Решение № 12183 от 3.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 1405/2012 г.

Решение № 12183 от 3.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 1405/2012 г., III о., докладчик председателят Ваня Пунева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от кмета на община Аксаково, против решение № 2905 от 7.12.2011 г., постановено по адм. дело № 3329/2011 г. на Административен съд - Варна, с което е отменен негов изричен отказ за издаване на скица на имот № 173 по кадастралния план на местност "Терасите", землище гр. Аксаково по заявление № УТ-1-685/18.08.2011 г., подадено от Никола Стоянов Николов от гр. Варна, като делото е върнато като преписка на административния орган за извършване на поисканата административна услуга. В касационната жалба са развити доводи, че обжалваното решение е необосновано и неправилно поради нарушение на материалния и процесуалния закон. На първо място се сочи, че първоинстанционния съд неправилно е допуснал до разглеждане жалбата, чийто предмет е бил писмо на директора на Дирекция "УТ "на общината да предостави исканата административна услуга. В конкретния случай това писмо съгласно практиката на съда не представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК, поради което не подлежи на съдебен контрол за законосъобразност. Затова и жалбата против това писмо се явява недопустима за разглеждане по същество. В касационната жалба са развити и доводи, с които се оспорват изводите на съда по същество, а именно че административният орган законосъобразно е отказал да извърши исканата административна услуга, тъй като действа в условията на обвързана компетентност. Изложено е, че съобразно приложимата за случая норма на чл. 2, ал. 1 от Наредба № 3/28.04.2005 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри следва, че за да е активно легитимирано едно лице да получи скица трябва да собственик или носител на ограничено вещно право върху имота. Твърди се, че жалбоподателя не е заинтересовано лице да претендира издаване на скица, тъй като чрез нея цели да се снабди с констативен нотариален акт. Според касатора това не обуславя правен интерес от извършване на административната услуга, тъй като има законоустановен ред за придобиване право на собственост върху земи, попадащи в терен по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, а не чрез обстоятелствена проверка по чл. 587 от ГПК. В касационната жалба се оспорва и решението, в частта му, с която в полза на жалбоподателката са присъдени разноските за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 450 лв., като се сочи, че съдът е следвало да определи минималното такова от 150 лв. съгласно чл. 7, ал. 1, т. 4 вр. с чл. 8 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Ответникът - не взема становище и не се представлява. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за недопустимост на обжалваното решение. Счита, че писмото от Директора на дирекция "УТ" Община Аксаково не представлява индивидуален административен акт. Върховият административен съд, трето отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е частично основателна в частта относно присъдените разноски. Производството пред Административен съд - Варна е образувано по жалба от Никола Стоянов Николов против изричен отказ на кмета на община Аксаково да извърши административна услуга - да издаде скица за имот № 173 по кадастралния план на местност "Терасите ", землище гр. Аксаково по заявление № УТ-1-685/1/24.08.2011 г., подадено от ответника по касационната жалба, която му е била необходима във връзка със започнала процедура за снабдяване с констативен нотариален акт за собственост въз основа на обстоятелствена проверка. С обжалваното решение съдът е приел, че предмет на оспорване е изричен отказ за извършване на административна услуга съгласно § 8 от ПЗР на АПК - издаване на скица по действащ кадастрален план по който има самостоятелно обособен имот № 173, за който по разписния списък не са вписани собственици. Скицата представлява извадка от действащ план с данни за площ, граници, местоположение, както и данни за собствеността според регистъра и по искането за издаването й административният орган действа при условията на обвързана компетентност. С издаването на скица единствено се удостоверяват правнозначими факти, но не се доказва право на собственост, нито се разрешава спор за материално право. Едва в хода на нотариалното производство, с оглед събраните писмени и гласни доказателства, нотариусът е компетентен да издаде мотивирано постановление, с което да признае или отрече правото на собственост на молителя. По тези съображения съдът е приел, че административният орган незаконосъобразно е отказал да издаде скица на имота, поради което е отменил мълчаливия му отказ и е върнал делото като преписка на кмета на община Аксаково за извършване на поисканата административната услуга. Предвид изхода на спора съдът е присъдил в полза на жалбоподателя разноските по делото, приемайки, че те включват заплатена държавна такса - 10 лева и възнаграждение за един адвокат - 400 лева, но е присъдил общо в размер на 450 лв. Така постановеното решение по съществото на спора е правилно. Неоснователни са доводите в касационната жалба за недопустимост на първоинстанционното производство. По същите доводи, поддържани още пред първата инстанция, съдът законосъобразно е приел, че предмет на оспорване е изричен отказ на административния орган. Писмо съставлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК, и няма само уведомителен и разяснителен характер както се твърди. Съгласно разпоредбата на чл. 5а от ЗА, административното обслужване на гражданите и юридическите лица се осъществява не лично но и от неговата администрация. Правилно съдът се е позовал на длъжностната характеристика на Директор на дирекция "УТ", издател на акта, още повече, че със заповед № 680 от 8.07.2010 г. кметът на общината й е възложил именно тези функции. Неоснователни са и доводите по съществото на спора, а именно че жалбоподателя не е доказала правен интерес да получи исканата административна услуга, тъй като в ЗСПЗЗ съществува специален ред за придобиване на право на собственост върху земи, попадащи в терен по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, който изключва придобивния способ по чл. 587 от ГПК. В случая е безспорно установено, че е налице висящо нотариално производство, във връзка с което по делото е приложено удостоверение от нотариус за снабдяване със скица за целите на производството. В тази връзка съдът правилно е счел, че скицата е част от необходимите писмени документи по извършване на нотариалното удостоверяване и именно в компетентността на нотариуса, а не на административния орган, е да прецени дали е приложим общия правен способ за придобиване на право на собственост върху имота по давностно владение. Кметът е следвало да извърши административната услуга и да издаде скица на имота според кадастралния план на процесната местност. По изложените съображения не са налице твърдяните отменителни основания, поради което обжалваното решение в тази му част като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. Решението на съда в частта му за разноските е неправилно. Не правилно са приложени § 2 от ДР на Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения и чл. 36 от Закона за адвокатурата във връзка с чл. 8 и чл. 7, ал. 1, т. 4 от същата наредба. В конкретния случай основателно е възражението по чл. 78, ал. 5 АПК направено в писменото становище по делото. Присъденото възнаграждение не съответства на правната и фактическа сложност на делото, което е приключило в едно заседание, поради което същото следва да бъде намалено на 150 лева като се измени решението в частта относно разноските до размер на 10 лева ДТ и възнаграждение за адвокат от 150 лева. С оглед изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение