Решение № 13451 от 11.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 2343/2008 г.

ВАСIII отделение11.11.2009 г.докладчик т Николай Урумов

Диспозитив

Оставя в сила решение № 355 от 12.12.2007 г., постановено по адм. дело № 248 от 2007 г. по описа на Административния съд - София-град, второ отделение, 36-и състав. Решението е окончателно.

Мотиви

Решение № 13451 от 11.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 2343/2008 г., III о., докладчик председателят Николай Урумов Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Гюлбин Ахмедова Хаджимустафова и Момчил Валентинов Ценов - и двамата от София, Маргарита Ангелова Мандинска от гр. Враца, Ани Ангелова Динчева от гр. Плевен и Лида Ангелова Петрова от гр. Враца - последните трима в качеството им на наследници на Ахмед Мустафов Алиев - б. ж. на София, срещу решение № 355 от 12.12.2007 г., постановено по адм. дело № 248 от 2007 г. по описа на Административния съд - София-град, второ отделение, 36-и състав. В жалбата се твърди за допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и на материалния закон - процесуални основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът по касационната жалба - кметът на район "Възраждане" при Столичната община, не е взел отношение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мнение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд - III отделение, като взе предвид доводите на страните и извърши преценка на доказателствата по делото, намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество, тя е неоснователна. С обжалваното решение АССГ в производство по чл. 46, ал. 5 от Закона за общинската собственост (ЗОбС) и чл. 33, ал. 1, т. 6 и ал. 2 от Наредбата за реда и условията за управление и разпореждане с общински жилища на територията на Столична община (наричана за краткост наредбата) е отхвърлил жалбата на касаторите срещу заповед № РД-46-1 от 26.01.2007 г. на кмета на район "Възраждане" - Столична община, с която на основание чл. 46, ал. 1, т. 7 и ал. 2 от ЗОбС е било прекратено наемното правоотношение за имот - общинска собственост - апартамент, намиращ се в гр. София, ул. "Позитано" № 60, ет. 2, ап. 5. Съображенията за това са били, че заповедта е била издадена от компетентен орган в рамките на предоставените му правомощия, при спазване на процесуалноправните и материалноправните правила. Посочено е, че след като са били налице неоспорени доказателства за извършена продажба на собствено жилище от Гюлбин Хаджимустафова, то били налице предпоставките, посочени в индивидуалния административен акт за издаването му - чл. 46, ал. 1, т. 7 ЗОбС и чл. 33, ал. 1, т. 6 от наредбата. Посочено е, че след като наемателят не отговарял на изискванията, посочени в чл. 5, ал. 1, т. 5 от наредбата, били отпаднали условията за настаняване в общинско жилище. Изложените мотиви за наличие на условия и законови предпоставки за издаване на заповед се споделят напълно от Върховния административен съд - III отделение. В настоящия случай, предвид наличието на тези условия, правилно съдът е отхвърлил предявената жалба, като е приел, че издадената заповед е законосъобразна. Решението е постановено съобразно правилно изяснената от събраните доказателства фактическа обстановка, при правилно прилагане на материалния закон. Съгласно чл. 46, ал. 1, т. 7 от ЗОбС наемните правоотношения се прекратяват поради отпадане на условията за настаняване на наемателя в общинското жилище. За да бъде приложима цитираната правна норма, следва да са настъпили такива изменения в обстоятелствата, обусловили настаняването в общинското жилище, които вече изключват наемателя от категорията на лицата, отговарящи на условията за настаняване в тях. В случая по делото е било установено по безспорен начин, че наемателката е извършила продажба на собствено жилище. Съгласно разпоредбата на чл. 5, ал. 2, т. 2 от наредбата едно от условията за кандидатстване за настаняване под наем в общински жилища, респ. за прекратяване на съществуващи наемни правоотношения, е лицата да не притежават жилище, вила или идеални части от такива имоти, годни за постоянно обитаване. Налага се изводът, че за да е законосъобразен актът, с който се прекратяват наемните правоотношения на това основание, е необходимо не само да е установено наличие на недвижим имот, но и че същият е бил годен за постоянно обитаване, както и че е бил продаден, без да е било декларирано това обстоятелство. Следователно крайният извод на административния съд, че са били налице условия за издаване на обжалваната заповед, е законосъобразен и постановеното от него решение като правилно следва да бъде оставено в сила. Ето защо Върховният административен съд - трето отделение,

Цитирани разпоредби

1
  • чл. 46, ал. 1, т. 7