Решение № 623 от 13.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9430/2010 г.

Решение № 623 от 13.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9430/2010 г., VII о., докладчик съдията Соня Янкулова Производството е по чл. 145 и сл. АПК във вр. с чл. 323, ал. 1 на Закона за съдебната власт. Образувано е по жалба на Рени Христова Коджабашева, съдебен адрес гр. София, бул. "Витоша" № 2, ет. 2, каб. 47 срещу решение на Висшия съдебен съвет по т. 37, протокол № 27 от 09.07.2010 г., с което е прието, че е извършила нарушение по чл. 307, ал. 4, т. 1 от Закона за съдебната властна и на основание чл. 308, ал. 1, т. 3 от същия й е наложено наказание "намаляване на основното трудово възнаграждение в размер на 10 на сто за срок от шест месеца". Жалбоподателят счита оспорваното решение за незаконосъобразно. Административният орган не е съобразил, че събраните доказателства не установяват всички елементи от фактическия състав на чл. 307, ал. 4, т. 1 от Закона за съдебната власт (ЗСВ), тъй като не е установено виновно неизпълнение на служебните задължения. Органът не е изследвал обективно и пълно личната натовареност на съдията. Не е отчел фактическата и правна сложност на делата, допълнително преразпределените дела, голямото разнообразие на материята, смяната на материята в средата на годината, факта, че до постъпването си в Софийски градски съд жалбоподателят не е разглеждал административни дела. Излага подробно факти за личната си натовареност и за характера на разглежданите дела. Счита, че в хода на административното производство е нарушено правилото за разпределение на доказателствената тежест. Така поддържаните фактически и правни доводи обосновават твърдение за незаконосъобразност на оспорения акт поради съществено нарушение на административнопроизводствените правила, противоречие с материалноправните разпоредби и несъответствие с целта на закона - основания за оспорване на административния акт по чл. 146, т. 3, 4 и 5 АПК. Моли съда да отмени обжалваното решение. Алтернативно поддържа искане за изменение на акта в частта досежно наложеното наказание. Претендира направените по делото разноски. Ответникът по жалбата - Висшият съдебен съвет, счита същата за неоснователна. Решението е взето от компетентния орган, при спазване на материалноправните и процесуалните правила и в съответствие с целта на закона. Събрани и обсъдени в дисциплинарното решение и в мотивите на решението на Съвета са достатъчно доказателство относно натовареността на жалбоподателката. Административният орган правилно е приел, че с действията си магистратът е допуснал виновно неизпълнение на служебните си задължения. Моли съда да остави в сила оспореното решение. Заинтересованата страна - Инспекторатът към Висшия съдебен съвет, счита жалбата за неоснователна. Административният орган е постановил законосъобразен акт, след отчитане на всички релевантни обстоятелства обосноваващи формата на вината и обстоятелствата, при които е извършено нарушението. Счита, че натовареността на съдията би могло да бъде обстоятелство, влияещо на степента на вината и на вида на дисциплинарното наказание, но не и обстоятелство, изключващо дисциплинарната отговорност. Моли съда да остави в сила оспорваното решение. Върховният административен съд счита жалбата за допустима - подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 323, ал. 1 от Закона за съдебната власт и срещу подлежащ на съдебно оспорване административен акт. За да се произнесе по същество, съдът установи от фактическа страна следното: Жалбоподателката е съдия в Софийски градски съд от 01.10.2007 г. Длъжността заема след проведен конкурс за длъжност окръжен съдия - гражданско отделение, на който е класирана на първо място измежду 180 кандидати. До назначаването в Софийски градски съд е била съдия в Софийски районен съд, разглеждащ граждански дела. В градския съд е назначена на длъжност съдия в административно отделение, III-е състав като трети член на състава. Поради отсъствие от м. март 2008 г. на втория член-съдия на III-е състав, със заповед № 1867 от 09.09.2008 г. на председателя на Софийски градски съд, делата на доклад на втория член са разпределени между председателя на състава и жалбоподателката. От 28.07.2009 г. Коджабашева е разпределена като член-съдия в IVб въззивен състав на гражданска колегия на Градския съд. През 2008 г., въз основа на заповед № 196 от 19.11.2008 г. на главния инспектор, в административно отделение на Софийски градски съд Инспекторатът извършил тематична проверка. Същата завършила с акт № 528 от 15.02.2009 г., с който на основание чл. 58, ал. 2 ЗСВ са дадени препоръки на председателя на Софийски градски съд. Една от констатациите в акта е досежно просрочване постановяването на единадесет съдебни решения от съдия Коджабашева. С оглед на това Инспекторатът направил предложение до Висшия съдебен съвет за извършено от съдия Коджабашева нарушение на чл. 307, ал. 3, т. 1 (отм.) ЗСВ да й бъде наложено дисциплинарно наказание по чл. 308, ал. 1, т. 3 ЗСВ. Висшият съдебен съвет, с решение по т. 36, протокол № 17 от 22.04.2009 г. отхвърлил предложението. Със заповед № 321 от 23.11.2009 г. на главния инспектор е назначена контролна проверка по изпълнение на препоръките от предходната проверка в административно отделение на Софийски градски съд. Резултатите от новата проверка са отразени в акт № 443 от 18.02.2010 г. Констатирано е, че през 2009 г. съдия Коджабашева забавила изготвянето на девет съдебни акта. Произнасянето е в рамките на четири-шест месеца като за четири от делата към датата на проверката съдебните актове не са били постановени. Въз основа на тази констатация Инспекторатът направил извод, че работата на съдия Коджабашева по отношение на срочността на постановяване на съдебните актове не е подобрена. С оглед на това предложил на Висшия съдебен съвет да й наложи, за извършено нарушение на чл. 307, ал. 4, т. 1 ЗСВ, дисциплинарно наказание по чл. 308, ал. 1, т. 3 ЗСВ. Със свое решение от 15.04.2010 г. Висшият съдебен съвет образувал дисциплинарно производство. В хода на дисциплинарното производство жалбоподателката представила и дисциплинарният състав приел доказателства както за личната й натовареност, така и за натовареността на другите съдии от административно и гражданско отделения на Софийски градски съд през 2009 г. Дисциплинарният състав приел, че извършеното от жалбоподателката е противоправно като допуснатото просрочие е значително. Отчел, че съдия Коджабашева има висока лична натовареност, разглеждала е дела с много разностранна материя като в средата на годината започнала да разглежда и граждански дела. Отчел много доброто качество на постановените съдебни актове. Като отегчаващо вината обстоятелство отчел, че през 2009 г. било образувано дисциплинарно производство спрямо жалбоподателката за същото дисциплинарно нарушение, което е изпратено по компетентност на председателя на Градския съд. Въз основа тези констатации постановил решение № 10-00-044 от 05.07.2010 г., с което предложил на Висшия съдебен съвет да приеме, че съдия Коджабашева е извършила дисциплинарно нарушение по чл. 307, ал. 4, т. 1 ЗСВ, за което да й наложи наказание по чл. 308, ал. 1, т. 3 ЗСВ. На свое заседание на 09.07.2010 г. Висшият съдебен съвет разгледал предложението на дисциплинарния състав и без разисквания приел решение, с двадесет гласа "за", нула - "против" и "въздържали се", с което за дисциплинарно нарушение на чл. 307, ал. 4, т. 1 ЗСВ наложил на жалбоподателката дисциплинарно наказание по чл. 308, ал. 1, т. 3 ЗСВ. Съдът, при така установената фактическа обстановка и след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира жалбата на Рени Христова Коджабашева за основателна по следните съображения: Законът за съдебната власт - чл. 307, ал. 4, т. 1, предвижда, че системното неспазване на сроковете, предвидени в процесуалните закони представлява самостоятелно дисциплинарно нарушение, отделно от неизпълнението на другите служебни задължения на магистрата. Този подход на законодателя, да обособи като самостоятелно нарушение едно от служебните задължения на магистрата - да извършва дължимите процесуални действия в срок, е проява на значението, което своевременното изпълнение на магистратските задължения има в процеса на правораздаване. Бързината е съществено условие за ефикасността на съдебната защита. Именно възможността да се носи дисциплинарна отговорност за неоправданото неспазване на процесуалните срокове е единствената санкция за съдията, защото сроковете за съда в процесуалните закони са инструктивни - тяхното неспазване не пречи действието да се извърши по-късно, то винаги е дължимо. Въпросът е доколко получената в резултат на тези закъснели действия на съда защита е ефикасна и не е ли довела тя до неправомерно нарушаване на правото на страните на ефективна съдебна защита. Този подход на законодателя поставя на първо място въпроса за това всяко неспазване ли на процесуалните срокове представлява дисциплинарно нарушение. В настоящото производство твърдението е за неспазване на срока по чл. 172, ал. 1 АПК и чл. 235, ал. 5 ГПК. Съгласно тези норми съдът обявява решението си в едномесечен срок след заседанието, в което е завършено разглеждането на делото. Така визираният срок безспорно е инструктивен. Постановеният след срока съдебен акт е валиден, допустим и