моли същият да се остави в сила. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита съдебното решение за правилно и моли същото да се остави в сила. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото прие следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която обжалваният съдебен акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е допустима. С обжалваното съдебно решение е отхвърлена жалбата на А. Х. А., срещу Решение № 7571/31.08.2016 г. на Председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет, с което е отнет хуманитарният статут на жалбоподателя, предоставен с Решение № 641/07.05.2013 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет. За да постанови този резултат, административният съд е приел, че оспореният индивидуален административен акт е издаден от председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет- компетентен орган съгласно чл. 48, ал. 1, т. 1 ЗУБ. Посочено е, че решението е поставено в установената от закона писмена форма, като същото съдържа реквизитите по чл. 59, ал. 2 АПК. Обсъден е това, че в същия се съдържа ясно текстово описание на фактическото основание за неговото издаване - наличие на данни, че с действията си лицето може да постави в опасност сигурността на българската държава. Намира, че наличието на такива данни се установява от посочен в самото решение друг административен акт - Заповед № З-1080/18.04.2016 г. на председателя на ДАБ, с която спрямо жалбоподателя са наложени принудителни административни мерки "експулсиране", отнето е правото на пребиваване в Р. Б. и е наложена забрана за влизане в Р. Б. за срок от 5 години. Изложени са аргументи, че предвид уведомяването на лицето в адм. производство не се констатират допуснати съществени нарушения на административно производствените правила. Достигнат е извод, че Решение № 7571/31.08.2016 г. на председателя на ДАБ съответства и на материалния закон и неговата цел. Счита, че като е приел, че е осъществена хипотезата на чл. 17, ал. 3 във вр. с чл. 12, ал. 2, т. 4 ЗУБ и е отнел хуманитарния статут на чужденецът, адм. орган е постановил един законосъобразен административен акт. Според първостепенният съд това мотивира извод за неоснователност на жалбата, която следва да бъде отхвърлена. Настоящият състав на ВАС, трето отделение счита, че решението на АССГ е правилно, като подадената срещу него касационна жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА. Неоснователни са релевираните доводи на касационния жалбоподател, че решението е постановено при съществено нарушение на съдебно производствените правила, тъй като не са отчетени всички факти, от административното производство. В съдебното производство АССГ е обсъдил всички факти и обстоятелства, свързани със случая, заедно с въпросът, относно степента на индивидуална заплаха за националната сигурност, която представлява жалбоподателя. Неоснователни са твърденията в жалбата, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон. Решаващият съд е събрал и анализирал относимите доказателства и е преценил законосъобразността на оспорения административен акт, съобразно критериите на чл. 146 АПК. При изяснена фактическа обстановка, съдът е достигнал до обосновани и законосъобразни изводи. Мотивите в съдебното решение са формирани на база възприетите факти и дават отговори на развитите оплаквания на жалбоподателя. Обосновано от първостепенният съд се приема, че в процесния случай ответникът е осъществил своята компетентност да постанови акт по чл. 17, ал. 3 ЗУБ, действайки при условията на обвързана компетентност, зачитайки становището за наличие на опасност за сигурността на българската държава. Правилно решаващият съд е констатирал, че обжалваното решение на ДАБ по отношение на данните, послужили за отнемане на статута препраща към Заповед № З-1080/18.04.2016 г. на председателя на ДАБ на Председателя на ДАНС, с която по отношение на чужденеца са приложени принудителни административни мерки "отнемане на право на пребиване в Р. Б.", "експулсиране" и "забрана за влизане в Р. Б.". Същата заповед се основава на оперативни данни, че жалбоподателят представлява заплаха за националната сигурност. В Предложение от 16.05.2015 г. на ДАНС е извършен анализ на действията на жалбоподателя, като е формиран извод, че същият с действията си може да постави в опасност сигурността на българската държава. Всички тези данни сочат, че административният орган е установил наличието на отрицателна предпоставка по чл. 17, ал. 3 във вр. с чл. 12, ал. 2, т. 4 от ЗУБ за предоставяне на хуманитарен статут, а именно наличие на сериозни основания за предположение, че лицето представлява заплаха за националната сигурност. Основанията за такова предположение са налице, тъй като са обосновани с данни за незаконна дейност на лицето, през продължителен период от време. Правилно административният съд е приел за неоснователни доводите на жалбоподателя, че административният орган не е съобразил забраната за връщане, като е приел, че съгласно чл. 4, ал. 4 ЗУБ забраната за връщане търпи изключения, сред които попада и настоящия случай, тъй като чужденецът представлява опасност за националната сигурност. Обосновано решаващият съд приема, че в случая не е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, което да представлява основание за отмяна на оспореното решение - чл. 146, т. 3 АПК. Неоснователно е твърдението в касационната жалба за допуснати процесуални нарушения, относно връчването на решението на ДАБ от 02.06.2016 г. Същото е било редовно връчено на 25.07.2016 г. при условията на чл. 76, ал. 5 от ЗУБ. Настоящият съдебен състав счита, че не е налице съществено нарушение на административно производствените правила. В обжалвания административен акт са посочени, както правните основния, така и тяхното съдържание, предвид разглеждането на случая в контекста на заплаха за националната сигурност. Административният акт е мотивиран до степен лицето точно да разбере предвидените правни последици и приложимия материален закон. За това свидетелства и настоящото съдебно производство, в което неговото право на защита е реализирано в пълен обем. По тези съображения настоящата касационна инстанция намира, че решението на Административен съд - С. град следва да бъде оставено в сила, като законосъобразно. Водим от изложеното Върховен административен съд, трето отделение, на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК,