Решение № 1052 от 2.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5212/2015 г.

Решение № 1052 от 2.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5212/2015 г., II о., докладчик съдията Анелия Ананиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационни жалби на Професионална гимназия по транспорт (ПГТ) "Гоце Делчев", гр. Пловдив, представлявана от директора инж. Зл. чрез адв. Б. като процесуален представител, против решение № 2125 от 20.10.2014 г., постановено по адм. дело № 2854/2013 г. по описа на Административен съд - Пловдив и решение № 373/25.02.2015 г. по същото дело, постановено по реда на чл. 175 АПК, с което е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на първото решение. Излагат се доводи за неправилност на обжалваните решения поради нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила. Иска се тяхната отмяна и се претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът - община Пловдив, чрез юрк. Г. като процесуален представител, в писмен отговор оспорва касационните жалби и претендира разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение за тази инстанция. Ответникът - началникът на Служба по геодезия, картография и кадастър (СГКК) - Пловдив не изразява становище по касационните жалби. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за правилност на обжалваното решение и неоснователност на касационните жалби. Върховният административен съд, второ отделение, като обсъди доводите в жалбите, становищата на страните и данните по делото, приема следното: Касационните жалби са процесуално допустими като подадени в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която съдебните актове са неблагоприятни. Разгледани по същество, са неоснователни. С решение № 2125 от 20.10.2014 г. Административен съд - Пловдив е отхвърлил жалбата на Професионална гимназия по транспорт "Г. Делчев" срещу отказ изх. № 09-21678/1.08.2013 г. на началника на Службата по геодезия, картография и кадастър - Пловдив за изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Пловдив за поземлени имоти с идентификатори 56784.528.137 и 56784.528.519, като неоснователна. С второто обжалвано решение № 373 от 25.02.2015 г. съдът в производство по реда на чл. 175 АПК е допуснал поправка на очевидни фактически грешки в решение № 2125/20.10.2014 г. по същото дело, по отношение името на органа, издател на акта и идентификатора на втория имот. Оспореният в първоинстанционното производство административен акт е издаден на основание чл. 53, ал. 2 ЗКИР, в действащата по време на постановяването му редакция на разпоредбата, като с него на основание чл. 62, ал. 3 от Наредба № 3/28.04.2005 г. за съдържанието, създаването и поддържането на КККР във вр. с чл. 53, ал. 2 ЗКИР е отказано изменение на КККР на гр. Пловдив, одобрена със заповед № РД-18-48/3.06.2009 г. на изпълнителния директор на АГКК, направено от жалбоподателя със заявление рег. № 99-17700/19.06.2013 г. относно поземлени имоти с идентификатори 56784.528.137 и 56784.528.519. Административният орган е мотивирал отказа си с неподписването на акта за непълноти и грешки от всички пряко заинтересовани лица. За да отхвърли подадената до него жалба, съдът е приел, че оспореният отказ е законосъобразен като издаден от компетентен орган, при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон. Обосновал е извод за наличие на спор за материално право между заявителя и община Пловдив предвид неподписването на акта за непълноти и грешки от заинтересованото лице, което съставлява пречка за допускане на исканото изменение. Изложил е съображения за правната природа на акта за непълноти и грешки (АНГ), като е посочил, че подписването му от всички заинтересовани лица гарантира липсата на какъвто и да било имуществен спор между тях относно процесните имоти, и обратно - при неподписването му от някое от заинтересуваните лица по § 1, т. 13 ДР ЗКИР, респ. отказ да бъде подписан АНГ, е налице спор за материално право, като непълнотите, съответно грешките, подлежат на отстраняване едва след решаването на спора по съдебен ред в рамките на исково производство. Обжалваното решение № 2125 от 20.10.2014 г. е правилно. Отказът е издаден в процедура за изменение на кадастъра, съобразена с изискванията на чл. 53, ал. 2 и 3 ЗКИР в редакцията им преди измененията, обн. в ДВ, бр. 49 от 13.06.2014 г., съгласно които одобрените кадастрални карти и регистри могат да се изменят по молба на заинтересованото лице, когато съдържат непълноти или грешки, които се установяват на самото място с акт, подписан от съставителя, заявителя и пряко заинтересованите собственици. Съгласно трайно установената съдебна практика по приложение на чл. 53, ал. 1, т. 1 ЗКИР, в относимата й редакция, при наличие на спор за материално право между заявителя и някое от заинтересованите лица по смисъла на § 1, т. 13 ДР ЗКИР (ред., ДВ, бр. 36/2004 г.) началникът на Службата по геодезия, картография и кадастър издава отказ да се извърши исканото изменение. Спорът за материално право се установява, когато някое от тези лица е отказало изрично или не е подписало акта за непълноти или грешки. В конкретния случай правилно е установено, че е налице отказ на собственик на имот, засегнат от исканото изменение, да подпише съставения акт за непълноти и грешки от 24.06.2013 г. Отразено е, че актът не е подписан от община Пловдив, а с писмо изх. № 13СЛ355/29.07.2013 г. е направено изрично възражение срещу исканото изменение. Искането на заявителя до административния орган е за изменение на одобрената КККР по отношение границата между двата имота. По делото е установено, че община Пловдив е вписана в кадастралния регистър като собственик на поземлен имот с идентификатор 56784.528.519 и затова безспорно е заинтересовано лице съгласно § 1, т. 13 ДР ЗКИР (ред., ДВ, бр. 36/2004 г.). Липсата на подпис върху съставения акт за непълноти и грешки е индиция за наличие на спор за материално право, който препятства изменението на КККР относно посочените имоти по начина, по който то е заявено пред административния орган, преди спорът да бъде разрешен по общия исков ред. В този смисъл са и разпоредбите на чл. 53, ал. 2, изр. 2 ЗКИР (ред., ДВ, бр. 29 от 7.04.2006 г.) и чл. 62, ал. 3, изр. 3 от Наредба № 3/2005 г. Налице е пречка за издаване на заповед за изменение на КККР поради неизпълнение на предвидената законова процедура. С оглед изложеното законосъобразно и обосновано съдът е приел, че отказът да се одобри исканото изменение е постановен при спазване на относимите материалноправни разпоредби и при липса на съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Второто обжалвано решение № 373 от 25.02.2015 г. също е правилно. Допуснатото поправяне на очевидни фактически грешки е постановено в съответствие с дадените от Върховния административен съд с определение № 1803/18.02.2015 г. по адм. дело № 15785/2014 г. указания за отстраняване на констатираното несъответствие между формираната воля на съда относно името на административния орган, издател на оспорения акт и документираното й изявление в мотивите и диспозитива на решението, както и погрешно изписване на идентификатора на втория от посочените два поземлени имоти. Обжалваните решения са валидни, допустими и правилни, поради което следва да се оставят в сила. Съобразно този резултат искането на касационния жалбоподател за присъждане на разноски е неоснователно. При своевременно направено искане от процесуалния представител на ответника община Пловдив, на същия следва да се присъдят разноски за касационната инстанция, представляващи юрисконсултско възнаграждение, в размер на 600 лева съгласно с чл. 8, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,