законосъобразен, ако отговаря на изискванията за валидност, допустимост и правилност, но може да е лишил от смисъл или значително да е увредил правно защитимите права или законни интереси на страните по делото. Самият законодател, отчитайки значението на своевременността на правната защита и в същото време и огромното значение, което има качеството на постановения съдебен акт, е посочил в чл. 13 ГПК, приложим и в административното производство на основание чл. 144 АПК, че съдът разглежда и решава делата в разумен срок. Разумността на срока, в който съдът следва да постанови съдебния акт, е функция на фактическата и правна сложност на делото. Следователно формалното неспазване на процесуалния срок не може автоматично да обоснове дисциплинарно нарушение. Необходимо е да се установи конкретното неспазване на срока било ли е обусловено от посочените обективни фактори или е резултат единствено на виновното поведение на магистрата. Т. е. за всяко от визираните в дисциплинарното решение дела е необходимо да бъде установено, че не са били с фактическа и правна сложност, която да изисква разумния срок за обявяване на акта да е този, в който съдията е постановил акта си. Наред с изложеното, за да е налице релевантно за дисциплинарната отговорност неспазване на процесуалните срокове трябва да е налице системност. Законодателят не е дал легално определение на понятието "системно" в Закона за съдебната власт. Доколкото разпоредбата на закона буквално повтаря съдържанието на нормата на чл. 129, ал. 3, т. 5 от Конституцията, то релевантно е и тълкуването на понятието в конституционната норма. Конституционният съд не е имал възможност да тълкува визирания в конституционната разпоредба израз "системно неизпълнение на служебните задължения". С оглед на това и в съответствие с разпоредбата на чл. 46, ал. 1 и 2 от Закона за нормативните актове понятието следва да се тълкува в смисъл, който най-много отговаря на други разпоредби, на целта на тълкувания акт и на основните начала на правото. Аналогична разпоредба законодателят е използвал и при формулиране на дисциплинарната отговорност по Кодекса на труда - чл. 190, ал. 1, т. 3. Трайната, непротиворечива съдебна практика е установила, че системно нарушение на трудовата дисциплина е налице, когато лицето е извършило три или повече отделни нарушения. Няма правна логика в хипотезата на чл. 307, ал. 4, т. 1 ЗСВ да се приложи друго тълкуване. Специфичното в случая е, че неспазването на процесуалните срокове, и в частност на срока за обявяване на решението, не може да се констатира с факта на изтичане на едномесечния срок от датата на съдебното заседание, в което е приключило делото, а следва да се установи при отчитане изискването на чл. 13 ГПК, т. е. след преценка на фактическата и правна сложност на всяко дело, актът постановен ли е в разумен срок. Едва когато се установи, че актът е постановен, с оглед на неговата фактическа и правна сложност, извън разумния срок може да се приеме, че е налице нарушение. Какво е установено по конкретния казус. Видно от приложената по делото статистическа информация от Софийски градски съд в началото на 2009 г. съдия Коджабашева е имала висящи 232 дела, от които 205 административни и 27 частни жалби. До 28.07.2009 г., когато започва да гледа дела в IVб отделение на гражданска колегия, са й разпределени общо 111 дела, от които 53 административни, 32 частни жалби и 26 обезпечения. Следователно общият брой дела на доклад на жалбоподателката за периода 01.01.-28.07.2009 г. е 333. От тях насрочени в открито съдебно заседание са 174 дела. Свършени са 137 като 68 административни, 53 частни жалби и 16 обезпечения. От 28.07.2009 г. на съдия Коджабашева са разпределени 270 дела - 202 въззивни, 31 частни жалби и 37 обезпечения. От тях насрочени в открито съдебно заседание са 127 дела. Решени са 96 дела - 48 въззивни, 21 частни жалби и 27 обезпечения. Следователно за 2009 г. общият брой на делата, разпределени на съдия Коджабашева, е 603. От тях в открито съдебно заседание са разгледани 301, а общият брой на решените от нея дела е 257 като административни и въззивни са 116 дела. Административният орган е установил, и този факт не се оспорва от жалбоподателката, че по девет административни дела - 3975/2006 г.; 5181/2006 г.; 04724/2006 г.; 1202/2006 г.; 2688/2006 г.; 4354/2006 г.; 3525/2005 г.; 0880/2006 г. и 3112/2005 г. актовете са обявени след изтичането на срока по чл. 190 ГПК (отм.). Нито в извършената проверка на Инспектората, послужила като основание за сезиране на Висшия съдебен съвет и за образуване на дисциплинарното производство, нито в хода на самото дисциплинарно производство, нито при обсъждане