Решение № 2795 от 26.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 15242/2013 г.

Решение № 2795 от 26.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 15242/2013 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). С решение № 523 от 3.10.2013 г., постановено по административно дело № 452/2013 г., Административен съд - Пазарджик е: 1) отменил Мотивирано Решение № Ж-471#1/16.05.2013 г. на директора на РУСО (Районно управление "Социално осигуряване") - Пазарджик, с което е потвърдено разпореждане № О-12-000-00-00597738/3.04.2013 г. на ръководителя на изплащането на обезщетенията и помощите, с което е отказано отпускането на парично обезщетение за общо заболяване по болничен лист № 2753718 серия А 2012; 2) изпратил преписката на ръководителя по изплащане на обезщетенията и помощите при РУСО - Пазарджик за произнасяне по заявлението на оспорващата Маргарита Теодосиева със задължителни указания по прилагането на закона, дадени в мотивите на постановеното решение; 3) определил 30-дневен срок за издаване на искания административен акт, считано от датата на влизане на съдебното решение в сила; 4) осъдил РУСО - Пазарджик да заплати на Маргарита Николова Теодосиева разноски по производството в размер на 360 лева. Така постановеното решение е атакувано с касационна жалба от директора на Районно управление "Социално осигуряване" - Пазарджик, действащ чрез пълномощника юрк. Кадийска. По съображения за неправилност на съдебния акт, относими към касационните отменителни основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 2 от АПК - нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила, касаторът претендира отмяна на решението на Пазарджишкия административен съд. Ответникът по касация Маргарита Николова Теодосиева от гр. Пазарджик в писмено становище, подадено от повереника й адв. Бангеев, оспорва касационната жалба като неоснователна и иска да й се присъдят направените деловодни разноски за касационната инстанция. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност по същество на касационната жалба и правилност на атакуваното с нея съдебно решение, поради което предлага последното да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която оспореното с нея решение е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна. Първоинстанционният съд правилно е установил фактическата обстановка по спора. Установено е, че Маргарита Теодосиева е декларирала и започнала да упражнява трудова дейност като самоосигуряващо се лице по смисъла на чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО от 1.03.2008 г. като е определила осигуряване за всички осигурени социални рискове, без трудова злополука, професионална болест и безработица от същата дата. В периода 1.01.2009 г. - 31.12.2011 г. за нея са внасяни осигуровки за инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт и са подавани съотносими към тях данни с декларация "данни за осигурено лице" (образец 1) в регистъра на осигурените лица по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО. За периода 1.01.2012 г. - 31.01.2013 г. за Теодосиева са внасяни осигуровки за всички осигурителни рискове, без трудова злополука, професионална болест и безработица. В хода на административното производство е извършена проверка от инспектор по осигуряването относно правото на парични обезщетения и помощи на Маргарита Теодосиева, резултатите от която са обективирани в констативен протокол, като инспекторът е формулирал извод, че Теодосиева няма право на парично обезщетение от ДОО и е дадено задължително предписание (няма данни да е влязло в сила) по чл. 108, ал. 1, т. 3 от КСО да подаде ОКД-5 в ТД на НАП, офис гр. Пазарджик, с която да заяви вид на осигуряване за инвалидност поради общо заболяване, за старост и смърт от 1.03.2008 г. и да направи корекция в декларация образец № 1 в частта вид на осигуряване от "за всички осигурителни рискове без трудова злополука, професионална болест и безработица" на "инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт" за периода месец януари 2012 г. - месец февруари 2013 г. Позовавайки се на извършената проверка, с разпореждане № О-12-000-00-00597738 от 3.04.2013 г. ръководителят на изплащането на обезщетенията и помощите е отказал отпускане на Маргарита Теодосиева на парично обезщетение за общо заболяване по болничен лист № 2753718 серия А 2012 за периода 5.02.2013 г. - 11.02.2013 г. При осъщественият административен контрол по реда на чл. 117, ал. 3 от КСО с оспореното пред Пазарджишкия административен съд мотивирано решение № Ж-471#1 от 16.05.2013 г. директорът на РУСО - Пазарджик е потвърдил разпореждането от 3.04.2013 г. по съображения, че декларираният вид осигуряване и действително внесените осигурителни вноски и съотносимите към тях данни се различават до 31.12.2009 г., поради което правото за получаване на парични обезщетения за временна нетрудоспособност, бременност и раждане се определя и преценява съобразно действително внесените осигурителни вноски към 1.01.2010 г. и съответно лицето не е осигурено за риска общо заболяване и майчинство и няма право на парично обезщетение за временна неработоспособност. В хода на съдебно-административното производство по делото е назначено извършване на съдебно-икономическа експертиза, като вещото лице е дало заключение, че декларираните и внесени осигурителни вноски за ДОО за Маргарита Теодосиева за