Решение № 1371 от 8.2.2023 г. на ВАС, VII о.

Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 27, ал. 1 от Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление (Загл. изм. ДВ, бр. 51 от 2022 г., в сила от 1.07.2022 г.) (ЗУСЕФСУ).

Образувано е по касационна жалба на "РИВА КОНСУЛТ" ЕООД, с [ЕИК], със седалище в [населено място], район "Триадица", [жк], [улица], представлявано от управителя П. Вутова, чрез процесуален представител адв. М. Кирянов от Софийска адвокатска колегия (САК), срещу Решение 5943/18.10.2022 г., постановено по адм. дело 11460/2021 г. по описа на Административен съд София-град (АССГ), с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Решение BG05M9OP001-1.003-0998/28/28.10.2021 г. на ръководителя на Управляващия орган (УО) на Оперативна програма "Развитие на човешките ресурси" (ОПРЧР) 2014 - 2020 г. и главен директор на Главна дирекция (ГД) "ЕФМПП" в Министерство на труда и социалната политика (МТСП), в частта му по т. 1, т. 2 и т. 3 от диспозитива, обективиращи отказ от верификация на разходи в общ размер на 55 855,83 лева по проект "Създаване на нови работни места в "Рива консулт" ЕООД" с рег. BG05M9OP001-1.003-0998-C02.

Поддържат се оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3, предл. 1-во и 3-то АПК.

Касаторът излага доводи, обосноваващи основна защитна теза за незаконосъобразност на атакувания индивидуален административен акт. Развива съображения, че при издаването на оспореното пред АССГ волеизявление са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, т.к. органът не е мотивирал извода си по отношение на размера на неверифицираните средства, а съдът не може да извършва подобна преценка по същество, доколкото тя е предоставена в оперативната самостоятелност на ръководителя на УО (РУО). Поддържа, че соченото в акта основание по чл. 70, ал. 1, т. 9 ЗУСЕФСУ не обосновава постановения правен резултат, т.к. от ангажираната доказателствена съвкупност не се установяват елементите от състава на понятието за нередност, съдържащо се в чл. 2, т. 36 от Регламент (ЕС) 1303/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 година за определяне на общоприложими разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и Европейския фонд за морско дело и рибарство и за определяне на общи разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд и Европейския фонд за морско дело и рибарство, и за отмяна на Регламент (ЕО) 1083/2006 на Съвета (Регламент (ЕС) 1303/2013/Регламента) не е налице нарушение при избора на изпълнител по проведената обществена поръчка, от една страна, и не е причинена вреда на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЕСИФ), от друга. Аргументира становище за несъответствие между изложените в оспореното волеизявление фактически и правни основания, което на самостоятелно основание води до неговата незаконосъобразност.

По изложените съображения претендира отмяна на обжалваното съдебно решение и решаване на спора по същество с отмяна на атакувания индивидуален административен акт. Претендира разноски за двете съдебни инстанции.

Ответникът РУО на ОПРЧР 2014 - 2020 г., в писмен отговор, подаден чрез процесуален представител - С. Александрова, оспорва касационната жалба. С отричащи основателността й доводи, моли обжалваният съдебен акт да се остави в сила. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение във връзка с осъщественото пред Върховния административен съд процесуално представителство.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на Седмо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежно легитимирана страна. Разгледана по същество, на посочените в нея основания и в обхвата на служебната проверка по чл. 218, ал. 2 АПК, съдът приема същата за частично основателна, по следните съображения:

С атакувания съдебен акт е отхвърлена жалбата на "РИВА КОНСУЛТ" ЕООД срещу Решение BG05M9OP001-1.003-0998/28/28.10.2021 г. на РУО на ОПРЧР 2014 - 2020 г. и главен директор на ГД "ЕФМПП" в МТСП, в частта му по т. 1, т. 2 и т. 3 от диспозитива, обективиращи отказ от верификация на разходи в общ размер на 55 855,83 лева по проект "Създаване на нови работни места в "Рива консулт" ЕООД" с рег. BG05M9OP001-1.003-0998-C02.

За да постанови този правен резултат, съдът е приел от фактическа страна, че "РИВА КОНСУЛТ" ЕООД е бенефициер по сключен с МТСП административен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ (АДПБФП) по ОПРЧР 2014 - 2020 г., в рамките на процедура по подбор на проекти BG05M9OP001-1.003 "Ново работно място 2015" по проектно предложение (ПП) BG05M9OP001-1.003-0998 и Приложение 14 от оценителния доклад, одобрен с Решение РД-05-52/09.05.2016 г. Съгласно чл. 2.1. АДПБФП предоставяната по силата на договора безвъзмездна финансова помощ (БФП) е в максимален размер до 163 623,49 лева.

Във връзка с постъпило искане за окончателно плащане 2 от ИСУН с отчетен период от 24.08.2016 до 23.02.2018 г. и на основание чл. 62, ал. 3 ЗУСЕФСУ е определен общ размер на верифицираните средства 0,00 лева, и 55 855,83 лева - на неверифираните, както следва:

1) На основание чл. 64, ал. 3 ЗУСЕФСУ е определен размер на неверифицираните средства от 44 210,00 лева поради наличие на следните обстоятелства:

• 43 700, 00 лева отчетени разходи в бюджетно перо: 6.1 и 6.3 "Разходи за закупуване на работно облекло, лични предпазни средства, оборудване и обзавеждане, ДНА и стопански инвентар, в т.ч. и разходи за оборудване на работни места за хора с увреждания, пряко свързани с финансираните дейности и необходими за постигане на поставените цели, както и подробно мотивирани в проектното предложение" по разходоправдателни документи, както следва: 30 000,00 лева - отчетен разход за закупуване на 1 брой автомобил по Фактура 2130012152/10.02.2017 г. с изпълнител "ЕУРАТЕК АУТО" ООД на основание чл. 57, ал. 1, т. 2 и т. 4, във връзка с чл. 37, ал. 3, т. 4, във вр. с чл. 2, ат. 1 ЗУСЕФСУ; 2 600,00 лева - отчетен разход за закупуване на бюра и шкафове по Фактура 000000180/28.11.2016 г. с изпълнител ЕТ "Елица З. Стефанов" и Фактура 000000181/01.12.2016 г. с изпълнител ЕТ "Елица З. Стефанов" на основание чл. 57, ал. 1, т. 2, във връзка с чл. 37, ат. 3, т. 4, във връзка с чл. 2, ал. 1 ЗУСЕФСУ; 11 100, 00 лева - отчетен разход за закупуване на преносими компютри и многофирмен счетоводен софтуер по Фактура 000003560/24.11.2016 с изпълнител "ТРИТОН БЪЛГАРИЯ" ООД на основание чл. 57, ат. 1, т. 2, във връзка с чл. 37, ал. 3, т. 4, във вр. с чл. 2, ал. 1 ЗУСЕФСУ,

• 510,00 лева - отчетени разходи в бюджетно перо II.10.1 и II.10.3 "Разходи за дейности, свързани с осигуряване на публичност" по Фактура 0000000080/23.12.2016 с изпълнител "ФОРС КОНСУЛТ" ЕООД, на основание чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 6 ЗУСЕФСУ;

2) На основание чл. 64, ал. 1, предл. 2-ро ЗУСЕФСУ е определен размер на неверифицираните средства от 11 645,83 лева, поради стартирала процедура по администриране на нередност, както следва:

• 1400,00 лева - отчетени разходи в бюджетно перо IV.12.1 и IV.12.3 "Разходи за организация и управление" до 10 на сто от общите допустими разходи по проекта по представени сметки за изплатени суми на лицето М. Василева в качеството й на ръководител на проекта;

• 10 245,83 лева - поради стартирала процедура по реда на чл. 73, ал. 2, във връзка с чл. 70. ал. 1, т. 7 ЗУСЕФСУ, както следва: 5 745, 83 лева - отчетени разходи по бюджетно перо 1.1.1 Разходи за възнаграждения за всяко лице, включено в заетост при работодател по ведомости за възнаграждения и осигурителни вноски за отчетните месеци, включени в искането за плащане на лицата, назначени по проекта: И. Младенова и П. Асенова; 3 400,00 лева - отчетен разход по Фактура 000003560/24.11.2016 г. с изпълнител "ТРИТОН БЪЛГАРИЯ" ООД за два броя преносими компютри и пропорционална част от закупения многофирмен софтуер; 800,00 лева - отчетен разход по Фактура 000000180/28.11.2016 г. с изпълнител ЕТ "Елица З. Стефанов" и Фактура 000000181/01.12.2016 г. с изпълнител ЕТ "Елица З. Стефанов" за закупуване на два броя бюра и пропорционална част от закупените шкафове по проекта; 300,00 лева - отчетен разход но сметки за изплатени суми на лицето К. Христова в качеството й на координатор по проекта за отчетните месеци, включени в искането за окончателно плащане.

От фактическа страна, по отношение на основанието за отказ по чл. 64, ал. 3, вр. чл. 57, ал. 1, т. 2 и т. 4 ЗУСЕФСУ, РУО е посочил, че разходът за закупуването на лек автомобил въз основа на сключения с "ЕУРАТЕК АУТО" ООД договор е недопустим, т.к. съгласно одобреното ПП бенефициерът е предвидил превозното средство да се използва от лице от целевата група, назначено на длъжност "търговски представител", и доколкото през целия период на изпълнението на проекта тази позиция не е била заета, се поражда съмнение досежно целесъобразността, ефикасността и ефективността на закупеното оборудване, както и за използването му по предназначение съгласно посоченото от бенефициера, с което е нарушен принципът на добро финансово управление, регламентиран в чл. 33, §1, и по-специално хипотезите на б. "б" и б. "в" от Регламент (ЕС, Евратом) 2018/1046 на Европейския парламент и на Съвета от 18 юли 2018 година за финансовите правила, приложими за общия бюджет на Съюза, за изменение на регламенти (ЕС) 1296/2013, (ЕС) 1301/2013, (ЕС) 1303/2013, (ЕС) 1304/2013, (ЕС) 1309/2013, (ЕС) 1316/2013, (ЕС) 223/2014 и (ЕС) 283/2014 и на Решение 541/2014/ЕС и за отмяна на Регламент (ЕС, Евратом) 966/2012 (Регламент (ЕС, Евратом) 2018/1046). Изведено е заключение, че доколкото според утвърдените по програмата Насоки за кандидатстване по процедура BG05M9OP001-1.003 "Ново работно място 2015" (Насоките за кандидатстване/Насоките) разходите са допустими тогава, когато са обосновани и обвързани с конкретна дейност от ПП, то извършеният разход като неотговарящ на тези условия не следва да се верифицира.

Установено е още, че са предявени разходи за закупено оборудване/обзавеждане, както следва: 8 бр. бюра, 8 бр. преносими компютри, 5 бр. шкафове за документи и 1 бр. многофирмен счетоводен софтуер, предназначен за използване от всички 10 новоназначени лица, а доколкото по проекта за целия период на изпълнението му са назначени само две лица на длъжност "счетоводител", разходите за 6 бр. бюра, 6 бр. преносими компютри и пропорционална част от многофирмения счетоводен софтуер не следва да се верифицират.

Отделно от горното, при проверка на място, извършена при бенефициера на 15.01.2018 г., е установено, че Фактура 0000000080/23.12.2016, с изпълнител "ФОРС КОНСУЛТ" ЕООД, не е осчетоводена, поради което е налице основание за отказ по чл. 64, ал. 3, във връзка с чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 6 ЗУСЕФСУ.

Отказът от верификация по чл. 64, ал. 1 ЗУСЕФСУ от своя страна е мотивиран по съображения за констатирани нарушения на чл. 70, ал. 1, т. 1, т. 7 и т. 9 с.з. и стартирала процедура по администриране на нередност.

За установяване на спорни по делото обстоятелства е разпитана свидетелката М. Василева, според чиито показания автомобилът, за който са заплатени заявените за верификация разходи, е използван от назначения счетоводител на дружеството, който е осъществявал и функции на търговски представител. Свидетелката сочи, че управляваната от нейната майка фирма "РИВА КОНСУЛТ" ЕООД е сключила договор с консултантско дружество за водене на счетоводството във връзка с проекта, както и че за процесния период са били назначени само две лице от целевата група, т.к. заплащането е ниско и липсва интерес към позициите.

Въз основа на така установената фактическа обстановка и след анализ на относимата правна уредба съдът е приел, че оспореният пред него индивидуален административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма и с посочване на фактическите и правните основания за постановяването му. При преценката за съответствието на волеизявлението с материалния закон, съдът е съобразил регламентацията на посочените в съдържанието му нормативни разпоредби, като е формулирал краен извод за неговата законосъобразност. По отношение на заявените за верификация разходи за закупения лек автомобил съдът е приел, че същите не отговарят на условията, които бенефициерът сам е поставил в проектното си предложение. Изложил е съображения, че превозното средство не е използвано по предвидения начин, а именно - от лице от уязвимата група, назначено на длъжността "търговски представител", а твърденията, че счетоводителят на дружеството е изпълнявал функциите на такъв представител и по този начин е използвал по предназначение закупения актив, не води до обратен извод. От една страна, този факт е останал недоказан с оглед липсата на съответни писмени доказателства в този смисъл, а от друга, показанията на разпитания свидетел не се кредитират и не могат да послужат за установяването му. Изведен е решаващ извод за правилност на констатациите на РУО и по отношение на разходите за бюра, компютри и софтуер с аргумент, че видно от представената от Националната агенция за приходите (НАП) справка, както и от публично достъпните данни от Националния осигурителен институт (НОИ), за периода са били назначени един или двама служители, като само за три месеца числеността е била четири души, поради което и доколкото предоставянето на средствата по програмата е строго целево за осигуряване на работни места, а не за ново оборудване на помещенията на работодателя, отказът от верификация в тази част е законосъобразен. Формулирано е заключение за правилност на извода и по отношение на основанието по чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 6 ЗУСЕФСУ по съображения, че бенефициерът не е оспорил твърдението за липса на осчетоводяване на посочената в тази част на акта фактура, а извод за обратното е направен при проверката на място. Според съда, основанието за отказ по чл. 64, ал. 1 ЗУСЕФСУ също е законосъобразно установено, т.к. към момента на постановяването на акта е стартирала процедура по администриране на нередност.

По изложените съображения АССГ е отхвърлил жалбата на "РИВА КОНСУЛТ" ЕООД против атакуваното волеизявление на РУО на ОПРЧР 2014 - 2020 г.

Решението е частично неправилно.

Страните не спорят по фактите, както и в частта относно компетентността на органа, издал обжалвания административен акт, поради което в тази част мотивите на касационната инстанция препращат към първоинстанционното решение и по аргумент от нормата на чл. 221, ал. 2, изр. 2-ро АПК не следва да бъдат повторно възпроизвеждани.

Спорът, предвид застъпените пред касационната инстанция защитни тези, е по приложението на материалния закон от решаващия състав на първостепенния съд в контекста на осъщественото от административния орган властническо правомощие.

Преди всичко и за прецизност касационната инстанция намира за необходимо да посочи, че на 01.07.2022 г. в Държавен вестник (ДВ), бр. 51 от същата дата, е обнародван Закон за изменение и допълнение на Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЗИДЗУСЕСИФ). Съгласно § 73 от същия, законът влиза в сила от деня на обнародването му в ДВ. С §1 ЗИДЗУСЕСИФ се изменя наименованието на закона на ЗУСЕФСУ. Доколкото обаче съответствието на индивидуалните административни актове, какъвто е и процесното решение на РУО, с материалния закон се преценява към момента на издаването им (Арг.: чл. 142, ал. 1 АПК), приложима към разглеждането на настоящия спор е редакцията на закона към ДВ бр. 52 от 09.06.2020 г., при посочване на новото му наименование, в сила от 01.07.2022 г.

Атакуваното волеизявление обективира отказ от верификация на заявени с искане за окончателно плащане разходи на две правни основания, а именно чл. 64, ал. 3 и чл. 64, ал. 1, предл. 2-ро ЗУСЕФСУ. Различието в юридическите факти, попадащи в хипотезите на двете норми, обуславя самостоятелното им разглеждане в изложението по-долу, но преди това следва да се акцентира на следните терминологични бележки:

Разпоредбата на чл. 64, ал. 3 ЗУСЕФСУ (в относимата редакция към момента на издаване на оспореното волеизявление, а именно ДВ, бр. 52 от 9.06.2020 г.) постановява, че извън случаите по ал. 1, т.е. когато не се отказва плащане поради непредставен от бенефициера документ или във връзка със започнала процедура по администриране на нередност, РУО издава отказ за верификация на разходите, включени в искането за плащане, за които не е потвърдена допустимост.

