Решение № 215 от 10.04.2009 г. на ВКС по гр. д. № 62/2008 г.
ВКСII гражданско отделение10.04.2009 г.докладчик Светлана Калинова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение на Пловдивския окръжен съд, постановено на 15.10.2007 г. по гр.д. № 978/2007 г. Връзка с други съдебни актове:
Мотиви
Решение № 215 от 10.04.2009 г. на ВКС по гр. д. № 62/2008 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Светлана Калинова Производството е по реда на § 2, ал. 3 ПЗР ГПК, обн. ДВ.бр.59/2007 г., в сила от 1.03.2008 г. във вр. с чл. 218а, ал. 1, буква"а" ГПК (отм.). С. М. П. от гр. П. обжалва решението на Пловдивския окръжен съд, постановено на 15.10.2007 г. по гр.д. № 978/2007 г. Поддържа, че обжалваното решение е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон и на съществени съдопроизводствени правила-отменителни основания по смисъла на чл. 218б, ал. 1, буква"в" ГПК (отм.). Моли решението да бъде отменено. В писмен отговор в срока по чл. 218г ГПК (отм.) ответникът по касационна жалба И. Г. Ш. изразява становище, че жалбата е неоснователна по изложените в отговора съображения. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК (отм.), отговаря на изискванията на чл. 218в, ал. 2 ГПК (отм.) и е процесуално допустима. Върховният касационен съд, като обсъди доводите на страните във връзка с изложените касационни основания и като извърши проверка на обжалваното решение по реда на чл. 218ж ГПК (отм.), приема следното: Предявен е иск за предаване владението на движими вещи по реда на чл. 108 ЗС. С обжалваното решение, постановено на 15.10.2007 г. по гр.д. № 978/2007 г.,Пловдивският окръжен съд, е оставил в сила решението на първоинстанционния съд, с което е отхвърлен като неоснователен предявеният от С. М. П. срещу И. Г. Ш. иск за ревандикация на движими вещи и за заплащане на тяхната равностойност. Прието е, че не е установена както материалноправната легитимация на ищцата С. М. П. /не е установено правото й на собственост върху процесните движими вещи/, така и пасивната такава /не е установено И. Г. Ш. да е заварил вещите в имота, нито да е установил върху тях фактическа власт, съответно да е отказал връщането им без основание, респ. те да са погинали, отчуждени или изразходвани от него/. Обжалваното решение е валидно, процесуално допустимо и правилно. При постановяването му не са допуснати сочените в касационната жалба нарушения на съдопроизводствените правила /чл. 127 ГПК (отм.), чл. 136 ГПК (отм.) и правилно е приложен материалният закон /чл. 108 ЗС/. Показанията на всички разпитани по делото свидетели са обсъдени от въззивния съд съобразно установените в ГПК (отм.) правила. Преценено е кои факти и обстоятелства свидетелите са възприели пряко и непосредствено. Отчетено е обстоятелството към кой момент във времето всеки един от свидетелите е посещавал имота, в който се твърди, че са се намирали процесните движими вещи. Обсъдено е обстоятелството осъществяването на кои релевантни факти се установява от тези показания към момента, в който И. Ш. е придобил собствеността върху сградата, респ. установил е самостоятелна фактическа власт върху нея. Правилно е разпределена доказателствената тежест като е прието, че в тежест на ищцата С е да установи, че е собственик на вещите, както и че фактическата власт върху тях се упражнява от ответника и след като такива доказателства не са представени /свидетелите не установяват претендираните движими вещи да са нейна собственост, доколкото и сградата до 1996 г. е принадлежала на трето лице- Л. М. /, правилно е прието, че активната материалноправна легитимация не е установена. Свидетелката Г. действително установява, че С. П. е притежавала част от процесните движими вещи, но доколкото липсват доказателства същите вещи да се намирали в сградата към 1996 г., нито понастоящем да се намират в държане на ответника, правилно претенцията за тяхната ревандикация е приета за неоснователна. При постановяване на обжалваното решение не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, които по смисъла на чл. 218б, ал. 1, б. "в" ГПК (отм.) да обусловят неговата неправилност, същото е постановено при правилно приложение на материалния закон, поради което на основание чл. 218и, ал. 1 ГПК (отм.) следва да бъде оставено в сила. По изложените по-горе съображения,Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение