Решение № 1256 от 5.08.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4097/2007 г.

Решение № 1256 от 5.08.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4097/2007 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Дияна Ценева Производството е по чл. 218а, ал. 1, б. "а" ГПК (отм.) във вр. с § 2, ал. 3 ГПК. Подадени са касационни жалби от адв. А. С. като пълномощник на П. Г. С., В. И. С. и Г. И. С. и от адв. Й. Г. като пълномощник на Х. В. С. срещу решението на Софийски градски съд, постановено на 27.03.2007 г. по гр. д. № 2645/05 г. В жалбите са развити оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на съществени процесуални правила и на материалния закон. Ответницата по касация Г. П. К. чрез своя пълномощник адв. М. К. изразява становище, че жалбите са неоснователни. Ответницата Н. Д. Т. не е взела становище. Върховният касационен съд, състав на IV г. о., като извърши проверка на обжалваното въззивно решение във връзка с наведените в жалбите касационни основания, намира: Обжалваното решение е постановено при повторното разглеждане на делото от въззивен съд при условията на чл. 218з ГПК (отм.) С него е оставено в сила решението от 23.02.1999 г. по гр. д. № 4033/93 г. на Софийски районен съд, с което са отхвърлени предявените от И. В. С., заместен в процеса на основание чл. 120 ГПК (отм.) от П. С., В. С. и Г. С., и Х. В. С. против Г. П. К. и Н. Д. Т. обективно съединени искове по чл. 7 ЗВСОНИ и чл. 108 ЗС. След преценка на събраните по делото доказателства въззивният съд е достигнал до извода, че не са налице релевираните от ищците основания за нищожност на договора, с който наследодателят на ответниците е закупил от държавата отчуждения по реда на ЗОЕГПНС недвижим имот, а именно: нарушение на нормите за жилищно настаняване по чл. 8 ЗН (отм.); нарушение на чл. 10, ал. 1 от НПЖДЖФПНС - липса на съгласие на всички наематели за продажбата; нарушение на чл. 3, ал. 1 от Наредбата - одобряване на продажбата от не от компетентния за това орган. Поради това е заключил, че искът по чл. 7 ЗВСОНИ е неоснователен, договорът е действителен и легитимира ответниците като собственици на закупеното жилище. Въззивното решение е правилно. От фактическа страна по делото е установено, че с договор за продажба на недвижим имот по реда на НПЖДЖФПНС, сключен на 03.02.1958 г. наследодателят на ответниците П. закупил държавен имот-жилище, находящо се в гр. С., ул. "." № 6, състоящо се от три стаи, вестибюл, кухня, баня с клозет, заедно с принадлежащите му избено, зимнично и таванско помещение. По делото не се спори, че този имот е бил собственост на наследодателя на ищците В, от когото е одържавен през 1948 г. по реда на ЗОЕГПНС. Не се спори също, че към момента на извършване на продажбата семейството на купувача е било четиричленно и се е състояло от него, съпругата и двете им деца. Правилен като резултат, макар и по други съображения, е изводът на въззивния съд, че при сключване на договора за продажба не е нарушена разпоредбата на чл. 8 от ЗН (отм.), която установява диференцирани норми за жилищно настаняване съобразно броя на членовете на семейството, приложими и при продажба на жилища по реда на НПЖДЖФПНС. Това е така, тъй като със забележка 3 към чл. 8 ЗН е допусната възможност за отклоняване от тези норми, макар и по изключение, с оглед квадратурата, разпределението на жилището, семейното положение и здравословното състояние на обитателите. Това са обстоятелства, които подлежат на съобразяване от изпълнителния комитет във всеки конкретен случай при вземане на решението за продажба на жилището на определен купувач в рамките на правомощието му да направи преценка дали то съответствува на жилищните нужди на семейството. В съответствие с доказателствата по делото и закона е и изводът на въззивния съд, че договорът за продажба не е сключен в нарушение на чл. 10, ал. 1 НПЖДЖФПНС. По делото е установено, че първоначално в жилището са били настанени трима наематели. От доказателствата, приложени към преписката за продажба, се налага извод, че П. Т. е бил наемател на друго държавно