Проверката за допустимост на разходите е съвкупност от процесуални действия на бенефициера и РУО на съответната оперативна програма, насочени към установяване на съответствието на заявените за верификация разходи със съдържащите се в чл. 57, ал. 1, т. 1 т. 7 ЗУСЕФСУ базови изисквания, правилата на чл. 57, ал. 2, чл. 58, ал. 1 и ал. 2 и съответните актове на Министерски съвет (МС), приети по реда на чл. 59 с.з. Според предписанието на чл. 57, ал. 1 за да бъдат допустими, разходите следва: 1) да са за дейности, съответстващи на критериите за подбор на операции и се извършват от допустими бенефициенти съгласно съответната програма по чл. 3, ал. 2; 2) да попадат във включени в документите по чл. 26, ал. 1 и в одобрения проект категории разходи; 3) да са за реално доставени продукти, извършени услуги и строителни дейности; 4) да са извършени законосъобразно съгласно приложимото право на Европейския съюз (ЕС) и българското законодателство; 5) да са отразени в счетоводната документация на бенефициента чрез отделни счетоводни аналитични сметки или в отделна счетоводна система; 6) за извършването им да е налична одитна следа съгласно минималните изисквания на чл. 25 от Делегиран регламент (ЕС) 480/2014 на Комисията от 3 март 2014 г. за допълнение на Регламент (ЕС) 1303/2013 на Европейския парламент и на Съвета за определяне на общоприложими разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и Европейския фонд за морско дело и рибарство и за определяне на общи разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд и Европейския фонд за морско дело и рибарство (ОВ, L 138/5 от 13 май 2014 г.) и да са спазени изискванията за съхраняване на документите съгласно чл. 140 от Регламент (ЕС) 1303/2013; и 7) да са съобразени с приложимите правила за предоставяне на държавни помощи. По аргумент от ал. 2 с.з., освен посоченото в ал. 1, е необходимо разходите да са физически завършени или изцяло осъществени след подаването на формуляра за кандидатстване от бенефициера, а съгласно чл. 58, ал. 1 и ал. 2 ЗУСЕФСУ - да са платени в срока за допустимост за съответния програмен период и в рамките на програмния район на съответната програма по чл. 3, ал. 2 или при условията на чл. 70 от Регламент (ЕС) 1303/2013, когато се осъществяват извън програмния район. По силата на чл. 59, ал. 1 ЗУСЕФСУ Министерски съвет (МС) приема нормативен акт, съдържащ детайлни правила за допустимост на разходите, които също следва да бъдат съобразени.

Отказът на основание чл. 64, ал. 1 ЗУСЕФСУ не се идентифицира с основанията за недопустимост, изведени per argumentum a contrario от разпоредбите на чл. 57, 58 и 59 с.з. То не ги и допълва. Правомощието на РУО да откаже плащане по чл. 64, ал. 1 ЗУСЕФСУ не е поради несъответствие с приложимите условия за допустимост на разходите по проекта, а защото, в първата хипотеза не са налични изискуемите доказателства, въз основа на които органът може да направи обоснован извод в тази насока, а във втория случай защото при осъществяването на този разход вероятно е допуснато нарушение на приложимото право, за което е стартирала процедура по администриране на нередност, поради което до установяването по надлежния начин на това обстоятелство той не следва да бъде възстановяван. Основанието по чл. 64, ал. 1 ЗУСЕФСУ във втората му хипотеза е едно от най-ярките проявления на установения в чл. 33 Регламент (ЕС, Евратом) 2018/1046 принцип на добро финансово управление, т.к. дава възможност на РУО да се произнесе по същество по допустимостта на средствата едва след като вече е налице окончателна преценка досежно евентуално извършено нарушение на ПЕС или на българското законодателство, свързано с тях.

Очевидно е, че двете възможности за постановяване на отказ от верификация (Сравн.: чл. 64, ал. 3, във връзка с чл. 57, ал. 1, т. 2 или т. 4, и чл. 64, ал. 1, предл. 2-ро ЗУСЕФСУ) са същностно различни. Извършеният преглед на нормативната регламентация показва недвусмислено, че те не само произтичат от различни юридически факти, но и водят до различни правни последици, а това изключва кумулацията им. С издаването на акт, основан на разпоредбите на чл. 57, ал. 1, т. 1 т. 7 ЗУСЕФСУ, се преклудира възможността бенефициерът да включи отново в искането си за плащане тези разходи, т.к. произнасянето е по същество досежно съответствието им с приложимите условия за допустимост. В тази хипотеза органът проследява относимата нормативна регламентация, преценява материалноправните предпоставки, съдържащи се в нея, и формулира становище по основателността на заявената претенция. Точно обратното - произнасяйки се по реда на чл. 64, ал. 1 ЗУСЕФСУ, ръководителят на съответния УО не поставя пречки пред последващо заявявяне за верификация на засегнатите от волеизявлението разходи. Той единствено упражнява възможността да "отложи" преценката си по същество до проявлението на съответното условие представяне на необходимия документ или приключване на производството по администриране на нередност.

Очертаната разлика между двете основания показва защо те са несъвместими помежду си и не могат да послужат едновременно за постановяването на отказ от верификация. Задължение на административния орган е да формулира волята си по ясен начин, което да осигури възможност на адресата на издадения акт да защити в пълнота правата и интересите си. Когато разпоредителното правомощие е обосновано от правна страна с взаимно противоречащи си основания, то за засегнатото от волеизявлението лице е невъзможно да организира защитата си, а за съда да провери законосъобразността му в съответствие с всички условия по чл. 146 АПК, както предвижда чл. 168 с.з. Нещо повече - едновременният съдебен контрол на изложените факти в контекста на двете основания по чл. 64, ал. 1 и ал. 3 ЗУСЕФСУ, би довел до недопустим правен резултат (В този смисъл: Решение 7003/12.07.2022 г., постановено по адм. дело 15/2022 г., VII o. на Върховния административен съд, както и Решение 11257/05.11.2021 г., постановено по адм. дело 6861/2021 г., VII o. на Върховния административен съд).

