Решение № 12881 от 7.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 10011/2013 г.

Решение № 12881 от 7.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 10011/2013 г., VII о., докладчик председателят Йовка Дражева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 83, ал. 6 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия (ЗОБВВПИ). Образувано е по касационната жалба на Атанас Кръстев Тошков от гр. Самоков чрез адв. Механджийски срещу решение № 533 от 21.05.2013 г. по адм. дело № 188/2013 г. на Административен съд София-област. Касационният жалбоподател излага съображения за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Отказът на началника на РУП-Самоков не е мотивиран, нарушена е разпоредбата на чл. 83, ал. 2 от ЗОБВВПИ, защото вместо да уведоми заявителя да отстрани непълноти и несъответствия в заявлението, административният орган е постановил отказ. Иска отмяна на решението, връщане на преписката на началника на РУП-Самоков за продължаване на процедурата по подаденото заявление. Претендира разноски и пред двете инстанции. Ответната страна началникът на РУП-Самоков, чрез пълномощника си юрисконсулт Радев, оспорва касационната жалба и иска оставяне в сила на първоинстанционното решение. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Правилно административният съд е отхвърлил жалбата срещу процесния отказ, тъй като молителят не е ангажирал доказателства, доказващи необходимостта от притежаване на оръжие. Върховният административен съд, седмо отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, намира същата за процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения: С оспореното пред настоящата инстанция решение Административен съд София-област е отхвърлил като неоснователна жалбата на Атанас Кръстев срещу отказ № 72 от 12.02.2013 г. на Началника на РУП-Самоков за подновяване на разрешението за носене на огнестрелно оръжие, отнемане на издаденото разрешение за носене на оръжие серия СФN 0275536 от 23.03.2010 г. и изземване на револвер и патрони на основание чл. 83, ал. 5 във вр. с чл. 58, ал. 1, т. 10 от ЗОБВВПИ. За да постанови този резултат съдът е приел от фактическа страна, че жалбоподателят е подал заявление с вх. № 395 от 24.01.2013 г. с искане да му бъде продължен срока на разрешението за съхранение, носене и употреба на един револвер с мотив, че същото му е необходимо за самоохрана и охрана на имуществото. Към заявлението не са приложени надлежни доказателства за конкретна и реална заплаха за лицето, негови близки и имуществото му, както лисват и конкретни твърдения в този смисъл. Административният орган е приел, че не са събрани доказателства за основателна причина, която по несъмнен начин да обоснове продължаването на срока на издаденото разрешение, поради което е постановил своя отказ. След като е обсъдил представените по делото доказателства и доводите на страните, съдът приел, че по делото са установени обстоятелствата послужили като основание за издаване на оспорената заповед. Развито е съображение, че при произнасянето си органът не е допуснал нарушения на административнопроизводствените правила поради което отхвърлил жалбата. Решението е правилно. Съгласно разпоредбата на чл. 58, ал. 1, т. 10 от ЗОБВВПИ разрешения за придобиване, съхранение и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях не се издават на лице, което няма основателна причина, която по несъмнен начин обосновава издаването на разрешение. Следователно физическото лице, което иска подновяване на разрешение за съхранение и носене на огнестрелно оръжие, трябва в писмен вид да изложи конкретни факти и обстоятелства, които да обосноват несъмнено извод, че неговите или на членове на семейството му, живот, здраве и имущество са персонално застрашени по начин, който изисква тяхната охрана и отбрана посредством огнестрелно оръжие и необходимите за ползването му боеприпаси. Само наличието на такава нужда, представлява за законодателя основание да се разреши на физическо лице придобиването и притежанието на огнестрелно оръжие. В тежест на лицето, подало искане за издаване на разрешение за носене и употреба на огнестрелно оръжие, е да обоснове (т. е. - да заяви и подкрепи с убедителни доказателства) своята необходимост от осъществяване на дейността - по арг. на чл. 58, ал. 1, т. 10 от ЗОБВВПИ. Оттук произтича и законовото изискване към лицето, подало искането, да докаже необходимостта от издаване на разрешението, както при първоначално подаване на заявление, така и в случаите, когато иска подновяване на вече издадено разрешение. В случая, първоинстанционният съд е направил обоснован и правилен извод за законосъобразност на отказа на Началника на РУП-Самоков за продължаване на разрешението за носене на огнестрелно оръжие от жалбоподателя. Последният не е посочил и доказал обстоятелства, мотивиращи наличие на основателна причина - самоохрана и охрана на имущество за издаване на исканото разрешение за носене на оръжие. Не е установена сериозна, основателна причина за носене от жалбоподателя на огнестрелно оръжие. Липсват данни за непосредствена или потенциална опасност за живота, здравето, имуществото на жалбоподателя и неговото семейство. Представените доказателства за участието на жалбоподателя в извършване на търговска дейност не обосновават нуждата от носене и съхранение на оръжие по смисъла на специалния закон. Обстоятелството, че е поискано подновяване на разрешението за носене на оръжие за нов срок не означава, че жалбоподателят няма задължение в административното производство започнало по неговото заявление да докаже наличието на основателна причина като охрана на имущество и самоохрана, в какъвто смисъл са твърденията. Неоснователен е и посоченият в касационната жалба довод за допуснато нарушение на разпоредбата на чл. 83, ал. 2 от ЗОБВВПИ. В конкретния случай не са налице непълноти и несъответствия в заявлението на жалбоподателя, защото последният въобще не е посочил конкретни доводи за реална или потенциална заплаха за неговия или на негови близки живот и/или имущество, нито е представил доказателства в този смисъл. Това възражение е направено от жалбоподателя и пред първоинстанционния съд, който правилно го е приел за неоснователен. Предвид изложеното касационната инстанция приема, че не са налице касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК за отмяна на обжалваното решение, поради което същото следва да се остави в сила. Предвид изхода на спора и изрично направеното искане от процесуалния представител на началника на РУП-Самоков, касаторът следва да бъде осъден да заплати в полза на ОД на МВР - София юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв., представляващи разноски за касационната инстанция. Воден от горното, Върховният административен съд, седмо отделение,