Решение № 3542 от 4.4.2023 г. на ВАС, I о.

Производството е по реда на чл. 237 и сл. АПК. Образувано е по молба на М. Митева с ЕТ "Ела- М. Митева" за отмяна на влязло в сила решение 4340/01.07.2021 г. на Административен съд, София град, постановено по адм. дело 6054/2019 г. В молбата е посочено основание по чл. 239, т.1 АПК. В обстоятелствената й част се твърди нарушение на съответните правила при връчване на решението, вследствие на което молителката е била лишена от възможност да участва в делото и да го обжалва в срок основание по чл. 239, т. 5 АПК. Излага съображения, че случайно е узнала за съдебното решение при връчване на съдебни книжа по гр.д. 911/2021 г. на СГС ГО, І-9 състав. Искането е за отмяна на влязлото в сила съдебно решение. Ответникът директор на дирекция Обжалване и данъчно осигурителна практика, град София, чрез процесуалния си представител юрк. Л. Иванова оспорва искането за отмяна и моли да се отхвърли като неоснователно, по съображения, че молителката е участвала активно в съдебното производство и е била надлежно представлявана. Върховният административен съд, първо отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Искането за отмяна е подадено от страна по делото срещу влязло в сила съдебно решение. С оглед изложените в обстоятелствената му част доводи за нарушения, представляващи основание за отмяна по чл. 239, т. 5 АПК, следва да се приеме, че е подадено в едногодишния срок по чл. 240, ал.3 АПК и е процесуално допустимо. Разгледано по същество е неоснователно, по следните съображения: С решение 4340/01.07.2021 г. постановено по адм. дело 6054/2019 г. , Административен съд, София град е отхвърлил жалбата на М. Митева в качеството й на ЕТ "Ела М. Митева" против ревизионен акт Р-22220417007918-091-001/02.07.2018 г. на органи по приходите при ТД на НАП София, потвърден с решение 1744/12.11.2018 г. на директора на дирекция Обжалване и данъчно осигурителна практика, град София за установени задължения за ДДС в размер на 218 401.63 лева и начислени лихви от 64 734.73 лева, както и данък по чл. 48, ал. 2 ЗДДФЛ в общ размер на 117 539.51 лева и съответните лихви от 28 719.68 лева и е присъдил в тежест на търговеца съдебните разноски. Решението е връчено на М. Митева лично, на 23.08.2021 и е влязло в сила като необжалвано от страните. Обстоятелствата, изложени в молбата за отмяна се отнасят до основанието за отмяна по чл. 239, т. 5 АПК. Тази норма предвижда, че актът подлежи на отмяна когато страната вследствие на нарушаване на съответните правила е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана, или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник по причина на препятствие, което не е могла да отстрани. В конкретния случай молителката твърди, че е била лишена от възможност да участва в делото и от възможността да обжалва съдебния акт. Тези твърдения са в противоречие с доказателствата по делото. Видно от приложените по делото съобщения молителката е уведомявана за съдебните заседания по адм. дело 6054/2019 г. и е упражнила надлежно правото си на участие като страна по делото. За първото по делото съдебно заседание на 14.11.2019 г. е уведомена на 10.10.2019 г., лично. С молба от 13.11.2019 г. изрично е заявила да бъде даден ход на делото, направила е изявление по жалбата, представените с административната преписка доказателства и е поискала допълнителна възможност и срок за доказателствени искания в изпълнение указанията на съда. С писмени молби по делото от 16.12.2019 г., 03.02.2020 г., 21.02.2020 г. 22.12.2020 г. молителката е упражнила надлежно процесуалните си права като е направила доказателствени искания за назначаване на вещо лице, събиране на доказателства по реда на чл. 192 ГПК и е изпълнявала указанията на съда, включително и тези за представяне на оригинали на фактури. Неоснователни са твърденията за ненадлежно връчване на съдебното решение и лишаването на молителката от възможност да го обжалва. Решението по делото й е връчено лично на 23.08.2021 г., лично, видно от приложеното на л. 446 от делото съобщение. От изложеното следва да се приеме, че не е налице нарушение на съдопроизводствените правила, което да съставлява основание по чл. 239, т. 5 АПК за отмяна на влязлото в сила съдебно решение. В молбата за отмяна е посочено и основанието по чл. 239, т.1 АПК, но от молителката не се твърдят каквито и да било нови обстоятелства и не се представени нови доказателства, които да са от съществено значение за делото и които при решаването му не са могли да й бъдат известни. По тези съображения, настоящият състав приема, че искането с правно основание чл. 237, ал.1 АПК за отмяна на влязлото в сила съдебно решение е неоснователно и следва да се отхвърли. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,