В случая, органът е мотивирал част от изводите си, установявайки по отношение на едни и същи разходи две взаимно изключващи се правни основания за отказ от верификация.

Актът обективира следните волеизявления:

1) На основание чл. 64, ал. 3 ЗУСЕФСУ е определен размер на неверифицираните средства от 44 210,00 лева поради наличие на следните обстоятелства:

1.1.) 43 700,00 лева - отчетени разходи в бюджетно перо: 6.1 и 6.3 "Разходи за закупуване на работно облекло, лични предпазни средства, оборудване и обзавеждане, ДНА и стопански инвентар, в т.ч. и разходи за оборудване на работни места за хора с увреждания, пряко свързани с финансираните дейности и необходими за постигане на поставените цели, както и подробно мотивирани в проектното предложение" по разходоправдателни документи, както следва:

• 30 000,00 лева - отчетен разход за закупуване на 1 брой автомобил по Фактура 2130012152/10.02.2017 г. с изпълнител "ЕУРАТЕК АУТО" ООД на основание чл. 57, ал. 1, т. 2 и т. 4, във връзка с чл. 37, ал. 3, т. 4, във вр. с чл. 2, ат. 1 ЗУСЕФСУ;

• 2 600,00 лева - отчетен разход за закупуване на бюра и шкафове по Фактура 000000180/28.11.2016 г. с изпълнител ЕТ "Елица З. Стефанов" и Фактура 000000181/01.12.2016 г. с изпълнител ЕТ "Елица З. Стефанов" на основание чл. 57, ал. 1, т. 2, във връзка с чл. 37, ат. 3, т. 4, във връзка с чл. 2, ал. 1 ЗУСЕФСУ;

• 11 100,00 лева - отчетен разход за закупуване на преносими компютри и многофирмен счетоводен софтуер по Фактура 000003560/24.11.2016 с изпълнител "ТРИТОН БЪЛГАРИЯ" ООД на основание чл. 57, ат. 1, т. 2, във връзка с чл. 37, ал. 3, т. 4, във вр. с чл. 2, ал. 1 ЗУСЕФСУ,

1.2.) 510,00 лева - отчетени разходи в бюджетно перо II.10.1 и II.10.3 "Разходи за дейности, свързани с осигуряване на публичност по Фактура 0000000080/23.12.2016 с изпълнител "ФОРС КОНСУЛТ" ЕООД на основание чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 6 ЗУСЕФСУ;

2) На основание чл. 64, ал. 1, предл. 2-ро ЗУСЕФСУ е определен размер на неверифицираните средства от 11 645,83 лева, поради стартирала процедура по администриране на нередност, както следва:

2.1.) 1400,00 лева - отчетени разходи в бюджетно перо IV.12.1 и IV.12.3 "Разходи за организация и управление" до 10 на сто от общите допустими разходи по проекта по представени сметки за изплатени суми на лицето М. Василева в качеството й на ръководител на проекта;

2.2.) 10 245,83 лева - поради стартирала процедура по реда на чл. 73, ал. 2, във връзка с чл. 70. ал. 1, т. 7 ЗУСЕФСУ, както следва:

• 5 745,83 лева - отчетени разходи по бюджетно перо 1.1.1 Разходи за възнаграждения за всяко лице, включено в заетост при работодател по ведомости за възнаграждения и осигурителни вноски за отчетните месеци, включени в искането за плащане на лицата, назначени по проекта: И. Младенова и П. Асенова;

• 3 400,00 лева - отчетен разход по Фактура 000003560/24.11.2016 г. с изпълнител "ТРИТОН БЪЛГАРИЯ" ООД за два броя преносими компютри и пропорционална част от закупения многофирмен софтуер;

• 800,00 лева - отчетен разход по Фактура 000000180/28.11.2016 г. с изпълнител ЕТ "Елица З. Стефанов" и Фактура 000000181/01.12.2016 г. с изпълнител ЕТ "Елица З. Стефанов" за закупуване на два броя бюра и пропорционална част от закупените шкафове по проекта;

• 300,00 лева - отчетен разход но сметки за изплатени суми на лицето К. Христова в качеството й на координатор по проекта за отчетните месеци, включени в искането за окончателно плащане.

Видно е, че част от разходите по Фактура 000000180/28.11.2016 г. и Фактура 000000181/01.12.2016 г., а именно общо 800,00 лева, както и 3 400,00 лева от заявените с Фактура 000003560/24.11.2016 г., са обект на отказ на две основания както по чл. 62, ал. 3 (т. 2 от диспозитива), така и по чл. 64, ал. 1 ЗУСЕФСУ (т. 3 от диспозитива). Изложените съображения във връзка с несъвместимостта между двете разпоредби прави извода на РУО в тези части незаконосъобразен. Засегнато е правото на защита на бенефициера, за който не става ясно дали органът приема заявените разходи за несъответни на изискванията за допустимост по същество или отказва плащането, като му оставя възможността да ги предяви в следващо искане. Допуснато е съществено нарушение на административнопроизводствените правила, препятстващо съдебния контрол по същество на административния акт в посочените части, което обуславя и отмяната му на основание чл. 146, т. 3 АПК, както следва: по т. 2 от диспозитива по отношение на отказа от верификация на разходи в размер на 2 600 лева по Фактура 000000180/28.11.2016 г. с изпълнител ЕТ "Елица З. Стефанов" и Фактура 000000181/01.12.2016 г. с изпълнител ЕТ "Елица З. Стефанов", но само в частта относно отказаните 800,00 лева, и по отношение на отказа от верификация на разходи в размер на 11 100,00 лева по Фактура 000003560/24.11.2016 г. с изпълнител "ТРИТОН БЪЛГАРИЯ" ООД, но само в частта относно отказаните 3 400,00 лева, както и в частта по т. 3, по отношение на разходите от 3 400,00 лева по Фактура 000003560/24.11.2016 г. с изпълнител "ТРИТОН БЪЛГАРИЯ" ООД и 800,00 лева по Фактура 000000180/28.11.2016 г. с изпълнител ЕТ "Елица З. Стефанов" и Фактура 000000181/01.12.2016 г. с изпълнител ЕТ "Елица З. Стефанов". Достигайки до обратен правен извод, първостепенният съд е постановил неправилно решение, което подлежи на отмяна в тази част, с частична отмяна на атакуваното властническо волеизявление в съответствие с изложеното.