на предложението за наказание във Висшия съдебен съвет са събрани и обсъдени каквито и да било доказателства за фактическата и правна сложност на делата, по които обявяването на съдебните актове е просрочено. Това не дава възможност да се направи категоричен и безспорен извод, че е налице нарушение на процесуалните срокове. Фактическата и правна сложност е трайно установен критерий за преценка на разумния срок за обявяване на съдебния акт в практиката на Европейския съд за правата на човека при установяване на нарушение на визираното в чл. 6, ал. 1 на Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи право на гражданите на ефективна съдебна защита в разумен срок. Това е професионалният стандарт, който релевантно определя разумността на срока, необходим за постановяването на съответния съдебен акт. Без тази информация не може да се установи спазил ли е съдията законовото изискване за разумност на срока или не, т. е. не може да се установи извършено ли е твърдяното нарушение. Същевременно по делото е безспорно установено, че през 2009 г. съдия Коджабашева е имала висока натовареност - лична и на административното отделение като цяло. Поради липса на достатъчно съдии делата на втория чл. на състава са били разпределени между председателя на състава и жалбоподателката, което е довело до допълнително натоварване, както относно броя на постановените съдебни актове, така и досежно времето, необходимо за администриране на делата. Наред с това от средата на годината съдия Коджабашева е започнала да разглежда граждански въззивни и частни дела, което също е довело до необходимостта от повече време за извършване на задълженията на съдията по движението на делата. Безспорно е също голямото разнообразие на правната материя, по която жалбоподателката е работила. Не се спори по делото, напротив, административният орган изрично посочва много доброто качество на постановените от съдия Коджабашева съдебни актове. Към тези безспорно установени и приети за релевантни от административния орган обстоятелства следва да се добави и отразения в акта на Инспектората проблем в работата на служба "Деловодство" на административно отделение. Видно от актовете и от двете проверки е, че в тази насока не е настъпила промяна в качеството на дейността на помощната структура, което обективно влияе върху времето, което съдията отделя за дейността по движение на делата. Основание за осъществяване на дисциплинарната отговорност на магистрата е не всяко системно постановяване на съдебни актове след срока по чл. 235, ал. 5 ГПК, съответно чл. 172, ал. 1 АПК, във вр. с чл. 13 ГПК, т. е. всяко противоправно деяние, а само това, което е извършено виновно, независимо от формата на вината - умисъл или непредпазливост. Вината, като субективно отношение на дееца към деянието и неговите последици не е имагинерен извод, а съвкупност от обективни факти, които доказват отношението на дисциплинарно отговорното лице към противоправното деяние. Фактите по делото, ако по делото беше установено, че делата, по които е просрочено обявяването на съдебните решение не представляват фактическа сложност, не доказват виновно неспазване на процесуалните срокове, включително и под формата на непредпазливост. Напротив, те по безспорен начин установяват, че са били налице редица обективни причини за конкретния резултат, които изключват вината. Следователно, дори и да се допусне, че просрочването на съдебните решения е било по дела, които не представляват фактическа и правна сложност и с оглед на това не може да се приеме, че срокът, в който те са постановени е разумен, т. е. че нарушението е доказано, то не е налице единият от двата кумулативни елемента на фактическия състав на дисциплинарната отговорност - виновността. Видно от изложеното твърдяните в оспорения административен акт дисциплинарни нарушения не са доказани. Липсата на установено по безспорен начин дисциплинарно нарушение, както и липсата на вина прави наложеното дисциплинарно наказание незаконосъобразно. Висшият съдебен съвет неправилно е приложил материалния закон - чл. 308, ал. 1, т. 3 ЗСВ, тъй като е наложил административно наказание за деяние, което не е установено по безспорен и категоричен начин, съответно, което не е извършено виновно. С оглед на това оспореното решение като незаконосъобразно следва да бъде отменено. С оглед изхода от делото, направено от жалбоподателя искане и на основание чл. 143, ал. 1 АПК съдът следва да осъди Висшият съдебен съвет да заплати на Рени Коджабашева правените по делото разноски. Същите са в размер на 10, 00 лв. за държавна такса. Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 АПК Върховният административен съд