жилище и между него и наемателката Дафинка К. е била извършена замяна на жилищата, като П. Т. й предоставил това на пл. "Б". Наемателите Д. и О. С. са имали ангажиран друг апартамент, чието предаване е било предстоящо. Третият наемател е бил опразнил стаята и същата е била блокирана. Горните обстоятелства са надлежно удостоверени с писмо от 27.11.1957 г., изходящо от ръководителя на сектор "Ж" при Благоевски РНС. При това положение обосновано и законосъобразно въззивният съд е приел, че са били изпълнени условията на чл. 10, ал. 1 НПЖДЖФПНС. Съгласието на наемателите, които не са кандидатствували за покупка на жилището, е предвидено за да охрани техните интереси, които в случая не са били злепоставени, тъй като жилищните им нужди са били задоволени с предоставянето на друго жилище. Въззивният съд е намерил за недоказано твърдението за нищожност на договора за покупко - продажба поради нарушение на чл. 3, ал. 1 от НПЖДЖФПНС, като е приел, че наличието на печати на Министерството на комуналното стопанство и благоустройството върху представеното за одобряване решение доказва, че лицата, които са се подписали, притежават необходимата представителна власт. Съдът не е възприел и разгледал наведеното твърдение в неговия действителен смисъл, което съставлява нарушение на процесуалните правила, но това нарушение не е съществено, тъй като не се отразява на правилността на крайния му извод. По делото е безспорно установено, че решението на ИК на СГНС от 16.01.1958 г. за продажба на процесния имот на П. Т. е одобрено на 03.02.1958 г. от П. Х., за когото по делото има доказателства, че е бил главен архитект в Министерството на комуналното стопанство и благоустройството, натоварен със заповед № 2427/31.05.1957 г. на министъра, при отсъствие на началника на управление "К" и неговия заместник, да утвърждава решенията на изпълнителните комитети на народните съвети. С ПМС № 424/31.10.1956 г. е дадена нормативна възможност, с цел осигуряване по- голяма оперативност и самостоятелност, министрите и ръководителите на ведомствата да делегират своите правомощия на други ръководни длъжностни лица. Със заповеди № 1542/08.04.1957 г. и № 4984/03.10.1957 г. министърът на комуналното стопанство, благоустройството и пътищата е натоварил началника на управление "К" и неговият заместник да одобряват вместо него решенията на изпълнителните комитети на съответните народни съвети, в това число и тези по НПЖДЖФПНС. Следователно не е допуснато нарушение на чл. 3, ал. 1 от Наредбата, тъй като решението на ИК на СГНС за продажба на жилището е одобрено от длъжностното лице, надлежно оправомощено с тези права. Основанието за нищожност на договора за продажба поради нарушение на чл. 5, ал. 2 от НПЖДЖФПНС поради това, че купувачът не е имал качеството на наемател на продаденото жилище, е въведен от ищците след изтичане на срока по чл. 7 ЗВСОНИ, поради което правилно въззивният съд е приел, че не дължи произнасяне по него. Нарушението на нормативните актове, като самостоятелно основание за нищожност, визирано в чл. 7 ЗВСОНИ, не включва имплицитно всички нарушения на императивни норми, регламентиращи реда за извършване на съответната прехвърлителна сделка, а във всеки отделен случай обхваща факти, които се свързват с нарушение на конкретни правни норми, установяващи условията и предпоставките за сключването й. Съдът проверява действителността на договора с оглед съответствието му с посочените от ищеца разпоредби на даден нормативен акт, а не със закона изобщо. В този смисъл доводът на касаторите, че въведеното от тях твърдение за нарушение на нормите на Закона за наемите (отм.) включва и това, че купувачът не е бил наемател на жилището, е неоснователен. Само за пълнота следва да се посочи, че с извършването на замяна на наеманото от Т. едностайно жилище на пл. "Б" с наемателката на една стая от процесното Дафинка К., допустима съгласно чл. 19 от ЗН (отм.), са били удовлетворени изискванията на чл. 5, ал. 2 НПЖДЖФПНС. В обобщение, въззивното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от гореизложеното съдът