В останалата си част актът отговаря на изискванията за форма и съдържание, издаден е при спазване на административнопроизводствените правила, поради което неговата материална законосъобразност ще бъде предмет на изследване от настоящата касационна инстанция в контекста на основанието по чл. 209, т. 3, предл. 1-во АПК.

По отношение на т. 2 от диспозитива на оспорения индивидуален административен акт:

За да мотивира извода си за наличие на основание за отказ по чл. 64, ал. 3 ЗУСЕФСУ в тази част, органът е изложил три групи твърдения, както следва: 1) отчетеният разход за закупуване на 1 брой автомобил по Фактура 2130012152/10.02.2017 г. не отговаря на изискванията за допустимост по чл. 57, ал. 1, т. 2 и т. 4, вр. чл. 33, §1, б. "б" и б. "в" Регламент (ЕС, Евратом) 2018/1046, вр. чл. 37, ал. 3, т. 4, вр. чл. 2, ал. 1 ЗУСЕФСУ, т.к. в своето ПП кандидатът е обвързал този разход с необходимостта от използването му от лице, назначено на длъжност "търговски представител", а такова за целия период на изпълнение на проекта не е назначавано, поради което не е съобразено условието по т. 4 "Допустими разходи" от Насоките за кандидатстване, всички разходи в бюджета да са обосновани и обвързани с конкретна дейност от ПП; 2) заявени са за верифициране 8 бр. бюра, 8 бр. преносими компютри, 5 бр. шкафове за документи и 1 бр. многофирмен софтуер, а в действителност реално назначените лица са две, поради което разходите за 6 бр. бюра, 6 бр. преносими компютри и пропорционална част от софтуера, предвиден за използване от 10 лица, като несъответни на конкретната необходимост, не следва да се верифицират на основание чл. 57, ал. 1, т. 2, вр. чл. 37, ал. 3, т. 4, вр. чл. 2, ал. 1 ЗУСЕФСУ; 3) разходите по Фактура 0000000080/23.12.2016 г. не са осчетоводени, поради което същите са недопустими на основание чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 6 ЗУСЕФСУ.

Правилно е заключението на административния орган по отношение на първата група твърдения.

Условието за допустимост, визирано в чл. 57, ал. 1, т. 2 ЗУСЕФСУ, предполага разходът да бъде включен в документите по чл. 26, ал. 1 с.з. и в одобрения проект категории разходи. Видно от приложеното по делото ПП, лекият автомобил, предвиден за закупуване в изпълнение на дейността с наименование "Доставка на оборудване, обзавеждане и софтуер, необходими за новите работни места, както и за закупуване на 1 бр. служебен автомобил за новонаетите по проекта служители", е обоснован със спецификата на задълженията на лицето, назначено на длъжност с код по НКПД 2011:3322 3003 "Търговски представител", като изрично е уточнено, че разходът е свързан с постоянните независими пътувания във връзка с изпълнение на отговорностите на служителя по осъществяване, поддържане на бизнес контакти и посещаване по предварителна схема с клиенти, уточняване на информация и детайли по дейността, които не биха се осъществили пълноценно без наличието на служебно превозно средство. Същевременно, по делото е безспорно установено, че лице на посочената длъжност не е назначавано за целия период на изпълнение на проекта, което както РУО правилно излага в акта си, компроментира обосноваността на заплатените за автомобила разходи, а оттам и допустимостта им по проекта. След като според Насоките допустими са тези съдържащи се в одобрения бюджет разходи, които съответстват на предвидената в последния обосновка, а в случая поставеното от самия бенефициер изискване към този разход е за използването му по точно определен начин, което не е сторено, органът правилно е констатирал основание за отказ от верификация на заявените средства по смисъла на чл. 57, ал. 1, т. 2 ЗУСЕФСУ.

За прецизност следва да се посочи, че фактът дали функциите на търговския представител, за които е предвидено снабдяването на дружеството със служебно превозно средство, са осъществявани от неговия счетоводител, е неотносим за крайния извод на РУО в тази част. Първо, разглежданото условие за допустимост на разхода, съдържащо се в бюджетната част на одобрения проект, е достатъчно ясно и не позволява двояко тълкуване очевидно е, че разходването на средствата за закупуването на автомобила е иманентно свързано с изпълнението на функциите на назначено на длъжност НКПД 2011:3322 3003 "Търговски представител" лице, като изключения от това правило не са предвидени. И второ, трудовите правоотношения възникват, развиват се и се прекратяват с проявлението на съответните юридически факти, посочени в законодателството. Възлагането на допълнителен обем работа винаги е съпроводено от съставянето на необходимата писмена документация сключване на допълнително споразумение между страните по основния договор, издаване на заповед от работодателя и т.н. Подобни писмени доказателства не са представени от жалбоподателя, не се и твърди, че са налични, поради което първостепенният съд правилно е отхвърлил наведените в тази насока възражения.

След като разходите не отговарят на одобрения проект, то те са недопустими по аргумент от чл. 57, ал. 1, т. 2 ЗУСЕФСУ. Освен на това условие, както РУО правилно е приел, те не отговарят и на съдържащото се в чл. 57, ал. 1, т. 4 ЗУСЕФСУ изискване.