периода 1.01.2009 г. - 31.12.2011 г. отговарят на праговете за задължително осигуряване за инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, а за периода 1.01.2012 г. - 31.01.2013 г. и месец февруари 2013 г. отговарят на праговете за осигуряване за всички осигурителни социални рискове без трудова злополука, професионална болест и безработица (включва общо заболяване и майчинство). За да уважи сезиралата го жалба на Теодосиева, след преценка на събраните по делото доказателства и заключението на вещото лице по възложената му съдебно-икономическа експертиза, Пазарджишкият административен съд от правна страна е приел, че оспореното пред него решение на директора на РУСО - Пазарджик е незаконосъобразно като постановено в противоречие с материалния закон - отменително основание по чл. 146, т. 4 от АПК. Подложеното на касация съдебно решение е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на правомощията му след надлежно сезиране от активно легитимирана страна. Атакуваният пред настоящата инстанция съдебен акт не страда и от твърдяните от касатора пороци, наличието на които би обусловило неговата неправилност по смисъла на чл. 209, т. 3, предложение първо и второ от АПК. В хода на съдебно-административното производство пред първоинстанционния съд (т. е. инстанцията по същество на спора, пред която е можело да се установяват юридически и доказателствени факти от значение за законосъобразността на процесните актове на администрацията и на обуславящите ги такива) са събрани относимите за казуса доказателства, достатъчни за изясняването му от фактическа и правна страна. На база на правилно установените факти съдът е извел обосновани изводи, които е аргументирал в съответствие с приложимия материален закон (Кодекса за социално осигуряване и Наредбата за общественото осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица). Решаващият съдебен състав е обсъдил доказателствата и становищата на страните, като основателно е приел за незаконосъобразно решението на административния орган, с което на Теодосиева било отказано отпускане на парично обезщетение по болничен лист № 2753718 серия А 2012. В мотивите на проверяваното съдебно решение е аргументиран извод, че самоосигуряващото се лице при започване на дейността е декларирало вид осигуряване, което е включвало общо заболяване и майчинство, и не е установено да е подавало други декларации, с които да е променяло първоначално заявения вид осигуряване до момента на настъпване на осигурителния риск. От заключението на вещото лице е установено, че за периода 1.01.2012 г. - 31.01.2013 г. Теодосиева е внасяла осигурителни вноски, включващи и общо заболяване и майчинство. При започване на дейността е налице подадена декларация за процесния вид осигуряване, като е налице невнасяне на вноска за този риск до 31.12.2011 г., и невнесената вноска е дължима, но от друга страна, е налице повече от шест месеца осигурителен стаж за общо заболяване и майчинство преди издаването на болничния лист и настъпване на периода на временна неработоспособност. Горното е мотивирало Административен съд - Пазарджик да счете, че Маргарита Теодосиева е осигурено лице по смисъла на чл. 40, ал. 1 от КСО и има право на парично обезщетение по процесния болничен лист. Решението на първоинстанционния съд е правилно, а изводите му са обосновани и се споделят от касационната инстанция. Съгласно чл. 40, ал. 1, изр. 1 от КСО, осигурените лица за общо заболяване и майчинство имат право на парично обезщетение вместо възнаграждение за времето на отпуск поради временна неработоспособност и при трудоустрояване, ако имат най-малко 6 месеца осигурителен стаж като осигурени за този риск. Теодосиева отговаря на тези условия - тя е осигурено лице с над шестмесечен осигурителен стаж преди настъпването на осигурителното събитие. Съдът основателно се е позовал на компетентно изготвеното заключение по назначената съдебно-икономическа експертиза, данните от което недвусмислено обосновават този извод. От горното явства, че тезата, която се силаеше да докаже касатора, за неправилност на първоинстанционното съдебно решение и законосъобразност на административните разпореждане и решение, не може да бъде кредитирана. Изложеното обуславя правилността на преценката на Пазарджишкия административен съд за незаконосъобразност на процесните административни актове, с които е отказано плащане на парично обезщетение по представения болничен лист за временна неработоспособност през процесния период, като издадени в нарушение на приложимия материален закон. В случая осигурителният орган неправилно е приложил относимите за казуса норми на КСО и НООСЛБГРЧМЛ. Като не е съобразил това в постановеното от него решение, директорът на Районно управление "Социално осигуряване" - Пазарджик също е издал незаконосъобразен акт. Изложеното обуславя извода, че първоинстанционният съд е постановил правилен съдебен акт, който при липса на касационни основания, водещи до неговата отмяна, следва да бъде оставен в сила. При този изход на спора се явява основателно искането на ответницата по касация да й се присъдят сторените за настоящото производство деловодни разноски, равняващи се на 150 лева заплатено от нея адвокатско възнаграждение на упълномощения да я представлява адвокат. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 1 и ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,