Решение № 451 от 27.10.2011 г. на ВКС по гр. д. № 807/2011 г.

ВКСIV гражданско отделение27.10.2011 г.докладчик Светла Бояджиева

Диспозитив

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на В. С. П. от [населено място], ЖК"Л. 10"бл. 134 ет. 7 ап. 27 за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК на влязлото в сила решение № 3739 от 21.07.09 г. по гр. дело № 3368/06 г. на Софийски градски съд, потвърдено с решение № 701 от 12.07.10 г. по гр. дело № 3116/09 г. на Софийски апелативен съд, 2-ри състав, оставено в сила с определение № 366 от 24.03.11 г. по гр. дело № 1568/10 г. на ВКС, III г. о. ОСЪЖДА В. С. П. да заплати на К. А. М. сумата 1500 лв /хиляда и петстотин/разноски, представляващи адвокатско възнаграждение.

Мотиви

Решение № 451 от 27.10.2011 г. на ВКС по гр. д. № 807/2011 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Светла Бояджиева Производството е по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Образувано е по молба на В. С. П. от за отмяна на решение № 3769 от 21.07.2009 г. по гр. дело № 3368/06 г. на Софийски градски съд, потвърдено с решение № 701/12.07.10 г. по гр. дело № 3116/09 г. на Софийски апелативен съд, оставено в сила с определение № 366 от 24.03.2011 г. по гр. дело № 1568/10 г. на ВКС, III г. о. С атакуваното решение В. С. П. е осъден да заплати на К. А. М. сумата 7091 лв на основание чл. 59 ЗЗД, ведно със законната лихва, считано от 11.10.06 г. до окончателното изплащане, като е отхвърлил иска за разликата до пълния предявен размер от 10 100 лв. Молителят се позовава на основанието за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, като твърди, че се е снабдил с писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са му били известни при решаването му. Прилага 2 бр. доклади от председателя на НС на С. С. З. до СОбС от 14.10.04 г. и от 16.12.04 г.; жалба рег. № 94-В-410/24.11.05 г.; 2 бр. констативни протоколи от 15.12.2005 г. и решение № 623 от 18.11.10 г. на СОбС. Моли атакуваното решение да бъде отменено. Ответникът по молбата К. А. М. чрез пълномощника си адв. Г. М. моли да бъде оставена без уважение. Претендира за разноски. Върховният касационен съд, състав на IV г. о. като прецени данните по делото, приема следното: С определение от 10.06.11 г., постановено по делото, състав на IV г. о. на ВКС е приел, че молбата за отмяна е подадена в срока по чл. 305, т. 1 ГПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Нови обстоятелства или нови доказателства по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК са налице тогава, когато те са съществували при предявяване на иска и разглеждането на делото, но не са били известни на страната, респективно не са станали достояние на съда, а са от съществено значение за изхода на спора. Новооткрито доказателство е налице и тогава, когато някое обстоятелство е било известно, страната го е твърдяла пред съда, но не е могла да го удостовери по надлежния ред по причина, която е извън процесуалното й поведение. Решаващото е, че новооткритият факт е бил налице когато делото се е намирало в такава фаза на развитие, че той е могъл да бъде изтъкнат и взет предвид. Освен това новооткритите факти трябва да са от съществено значение за спора. Законът изисква кумулативното наличие на двете предпоставки, за да бъде уважено искането. С оглед изложеното в молбата за отмяна е видно, че молителят се позовава на документи по проведена и завършена тръжна процедура, която е атакувал по административен ред. Същите са неотносими за изхода на спора по иска по чл. 59 ЗЗД доколкото в исковото производство ищецът К. М. се е легитимирал като собственик на процесния недвижим имот за исковия период с валиден договор за продажба на обособена част от общинско дружество чрез публичен търг с явно наддаване. Представените писмени доказателства във връзка с проведения търг не установяват твърдението на молителя за нищожност на договора за покупко-продажба и не биха променили правните изводи на решаващия съд. Това се отнася и за решение № 623 от 18.11.10 г. на СОбС, с което семейството на молителя е временно настанено под наем в общинско жилище до построяване на бл. 23[жк]съгласно заповед по чл. 100 ЗТСУ, с която му е определен в обезщетение апартамент № 32.Това писмено доказателство няма отношение към иска по чл. 59 ЗЗД, чийто предмет на спора е търговско помещение. По изложените съображения не е налице хипотезата на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, поради което молбата за отмяна на В. С. П. следва да бъде оставена без уважение. С оглед изхода на производството молителят следва да бъде осъден да заплати на ответника по молбата направените разноски в размер на 1500 лв, представляващи адвокатско възнаграждение за един адвокат. Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на IV г. о.

Цитирани разпоредби

2