Нормата на чл. 57, ал. 1, т. 4 ЗУСЕФСУ задължава бенефициерите да извършват разходите, чиято верификация претендират, в съответствие с приложимото право на ЕС и българското законодателство. Посочената в обстоятелствената част на оспорения административен акт разпоредба на чл. 33, §1 Регламент (ЕС, Евратом) 2018/1046, въвежда принципа на добро управление при използването на бюджетните кредити, като сочи следните негови измерения: а) принцип на икономичност, според който ресурсите, използвани от съответната институция на Съюза за осъществяване на нейните дейности, се предоставят своевременно, в подходящо количество и качество и на най-добрата цена; б) принцип на ефикасност, който е свързан с най-доброто съотношение между използваните ресурси, предприетите дейности и постигането на целите и в) принцип на ефективност, който е свързан със степента, в която се постигат поставените цели посредством предприетите дейности. Безспорно визираното от посочените аспекти на принципа на добро управление взаимодействие между използвания ресурс, предприетите действия и преследваните цели не е постигнато. Очевидно разходваните средства не са използвани за постигането на очертаната от бенефициера цел, което автоматично изключва съответствието им с чл. 33, §1 Регламент (ЕС, Евратом) 2018/1046, а това прави изводът на РУО за наличие на основание за отказ от верификация по чл. 57, ал. 1, т. 4 ЗУСЕФСУ материално законосъобразен. Всяко нарушение на релевантното право, без значение неговата конкретна рефлексия в обективната действителност, влече като последица възможността на контролния орган да откаже верифицирането на засегнатите средства.

Правилен е изводът на съда и по отношение на втората група фактически твърдения, като по изложените по-горе в изложението съображения това заключение касае единствено сумата, съставляваща разликата между 2 600,00 лева и 800,00 лева, от една страна (по Фактура 000000180/28.11.2016 г. с изпълнител ЕТ "Елица З. Стефанов" и Фактура 000000181/01.12.2016 г. с изпълнител ЕТ "Елица З. Стефанов") и тази между 11 100,00 лева и 3 400,00 лева (по Фактура 000003560/24.11.2016 г. с изпълнител "ТРИТОН БЪЛГАРИЯ" ООД), от друга. Също както и разходите за закупуването на автомобила, тези във връзка с бюрата, компютрите и софтуера се явяват необосновани с оглед предвиденото в одобрения проект, а в този смисъл и несъответни на условието за допустимост, съдържащо се в чл. 57, ал. 1, т. 2 ЗУСЕФСУ. След като безспорно по проекта са били назначени само две лица, при заложени като цел десет, и доколкото бюрата и компютрите са предназначени за оборудването на работните места на новонаетите служители, то всички разходи, извън тези за действително назначените двама, се явяват необосновани, а оттам и недопустими. Правилно е отказана и пропорционална сума за закупуването на софтуера, т.к. същият, видно от ПП на бенефициера, е предвиден за използване от всички десетима служители.

Третата група твърдения, послужила за постановяването на отказа на основание чл. 64, ал. 3 ЗУСЕФСУ, както правилно е приел и решаващият състав на АССГ, също съставлява годен инструмент за упражняване на разглежданото правомощие. Абсолютно основание за недопустимост на разхода е липсата на неговото отразяване в счетоводната документация на бенефициера чрез отделни счетоводни аналитични сметки или в отделна счетоводна система Арг.: чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗУСЕФСУ. Такова е и липсата на налична одитна следа съгласно минималните изисквания на чл. 25 от Делегиран регламент (ЕС) 480/2014 на Комисията от 3 март 2014 г. за допълнение на Регламент (ЕС) 1303/2013 и неспазването на изискванията за съхраняване на документите съгласно чл. 140 от Регламент (ЕС) 1303/2013. В случая страните не спорят, че разходът по Фактура 0000000080/23.12.2016 г. не е надлежно осчетоводен по указания в чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗУСЕФСУ начин, а в следствие на това и, че не е налична изискуемата по т. 6 с.з. одитна следа, поради което РУО на ОПРЧР 2014 - 2020 г. правилно е отказал верифицирането на заявения по посочената фактура разход на тези правни основания. Ирелевантен е въпросът дали дейностите по организация на счетоводството на дружеството са възложени на трето лице, в какъвто смисъл са показанията на разпитания свидетел, т.к. отговорността за разходването на средствата в съответствие с приложимата нормативна рамка се носи от бенефициера.

По изложените съображения изводът на първостепенния съд за наличие на юридическите факти, субсумиращи се под хипотезата на чл. 64, ал. 3 ЗУСЕФСУ и обосноваващи постановяването на разглеждания отказ от верификация по т. 2 от диспозитива на атакувания административен акт, е материално законосъобразен, с изключение на частта, касаеща средствата, за които са посочени едновременно основанията по чл. 64, ал. 1 и ал. 3 ЗУСЕФСУ, подробно индивидуализирана в изложението по-горе.

По отношение на т. 3 от диспозитива на оспорения индивидуален административен акт:

Разпоредбата на чл. 64, ал. 1, предл. 2-ро ЗУСЕФСУ позволява на РУО да не верифицира заявени от бенефициера разходи при стартирала процедура по администриране на нередност по смисъла на чл. 70, ал. 1 от закона. В случая по делото е безспорно установено, че досежно разходите, по отношение на които е постановен отказ от верификация по т. 3 от диспозитивната част на атакуваното волеизявление, е стартирала процедура по администриране на нередност. Това прави изводът на РУО в тази насока правилен, но само за тези разходи, за които не е посочено и основание по чл. 57 ЗУСЕФСУ, т.е. всички извън следните: 1) 3 400,00 лева - отчетен разход по Фактура 000003560/24.11.2016 г. с изпълнител "ТРИТОН БЪЛГАРИЯ" ООД за два броя преносими компютри и пропорционална част от закупения многофирмен софтуер, и 2) 800,00 лева - отчетен разход по Фактура 000000180/28.11.2016 г. с изпълнител ЕТ "Елица З. Стефанов" и Фактура 000000181/01.12.2016 г. с изпълнител ЕТ "Елица З. Стефанов" за закупуване на два броя бюра и пропорционална част от закупените шкафове по проекта, в която част волеизявлението е незаконосъобразно.

