Решение № 4167 от 30.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 2661/2017 г.

Решение № 4167 от 30.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 2661/2017 г., V о., докладчик съдията Илиана Славовска Производството е реда на чл. 145 - 178 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на Г. С. Х. срещу заповед № 8121к-5271/22.12.2016 г. на Министъра на вътрешните работи, с която е прекратено служебното му правоотношение на държавен служител в МВР. Счита, че заповедта е незаконосъобразна, тъй като преди издаването й е оттеглил подаденото заявление, с което е поискал служебното му правоотношение да бъде прекратено. Счита поради това, че заповедта е постановена при липсата на фактическите и правни основания за издаването й, при което е материално незаконосъобразна, а при издаването й са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е постановена в нарушение на целта на закона. Моли съда да постанови решение, с което да я отмени и му присъди направените деловодни разноски. Ответникът - Министърът на вътрешните работи, чрез процесуален представител оспорва жалбата, като неоснователна и моли съда да постанови решение, с което да я отхвърли, като осъди жалбодателя да заплати направените деловодни разноски - юрисконсултско възнаграждение. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, след като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл. 171 АПК представените по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното: Няма спор между страните, че жалбодателят до издаване на обжалваната пред настоящия състав заповед е заемал длъжността старши инспектор - началник на участък (КП) при Районно управление - С. при Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи (ОДМВР) - В. Т.. От представеното с административната преписка копие от справка рег. № 366р-21874/06.12.2016 г. се установява, че осигурителният стаж на Харизанов към 31.12.2015 г. е 27 години, 2 месеца и 4 дни, от които 2 години и 8 месеца извън МВР. Със заявление № 366р-21514/01.12.2016 г., подадено до министъра чрез ОДМВР - В. Т. Х. е изразил желание служебното му правоотношение на държавен служител в МВР да бъде прекратено на основание чл. 226, ал. 1, т. 13 ЗМВР поради придобиване право на пенсия по КСО. Със заявление № 366р-22379/14.12.2016 г. отново подадено до министъра чрез ОДМВР В. Т. Х. заявява, че желае да оттегли предходното заявление. Върху това заявление е поставена резолюция "запознат" на 19.12.2016 г. с положен подпис на неустановено лице, като такъв е положен и върху печата на министерството с дата 20.12.2016 г. С обжалваната пред настоящия състав заповед № 8121К-5271/22.12.2016 г. Министърът на вътрешните работи прекратява служебното правоотношение на държавен служител на МВР на Г. Х. на основание чл. 226, ал. 1, т. 13 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР) във вр. с § 50 ПЗР на Закона за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване (КСО) (ДВ бр. 61/2015 г. в сила от 01.01.2016 г.) и негово заявление 366р-21514/01.12.2016 г. - след придобиване право на пенсия при условията на чл. 69 КСО - по искане на служителя, считано от датата на връчване на заповедта, което видно от направеното отбелязване е сторено на 30.12.2016 г. На същата дата жалбодателят е подписал и акт за сдаване на длъжност. Предвид така установеното от фактическа страна и при извършената проверка за законосъобразност на обжалвания административен акт по реда на чл. 168 АПК съдът намира следното. Заповедта е постановена от компетентен орган, предвид разпоредбата на чл. 227 във вр. с чл. 158 ЗМВР и в предвидената от закона форма. Същата е писмена и доколкото в ЗМВР липсват конкретни изисквания в случая е приложима разпоредбата на чл. 59, ал. 2 АПК, като от съдържанието ? се установява, че съдържа всички посочени в него реквизити. Като основание за издаването й освен законовите разпоредби е посочено и заявлението на Харизанов рег. № 366р-21514/01.12.2016 г., което обаче е оттеглено със заявление № 366р-22379/14.12.2016 г., с което органът е запозната още на 19.12.2016 г. или на 20.12.2016 г. предвид положените подписи, които наподобяват този на издателя на акта, а именно той е адресат на заявлението. При това в случая с оттеглянето на заявлението преди издаване на заповедта, с което органът също е запознат преди да постанови същата е налице допуснато съществено нарушение на административно производствените правила, доколкото прекратяване на служебното правоотношение в хипотезата на чл. 226, ал. 1, т. 13 ЗМВР може да бъде осъществено при наличието на валидно изразено искане от страна на служителя. В случая такова е направено, но е оттеглено надлежно от Харизанов, като оттеглянето е станало известно на органа преди издаване на заповедта, но същият не се е съобразил с това. Изводът, че това може да стане единствено по волята на служителя следва и от цитираната в заповедта разпоредба на § 50 от ПЗР на ЗИДКСО (ДВ бр. 61/2015 г. в сила от 15.08.2015 г.), съгласно която лицата по чл. 69 КСО, които до 31 декември 2015 г. имат необходимия осигурителен стаж за придобиване право на пенсия, могат да се пенсионират независимо от възрастта им до 31 декември 2018 г. В конкретния случай предвид своевременното оттегляне на заявлението за прекратяване на служебното правоотношение от страна на жалбодателя такава воля не е налице към момента на издаване на заповедта. При това заповедта е и материално незаконосъобразна, тъй като не са налице предпоставките на посочените в заповедта правни норми, послужили като основания за издаването й. На последно място заповедта е постановена и в нарушение на целта на закона, доколкото разпоредбата на § 50 ПЗР ЗИД КСО е предвидена от законодателя възможност за служителите в МВР, при наличие на предвидените в нея предпоставки да ползват облекчен ред да упражнят правото си на пенсиониране и не предоставя възможност на органа да прекратява такива правоотношения по своя преценка. Предвид изложеното настоящият състав намира, че обжалваният административен акт е незаконосъобразен като постановен при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в нарушение на материалния закон и неговата цел - отменителни основания по чл. 146, т. т. 3, 4 и 5 АПК, при което следва да бъде отменен. При този изход на делото и на основание чл. 143, ал. 1 АПК Министерството на вътрешните работи следва да бъде осъдено да заплати на жалбодателя направените деловодни разноски в размер на 13,50 лв., представляващи заплатени от него държавна такса и такса за внасянето й по банков път. По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, Пето отделение