Неотносими към правния спор са всички възражения на касатора, свързани с надлежното провеждане на производството по установяване на основанието по чл. 70, ал. 1 ЗУСЕФСУ. Дори такова да е проведено, спазването на приложимата спрямо него административна процедура е ирелевантен за заключението по допустимостта на разходите по смисъла на чл. 57, ал. 1, т. 2, т. 4, т. 5 или т. 6 ЗУСЕФСУ, респ. за отказа по реда на чл. 64, ал. 1, предл. 2-ро с.з, въпрос, който не попада в обхвата на настоящия съдебен контрол.

В контекста на довода за необоснованост на обжалваното решение, следва да се посочи, че първоинстанционният съд е приел и анализирал в цялост доказателствата, представени от страните в рамките на административното и съдебното производство, като е обосновал правните си изводи върху фактическата обстановка, приета за установена въз основа на тях. В този смисъл и доколкото правните изводи са направени след задълбочен логически анализ на всички доказателства, при правилно установена фактическа обстановка и приложение на законовите разпоредби, обжалваното решение се явява обосновано в тази част.

Предвид изложеното, като е отхвърлил жалбата против оспорения административен акт, първоинстанционният съд е постановил частично неправилно решение, което в тази си част подлежи на отмяна. Касационната инстанция следва да постанови решение, с което да отмени обжалвания съдебен акт в частта, с която е отхвърлена жалбата на "РИВА КОНСУЛТ" ООД против атакуваното волеизявление, в частта му по т. 2 от диспозитива по отношение на отказа от верификация на разходи в размер на 2 600 лева по Фактура 000000180/28.11.2016 г. с изпълнител ЕТ "Елица З. Стефанов" и Фактура 000000181/01.12.2016 г. с изпълнител ЕТ "Елица З. Стефанов"; в частта относно отказаните 800,00 лева; и по отношение на отказа от верификация на разходи в размер на 11 100,00 лева по Фактура 000003560/24.11.2016 г. с изпълнител "ТРИТОН БЪЛГАРИЯ" ООД, в частта относно отказаните 3 400,00 лева, както и в частта по т. 3, по отношение на разходите от 3 400,00 лева по Фактура 000003560/24.11.2016 г. с изпълнител "ТРИТОН БЪЛГАРИЯ" ООД и 800,00 лева по Фактура 000000180/28.11.2016 г. с изпълнител ЕТ "Елица З. Стефанов" и Фактура 000000181/01.12.2016 г. с изпълнител ЕТ "Елица З. Стефанов". На отмяна подлежи и съдебното решение в частта, с която "РИВА КОНСУЛТ" ООД е осъдено да заплати на МТСП разноски в размер, пропорционален на уважената с настоящото решение част от първоинстанционната жалба. При материален интерес на спора от 55 855,83 лева и основателност на претенцията за 8 400,00 лева, процентното съотношение на уважената спрямо неуважената част от жалбата е 15,04%. В случая първоинстанционният съд е присъдил разноски в полза на МТСП в размер на 200,00 лева, поради което постановеното решение в тази част следва да бъде отменено за присъдените разноски над дължимия размер от 169,92 лева (сто шестдесет и девет лева и 0,92 ст.), съставляващ разликата между присъдените 200,00 лева и недължимите 30,08 лева, получени чрез прилагането на процентния показател от 15,04% спрямо тези 200,00 лева.

В останалата част решението като постановено в съответствие с материалния закон и при спазване на правилата за неговата обоснованост следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора разноските следва да се присъдят съразмерно с уважената и отхвърлената част на жалбата. Материалният интерес на спора е 55 855,83 лева, касационната жалба е уважена за 8 400,00 лева и отхвърлена за останалите 47 455,83 лева, поради което на касатора се следва 15,04% част от заявения размер на сторените разноски, а на ответника 84,96%. Претенцията на касатора, видно от подадената касационна жалба, е за извършените в хода на двете съдебни производства разноски, но пред първоинстанционния съд процесуалният представител на жалбоподателя изрично е заявил в открито съдебно заседание, проведено на 29.09.2022 г., че не претендира разноски, поради което такива не следва да се присъждат за тази инстанция. За касационното производство претенцията е основателна и доколкото по делото са ангажирани доказателства за заплащането на държавна такса за образуването на касационната проверка в размер на 446,84 лева, именно към тази сума следва да се приложи процентният показател от 15,04%. Следователно получената стойност, за която следва да бъде осъдено МТСП, е 67,20 лева. За прецизност следва да се посочи, че действително страната в касационното производство е представлявана от процесуален представител, но доколкото не е представила доказателства за договарянето и заплащането на съответно възнаграждение за осъществената правна защита, то такова не следва да бъде присъждано. Съразмерно на отхвърлената част от жалбата, а именно 47 455,83 лева, "РИВА КОНСУЛТ" ООД дължи в полза на МТСП разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 84,96% от определеното по реда на чл. 143, ал. 3, вр. чл. 228 АПК, вр. чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ такова в размер на 200,00 лева, или общо 169,92 лева.

С оглед изложеното "РИВА КОНСУЛТ" ООД следва да бъде осъдено да заплати на МТСП разноски в размер на 102,72 лева (сто и два лева и 0,72 ст.).

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1-во, предл. 1-во и 2-ро и чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, Седмо отделение